Блогрол
1. Александър Божков
2. Евгений Тодоров
3. Иван Бедров
4. Иво Инджев
5. Калин Манолов
6. Мартин Заимов
7. Николай Караиванов
8. Николай Младенов
9. Пламен Асенов
10. BLITZ
11. BPOST
12. FROGNEWS
13. R.E.D.
14. СВЕЖО
15. Ян Бибиян
16. ОРИНАВИ
17. Стефан Бонев
18. Петя Ставрева
19. Александър Секулов
20. Оринави
21. Веско Петров
22. Сантов
23. Силви Стефанов
24. Христо Гагов
25. Пламен Славов
26. Bulgaria_news
27. Елена Емануилова
28. Mese4inkata
29. Първа блогерска среща - 24.07.2009
30. Георги Цанков
2. Евгений Тодоров
3. Иван Бедров
4. Иво Инджев
5. Калин Манолов
6. Мартин Заимов
7. Николай Караиванов
8. Николай Младенов
9. Пламен Асенов
10. BLITZ
11. BPOST
12. FROGNEWS
13. R.E.D.
14. СВЕЖО
15. Ян Бибиян
16. ОРИНАВИ
17. Стефан Бонев
18. Петя Ставрева
19. Александър Секулов
20. Оринави
21. Веско Петров
22. Сантов
23. Силви Стефанов
24. Христо Гагов
25. Пламен Славов
26. Bulgaria_news
27. Елена Емануилова
28. Mese4inkata
29. Първа блогерска среща - 24.07.2009
30. Георги Цанков
Постинг
24.10.2008 16:56 -
“Набуко” или “Южен поток”?
“Набуко” или “Южен поток” – това е дилемата, която стои пред новия американски президент, пише сп. "Икономист"
Дали Европа ще получава природен газ от Иран, или Русия ще се превърне в монополист в енергийните доставки за континента.
Старият континент храни надежди за независим газопровод - един все още нереализиран план, предизвикал ожесточени полемики в последно време. Проектът “Набуко” с оптимистичния заряд на своето име (като едноименната опера на Джузепе Верди) трябва да транспортира газ от Централна Азия и Каспийския регион през Турция до Балканския полуостров и Централна Европа. Ако бъде осъществен, той ще повтори успеха на два съществуващи петролопровода, минаващи през територията на Грузия, които нанесоха удар на позициите на Русия в експорта на енергийни ресурси по линията Изток- Запад.
Разбира се, Русия твърдо се бори да предотврати пускането на “Набуко” в експлоатация с помощта на своя конкурентен проект “Южен поток” и с възраждането на идеята за световен газов картел съвместно с Иран и Катар. “Южен поток” е проект на руската компания “Газпром” и италианската ЕНИ, който вече получи подкрепа от страни като Австрия, България и Сърбия. Но стартирането му беше отложено за 2015 г.
Политизирането на тази сфера е оживено. Тази седмица Кремъл успя да привлече Румъния, която досега подкрепяше в очакване на по-добри условия страната на “Набуко”, към започване на преговори за присъединяване към “Южен поток”. Както посочва анализаторът-ветеран от фондация Джеймстаун Владимир Сокор, това създава условията за конкуриране, точно каквито Кремъл харесва и при които европейските страни се съревновават за получаване на най-добри условия от страна на Русия. По-рано, това бе разиграно в централноевропейска битка между Австрия и Унгария за предпочитан от Русия енергиен партньор в региона. Сега Кремъл достигна до Словения, за да засили механизмите си за упражняване на натиск.
Всичко това работи, защото Европейският съюз не обръща внимание на проблема. Странно, но европейските лидери публично подкрепят тезата, че двата тръбопровода не са конкурентни. Те са възложили задачата за популяризиране на “Набуко” на пенсиониран холандски политик, който скоро не е посещавал най-важните страни, участващи в проекта (а в някои случаи въобще не ги е посещавал).
Основната причина за липса на интерес от страна на частния сектор е липсата на природен газ. Големи газови залежи има в Туркменистан, но Русия също ги иска. Осигуряването им за “Набуко” ще означава мащабен и съгласуван дипломатически пробив от страна на Европейския съюз и Америка. Това ще изисква и полагането на транскаспийски газопровод.
Технически това не е сложна задача (за разлика от “Южен поток”, който преминава по дъното на Черно море). Но Транскаспийският среща правни препятствия и може да му бъде наложено вето от страна на Русия и Иран. Както посочва Зейно Баран от института “Хъдзън”, “успехът на двата тръбопровода е свързан обратнопропорционално”.
