Ако се стигне до финансова корекция за намаляване на парите по ИСПА, това ще се отрази негативно на Оперативна програма "Транспорт", заяви министърът на транспорта Петър Мутафчиев в понеделник. Проблемният проект, изпълняван със средства по ИСПА, е автомагистрала "Люлин", по която има закъснение от повече от половин година.

Миналата седмица вицепремиерът Меглена Плугчиева заяви, че е възможно България да поиска мярката финансова корекция на парите по ИСПА, за да избегне санкция от ЕС заради несправянето с пътните проекти и огромното закъснение по тях. Всички европари за пътища бяха блокирани от Брюксел в началото на годината заради скандали с корупция и конфликт на интереси във ведомството, което оперира с милиардите за пътно строителство – бившият фонд "Републиканска пътна инфраструктура", сега Национална агенция "Пътна инфраструктура" (НАПИ).

Закъснението по автомагистрала "Люлин" спъва политиката на България в областта на пътната инфраструктура, според която магистралите по основните трансевропейски коридори са от първостепенно значение. Оперативната програма и проектите по нея е одобрена от ЕС точно, защото са част от една цялостна политика, която започва още с реализацията на пътища по предприсъединителните програми ФАР и ИСПА.

"Люлин", проект по ИСПА, ще свързва Софийския околовръстен път с бъдещата автомагистрала "Струма" (от София до Кулата), която пък е най-скъпият проект по Оперативна програма "Транспорт" – 600 млн. евро. Проблемите с "Люлин" ще се отразят негативно на реализацията на "Струма", а и ще повлияят на оценките по оперативната програма, които тепърва предстоят.

"Всяка седмица се срещам с изпълнителния директор на НАПИ Иван Атанасов и имам неговото уверение, че агенцията работи активно, за да вкара в ред системите за контрол при усвояването на средства от ЕС", заяви Мутафчиев. В края на месеца транспортният министър ще внесе в Министерски съвет доклад за напредъка на страната по програма ИСПА, който е най-слабият в цяла Европа.