Капиталистическата икономика, която не е в състояние да съществува без безотказно функциониращa банкова система, днес навлезе в една от най-тежките финансови кризи на историята. Катастрофата е резултат от комбинация на необуздания ламтеж на банковите мениджъри и собственици към печалба и инфантилната вяра на политиците в саморегулиращите се сили на пазарната икономика.

До сега в Съединените щати, от където тръгна катастрофата, са фалирали около 20 банки, а редица финансови и застрахователни институти, изпаднали в несъстоятелност, са погълнати от конкуренти или одържавени, с цел да се гарантира кредитирането на икономиката и с това оцеляването на стопанската система. По данни на МВФ само в САЩ, бастиона на пазарния фундаментализъм, до сега безвъзвратно са унищожени огромни средства в размер от над 1400 милиарда долара.

Следствие на гигантския провал на финансовата система на капитализма, за който от 10 години насам предупреждават икономическите експерти от международната алтерглобалистка организация “АТТАС”, както и други социални движения, са разорени и остават без дом, работа и спестявания милиони семейства не само в САЩ. И като връх на всичко данъкоплатците от целия свят сега трябва да плащат скъпата сметка за безобразните фриволности на банкерите и за откровената глуповатост на политиците. Защото именно те заслепени от празните обещания на неолиберализма и неговото настояване за тотална финансова дерегулация легализираха предпоставките за днешния гигантски спекулативен грабеж с непредсказуеми последствия за целия свят.

Не бива да забравяме, че след последната финансова криза от подобен размер през 1929 г. световното стопанство изпадна в дълбока депресия, която през 30-те години унищожи до 50 % от икономиките на засегнатите страни. А фаталните последствия от тази катастрофа са добре известни - голяма част от Европа се обагри в фашистко кафяво, което в крайна сметка бе предпоставка и за разрушителната Втора световна война.

Кликата от безотговорни неоконсерватори във властта на САЩ и от неолиберали в Европа бе тази, която принуди държавата да се оттегли изцяло от контролните си функции над банките и да разреши на безскрупулни мениджъри без капка съвест и морал да приватизират всички реализирани печалби и да ги укрият в карибските офшорни зони и в данъчните оазиси, като Швейцария, Лихтенщайн, Андора, Монако, Кипър, британските колониални владения като Каймановите острови, Гибралтар, Норманските острови и др.

Днес същата тази престъпна амалгама от финансов и политически “елит” прехвърля гигантските загуби и присвоявания, които тя предизвика и извърши, върху гърба на данъкоплатците от целия свят, изливайки иззетите от тях средства в размер от около 4000 милиарда долара в продънените финансови институти. Много експерти на запад вече критикуват факта, че в противодействие на кризата се национализират само банкрутирали банки, получаващи масивни финансови помощи за тяхното спасяване. А в същото време не се прибягва до одържавяване и на останалите институти от банковия сектор, за да бъдат и те поставени под демократичния контрол на обществото.

С парите, които до сега са отпуснати и които са предвидени за подпомагане на банките за стабилизиране на финансовата система: в САЩ - общо около 1000 милиарда долара, във Великобритания - над 500 млрд. паунда, в Еврозоната - до 1500 млрд. евро, би могло трайно да се намали катастрофалната бедност и ширещия се по света глад и мизерия с глобални социални програми в полза на най-засегнатите слоеве от населението.

Не бива да забравяме, че днес от ежедневен глад страдат 1,2 милиарда, а от недохранване още близо 2 милиарда земни жители, които ежегодно се залъгвани само с празни обещания за помощ. А тези гигантски средства, които сега се предоставят на банките, за да замажат техните престъпления и глупостта на банкерите, можеха да се използват значително по-полезно за противодействие и срещу замърсяване на природата и грозящата ни екологична катастрофа, породена от същите тези индустриални гиганти, които са виновни и за финансовата криза. Но за такива високо хуманни дейности в полза за обществото и хората, които не носят преки дивиденти, капиталистическата икономика и обслужващия я политически персонал, никога няма да отделят необходимите средства.

Но за да разберем първопричините за днешната финансова катастрофа е необходимо да се върнем в 90-те години на миналия век в Съединените щати, по време на управлението на Бил Клинтън и демократите, когато през 1999 г. неговата администрация радикално облекчи условията за отпускане на ипотечни кредити.
Целта бе колкото се може повече граждани на страната да бъдат превърнати в доходоносни длъжници на банковата система, като им се внуши, че чрез “достъпни” заеми всеки може успешно да се превърне в собственик на свой дом, което винаги е било мечтата на по-бедните слоеве.