Това е дилемата на Америка. Сприятеляването с Иран би създало големи проблеми за Русия. Ирански заобиколен маршрут ще позволи на туркменския газ (и на големите залежи на Иран) да потече към Турция и след това към Европа. Но същите американски официални лица, политици и анализатори, които са най-яростни противници на Русия, са доста скептично настроени спрямо стартирането на преговори с моллите.
Ако Иран ясно посочи, че няма намерение да унищожава Израел и няма да подкрепя тероризма (и спре с реториката по въпроса), Техеран ще спечели много. “Голямата сделка” никога не е изглеждала толкова съблазнителна или толкова спешна. /Фокус
Дали Европа ще получава природен газ от Иран, или Русия ще се превърне в монополист в енергийните доставки за континента.
Старият континент храни надежди за независим газопровод - един все още нереализиран план, предизвикал ожесточени полемики в последно време. Проектът “Набуко” с оптимистичния заряд на своето име (като едноименната опера на Джузепе Верди) трябва да транспортира газ от Централна Азия и Каспийския регион през Турция до Балканския полуостров и Централна Европа. Ако бъде осъществен, той ще повтори успеха на два съществуващи петролопровода, минаващи през територията на Грузия, които нанесоха удар на позициите на Русия в експорта на енергийни ресурси по линията Изток- Запад.
Разбира се, Русия твърдо се бори да предотврати пускането на “Набуко” в експлоатация с помощта на своя конкурентен проект “Южен поток” и с възраждането на идеята за световен газов картел съвместно с Иран и Катар. “Южен поток” е проект на руската компания “Газпром” и италианската ЕНИ, който вече получи подкрепа от страни като Австрия, България и Сърбия. Но стартирането му беше отложено за 2015 г.
Политизирането на тази сфера е оживено. Тази седмица Кремъл успя да привлече Румъния, която досега подкрепяше в очакване на по-добри условия страната на “Набуко”, към започване на преговори за присъединяване към “Южен поток”. Както посочва анализаторът-ветеран от фондация Джеймстаун Владимир Сокор, това създава условията за конкуриране, точно каквито Кремъл харесва и при които европейските страни се съревновават за получаване на най-добри условия от страна на Русия. По-рано, това бе разиграно в централноевропейска битка между Австрия и Унгария за предпочитан от Русия енергиен партньор в региона. Сега Кремъл достигна до Словения, за да засили механизмите си за упражняване на натиск.
Всичко това работи, защото Европейският съюз не обръща внимание на проблема. Странно, но европейските лидери публично подкрепят тезата, че двата тръбопровода не са конкурентни. Те са възложили задачата за популяризиране на “Набуко” на пенсиониран холандски политик, който скоро не е посещавал най-важните страни, участващи в проекта (а в някои случаи въобще не ги е посещавал).
Основната причина за липса на интерес от страна на частния сектор е липсата на природен газ. Големи газови залежи има в Туркменистан, но Русия също ги иска. Осигуряването им за “Набуко” ще означава мащабен и съгласуван дипломатически пробив от страна на Европейския съюз и Америка. Това ще изисква и полагането на транскаспийски газопровод.
Технически това не е сложна задача (за разлика от “Южен поток”, който преминава по дъното на Черно море). Но Транскаспийският среща правни препятствия и може да му бъде наложено вето от страна на Русия и Иран. Както посочва Зейно Баран от института “Хъдзън”, “успехът на двата тръбопровода е свързан обратнопропорционално”.
Това е дилемата на Америка. Сприятеляването с Иран би създало големи проблеми за Русия. Ирански заобиколен маршрут ще позволи на туркменския газ (и на големите залежи на Иран) да потече към Турция и след това към Европа. Но същите американски официални лица, политици и анализатори, които са най-яростни противници на Русия, са доста скептично настроени спрямо стартирането на преговори с моллите.
Ако Иран ясно посочи, че няма намерение да унищожава Израел и няма да подкрепя тероризма (и спре с реториката по въпроса), Техеран ще спечели много. “Голямата сделка” никога не е изглеждала толкова съблазнителна или толкова спешна. /Фокус
Проектите Южен поток и Набуко
"Южен поток": По трилион за тр...
Между спекулациите и истината за "Ю...
"Южен поток": По трилион за тр...
Между спекулациите и истината за "Ю...
Няма коментари