Въпреки, че на Балканите все още има някои корпоративни "диаманти", които все още чакат да бъдат приватизирани, глобалната финансова криза и политическите напрежения в някои от държавите в региона ще забавят продажбата на държавните активи.

Това ще доведе до рязко съкращаване на чуждите инвестиции, както и ще нанесе удар върху прохождащите капиталови пазари в региона, тъй като приватизационният процес в бившите югорепублики по правило се извършва на фондовите борси, посочва в свой коментар агенция "Ройтерс".

Според агенцията по-възможен е вариантът за инвестиции "на зелено", както това направи през миналата седмица влизаща в състава на Босненската федерация Република Сръбска, подписвайки протокол за сътрудничество с американската корпорация "Дженерал Илектрик" (General Electric), прокарвайки път към бъдещи инвестиции в областта на инфраструктурата, здравеопазването, транспорта и енергетиката.

Това бе втората голяма сделка в региона, който се опитва да се асоциира с Европейския съюз, след подписаното споразумение между Белград и италианския автомобилен концерн "Фиат" на стойност 1 млрд. долара – най-голямата пряка инвестиция в Сърбия.

Хърватия – най-западната балканска страна, която очаква членство в ЕС през 2011 година вече приватизира огромната част от държавните активи. В напреднала фаза на раздържавяване са Черна гора и Албания, но Босна и Херцеговина, както и Сърбия изостават значително от тези процеси.

Сръбският телеком по план трябваше да бъде приватизиран на белградската борса догодина, но по думите на финансовия министър на страната Младжан Динкич, заради глобалната криза сделката трябва да бъде отложена. Националният превозвач JAT не намери купувач тази година, а третият опит да бъде приватизиран медният комплекси RTB Bor, все още е с неясен изход.

По план и телекомуникационните компании на Босна – в Сараево и Мостар трябваше да бъдат приватизирани през 2009 година, но заради политически неразбирателства между етническите групи, трудно сериозен чужд инвеститор би се насочил към тях. 
 
Албания
Преобладаващата част от държавните активи вече са приватизирани. Държавният застраховател ИНСИГ (INSIG) очаква до края на годината нов собственик. Последната голяма сделка в страната е продажбата на петролната рафинерия ARMO на американско-швейцарски консорциум за 125 млн. евро. Другата сделка тази година – приватизацията на електрическата компания от чешката CEZ за 102 милиона евро. Общо инвестиции тази година за 227 млн. евро. 
 
Босна и Херцеговина
Република Сръбска, влизаща в състава на федерацията на практика е приватизирала основните си предприятия. Процесите в мюсюлманската част се точат бавно. Продажбата на "Алуминий Мостар" се влачи от 2006 г. Инвестициите тази година са за 500 млн. евро. 
 
Хърватия
Държавният приватизационен фонд държи общо хиляда и сто дружества за раздържавяване, но повечето са обременени със задължения и са предимно малки компании. Страната организира аукциони на борсата в Загреб по подобие на българските ЦПТ, но сериозен интерес липсва.

Напоследък властите смятат, че пет шести от активите трябва да бъдат продадени за символичната 1 куна. Голямата сделка тази година е продажбата на петролния монополист "Ина" на унгарската "Мол". Чуждите инвестиции тази година са за 1.83 млрд. евро. 
 
Косово
Най-младата балканска държава е в процес на строителството на държавни органи след осем години контрол от страна на ООН. Вече е създадена Агенция за приватизация, като най-силните й козове засега са мобилният оператор "Вала" и енергоразпределителните дружества, за които все още няма конкретни планове. 
 
Черна Гора
Около 95 на сто от държавните активи вече са в частни ръце. Оставащите за приватизация сериозни активи са електрическата компания "Електроприведа", която е оценена на 300 млн. евро, както и националният авиопревозвач и няколко курорта.
Вече е решено приватизацията на корабостроителницата "Биела" да се отложи заради финансовата криза. Чуждите инвестиции тази година са за 644 млн. евро. 
 
Сърбия
Освен телекомът, чиято дата за приватизация засега остава неясна, апетитен актив е енергийният монополист ЕПС. Приватизацията в последните две години върви бавно заради политическата нестабилност и изборите в западната ни съседка.

Приватизационният фонд готви за продажба около 300 дружества, повечето от които не са атрактивни за инвеститорите. Сделката на годината – продажбата на петролния монополист "НИШ" на руската "Газпром" за 400 млн. евро, срещу която се възпротиви новото сръбско правителство. Сделката все още не е факт.

Приходите са за 1.5 млрд. евро, основно благодарение на продажбата на "Застава" на италианския "Фиат". /Дневник