В своята стадна реактивност населението масово се втурна да тегли кредити. Най-облагодетелствани от законовите изменения бяха двете ипотечни мегабанки с иначе безобидните имена “Fannie Mae” и “Freddie Mac”, които се превърнаха в най-големите кредитори в САЩ с общо 5300 милиарда долара раздадени средства и стоящи зад всеки втори ипотечен заем в страната. За да реализират това мащабно кредитиране от своя страна те заеха 2000 милиарда долара от Китай и Япония, които вследствие на големия си стоков износ за САЩ разполагат с огромни валутни резерви от общо над 4000 милиарда долара.

В така оформилия се кредитен бизнес, който в началото се развиваше успешно и предоставяше добра печалба, се включиха и други банки от Уол Стрийт, както и множество високорискови инвестиционни хеджфондове. Най-често те са със седалище по карибските острови около САЩ и не подлежат на почти никакъв финансов и правен контрол. В хеджфондовете масирано са съсредоточени парите на свръхбогатите, както и нелегално придобитите средства от укриване на данъци, от пране на пари, корупция, купуване на влияние, присвоявания на държавни средства от длъжностни лица, от приватизации, от търговия с влияние, с малки деца, с оръжие, наркотици, човешки органи, проституция, поръчкови убийства и т.н.

За да се намали свързания с масовото кредитиране риск и за да получат нови, евтини финансови средства, които отново да се заемат доходоносно, американските ипотечни банки превърнаха отпуснатите от тях заеми в производни ценни книжа и стартираха продажбата им на други банки по целия свят, които от своя страна започнаха да ги залагат, да ги търгуват помежду си и да ги предлагат на клиентите си. Това постави началото на разпространение на епидемията на ипотечната криза от САЩ по целия свят и така тя прерасна в глобална финансова пандемия. За да улеснят продажбата на този нов вид “Subprime”-ценни книжа (или наричани още “Collateralized Debt Obligations” - CDO`s = `Гарантирани дългови облигации`), формирани на основата на отпуснатите ипотечни кредити, емитиращите финансови институти поръчаха (разбира се срещу щедро заплащане) да бъде оценен техния риск от така наречените “рейтингови агенции” (`Rating Agenсys`).

Дали само от липса на умение да преценят риска на “Subprime”-книжата, или поради това, че на “Rating”-агенциите бе платено пребогато за “услугата”, въпросните книжа получиха нереално висока, положителна оценка. В типичен за американците манипулативен стил на потенциалните купувачи се внушаваше, че като инвестиционен продукт те не съдържат никакъв риск. Заради подвеждащата положителна оценка и високата първоначална доходност на лихвата от ипотечните кредити, емитиращите американски банки успяха да продадат голямо количество от отровните книжа по целия свят.

Банките и фондовете буквално се редяха на опашка за тези продукти, надявайки се и да спечелят от кредитния бум в САЩ. Въпреки, че всеки един интелигентен човек надскочил “стадното мислене”, би трябвало да е в състояние да оцени реалния риск от тези `CDOs`, за които мултимилиардера и спекулант Уорън Бъфет отбеляза, че представляват “финансови инструменти със силата на средства за масово унищожение”. А опасността им още от самото начало се състоеше в това, че първоначалната висока печалба и разпределения риск бързо могат да се преобърнат в гигантски загуби за всички.

Това бе една стратегически добре замислена финансова пирамида, която се крепеше само на традиционния имидж на САЩ, като страна на неограничените възможности и на официалните публикации за високия им икономически растеж и ниска безработица. На основата на този имидж до известен момент Щатите успяваха да привлекат евтино средства от финансовите запаси на Китай, Япония, Русия и арабските износителки на петрол за рефинансиране на участващите в пирамидата свои ипотечни банки. Но това нямаше как да продължи вечно. Балонът накрая се спука и избухна днешната кошмарна финансова трагедия.

Вследствие на двете скъпоструващи войни в Ирак и Афганистан, на гигантския военен бюджет от около 500 милиарда долара годишно, на огромното негативно външнотърговско салдо, надхвърлящо 800 милиарда, на колосалния държавен дълг от 10 800 милиарда долара и на чудовищната задлъжнялост на физическите лица и фирмите, оценявана на около 40 000 милиарда долара, след 2006 г. САЩ, завладени от инерцията за лесна печалба, неусетно започват да затъват в типичната за капитализма разрушителна криза на спекулативното свръхпредлагане на един финансов продукт (в случая на кредити и на недвижими имоти). Имиджът на страната постепенно избледнява, безработицата се увеличава, цените нарастват, доходите намаляват, лихвите по кредитите растат, цената на скъпо закупените имоти пада, а платежоспособността на високо задлъжнялото население съответно намалява.

