2. Евгений Тодоров
3. Иван Бедров
4. Иво Инджев
5. Калин Манолов
6. Мартин Заимов
7. Николай Караиванов
8. Николай Младенов
9. Пламен Асенов
10. BLITZ
11. BPOST
12. FROGNEWS
13. R.E.D.
14. СВЕЖО
15. Ян Бибиян
16. ОРИНАВИ
17. Стефан Бонев
18. Петя Ставрева
19. Александър Секулов
20. Оринави
21. Веско Петров
22. Сантов
23. Силви Стефанов
24. Христо Гагов
25. Пламен Славов
26. Bulgaria_news
27. Елена Емануилова
28. Mese4inkata
29. Първа блогерска среща - 24.07.2009
30. Георги Цанков
В първите осем месеца на тази година дефицитът по текущата сметка на страната достигна 14% от БВП. Преките чужди инвестиции, които през 2007 г. го покриваха напълно, намаляват, докато имотният и строителният сектор изпитват трудности, посочва "Стандарт енд Пуърс", цитирана от Ройтерс.
Отбелязва се, че българската финансова система е доминирана от чужди банки и като се имат предвид сегашните пазарни условия, някои някои от тях може да не желаят да увеличат експозицията си в чужбина, което ще доведе до забавяне на кредитния ръст в България.
Очаква се "Стандарт енд Пуърс" още този месец да вземе решение за ревизия на рейтинга на България , предвид допълнителната информация от страната във връзка с отговора й на засилващия се натиск в резултат на външни дисбаланси, добавя агенцията.
Тъй като валутният борд в България ограничава възможностите за гъвкава монетарна политика, при намаляване на външното финансиране сривът в производството ще бъде далеч по-осезаем, посочва "Стандарт енд Пуърс".
В същото време британското списание "Икономист", цитирано от БТА, посочва, че вероятно България и Румъния – двете най-бедни нови членки на ЕС – са най-уязвими на финансовата криза.
Засега растежът в двете страни остава стабилен. Но неравновесието е поразително: дефицитът по текущата сметка на България през тази година вероятно ще бъде 24 процента, отбелязва "Икономист". Въпросът е колко външна помощ ще получат двете страни. За разлика от балтийските държави, които са добре защитени, ентусиазмът да се спасява България вероятно ще е по-малък, заради неуспеха на властите в София да спазят ангажимента да се справят с организираната престъпност и корупцията.
Това е и по-големият проблем на Източна Европа - не толкова финансовите колебания и слабости, а корумпираната и некомпетентна политика. Лидерите там изпитват трудности да управляват ефективно дори в добри времена. Какво ще стане, ако чуждите инвеститори се стиснат, а растежът се забави или спре, пита "Икономист" в статия, озаглавена "Кой е следващият".
Посочва се, че страни като бившите комунистически в Източна Европа са изложени на особено голям риск при финансови сътресения. Първо, защото растящите чуждестранни инвестиции означават голям дефицит по текущата сметка. Второ, защото е малко вероятно техните централни банки и правителства да успеят да осигурят финансовите "муниции", които се използват във войната с финансовата криза на Запад. В най-добрия случай регионът ще понесе нови шокове, които ще се нуждаят от външна помощ от кредитори като МВФ. В най-лошия някои страни ще са изправени пред преструктуриране на дълга, срив на местната валута и депресия, което предвещава и политически хаос.
Като припомня впечатляващите резултати на Източна Европа в опитите след 1989 г. да се достигне икономическото равнище на западната част на континента, списанието прогнозира, че следващите няколко години ще бъдат много по-трудни.
Евентуална тежка рецесия може да разкрие цената на забавените реформи в предишните години. В повечето бивши комунистически страни усилията да се изпълнят изискванията на ЕС и НАТО бяха висока летва от гледна точка на политически ангажимент за добро управление и разумна икономическа политика. Оттогава подходът на тези страни е да се облегнат и да се наслаждават на хубавото
време - евтино кредитиране, високи чуждестранни инвестиции, растящи приходи от данъци и по-висок стандарт. Политическият натиск за трудни решения беше минимален, отбелязва списанието, цитирано от БТА.
Сега повече от всякога страните в региона трябва да вземат тежки, но спешни политически решения, като реформа на публичните финанси, особено пенсиите; повишаване участието на пазара на труд, особено като се намали броят на ранно пенсионираните; и подобряване на производителността, като се модернизира образованието, което все още е ограничено от бюрокрацията от комунистическата епоха. Шансовете за подобен голям тласък на реформите обаче изглеждат мижави, отбелязва "Икономист".
За страните, на които е казвано, че приватизацията, либерализацията и балансираните бюджети са сигурен път към спасението, сегашните времена са объркващи. Това води, според българския политолог Иван Кръстев, до "разпадане на представата кое е нормалното". Една грешна представа за сигурност може да е по-лоша дори от неяснота, смята "Икономист". Идните години ще бъдат голям тест за демокрацията и спазването на закона в държавите от региона, смята наблюдател на Източна Европа в Брюксел.
В България беше сграден живият олтар Бож...
Как да бъдем патриоти в мрежите.