Милиони американци изпадат в невъзможност да обслужват кредитите си и ипотечните банки започват масово да изземват неизплатеното имущество. Но и това не ги спасява. Те не са в състояние да осребрят огромната недвижима собственост и постепенно изпадат в непреодолими затруднения поради финансова неликвидност. А досегашните им кредитори - Китай, Япония, специализираните инвестиционни банки и хеджфондовете, разтревожени от очертаващата се криза, започват да изтеглят от тях огромните си вложения.

Така в началото на 2007 г. се стига до първите банкови фалити. На 30.1.07 несъстоятелност обявява ипотечната банка “American Freedom Mortgage”. Два месеца по-късно фалира и “New Century Financial”. През август с.г. банкрутират още 2 банки - “American Home Mortgage” и “Ameriquest”, както и вложилия огромни средства в ипотечната пирамида инвестиционен фонд “Sentinel Management Group”. С цел стабилизиране на финансовите пазари централните банки по света наливат в координирана акция няколко стотин милиарда в давещия се паричен оборот. При тази спасителна кампания само Европейската централна банка отпуска 95 милиарда евро. Въпреки огромните средства ефектът е краткотраен - месец по-късно се срива международно опериращата американска интернет-банка “Net Bank”.

В края на ноември неплатежоспособност обявява и голямата брокерска компания “Terra Securities”. Подгонени от събитията, американското и европейските правителства отново отпускат в края на 2007 г. над 200 милиарда евро и 40 млрд.$ за стабилизиране на финансовата система. Същевременно с това в началото на 2008 г. Федералният резерв на САЩ на няколко пъти намалява основния лихвен процент. Но въпреки и тези масивни финансови помощи през март с.г. в затруднения изпада петата по големина банка на САЩ - “Bear Stearns”, след като мениджмънта й обявяви инвестиционни загуби в размер на 200 млрд. долара.

При тези условия банката се превръща в евтина плячка за конкурента “JPMorgan”, който я поглъща само за 236 милиона, но след като държавата предостави гаранция в размер на 29 милиарда $ за частично погасяване задълженията на фалиралия институт. Същевременно с това и редица други банки обявяват огромни загуби вследствие на участието си в спекулациите с ипотечните “безценни” книжа.

Най-голямата американска банка “Citigroup” отписва общо около 50 милиарда долара, а специализирания инвестиционен институт “Merrill Lynch” обявява загуби в размер на 8,5 млрд.$. Вследствие на големите пасиви и неспособността да продължи да съществува самостоятелно последната бе закупена от “Bank of America”.

Но катастрофата не приключва с това. Следващата вълна от банкови сривове започва през юли 2008 г., когато фалира “Indy Mac Bank”, което е вторият по големина банков крах в историята на страната на неограничените финансови манипулации. Същият месец американското правителство под натиска на азиатските кредитори е принудено да национализира двете най-големи ипотечни банки “Fannie Mae” и “Freddiе Mac”, които също де факто са банкрутирали. Месец по-късно несъстоятелност обявява и “Columbian Bank and Trust Company”. От тук на сетне процесът се развива с шеметна скорост. В интервал през седмица фалират “Integrety Bank” и “Silver State Bank”. На 15.9. следва катастрофата на “Lehman Brothers”, която оставя гигантски непогасени задължения към други институти и вложители в размер на 600 милиарда $. Само ден след това в несъстоятелност изпада и най-голямата застрахователна компания на света - “АIG” (`Аmerican International Group, Inc.`), която само седмици преди това е имала на хартия борсова капитализация от 1200 милиарда долара.

Правителството национализира падащия гигант само за 85 млрд.$, което е около 13 пъти под доскорошната му стойност. (Впрочем, по този начин американската държава стана пряк собственик и на едно време българската телекомуникационна компания - БТК). На 18-ти септември, в координирана акция основните централни банки по света отпускат общо над 220 млрд.$ за стабилизиране на междубанковото кредитиране, тъй като поради загуба на доверие и самите банки вече не си отпускат средства една на друга. Въпреки тази поредна голяма финансова инжекция още на следващия ден се срива “Аmeribank”, а на 22 септември банките “Morgan Stenley” и “Goldman Sachs” обявяват, че преустановяват дейността си като чисто инвестиционни институти, надявайки се по този начин да се спасят от катастрофата.

Четири дни по-късно рухва търговската банка “Washington Mutual”. В дните след 28 септември се стига и до масивен срив около 20-25 % на всички световни борси. А на 3-ти октомври, точно в деня, когато сената на САЩ прие закона за отпускане на 700 милиарда $ от държавата за спасяването на остатъците от американската финансовата система, рухва и банката “Wachovia”, която е погълната от “Wells Fargo”. Но дали това е последната жертва в зловещия водовъртеж на кризата и дали въпросните 700-те милиарда средства, взети от джоба на данъкоплатците, ще са достатъчни за да спасят отломките на американската банкова система, това ще покаже бъдещето. Съществуват основателни съмнения, че и последният огромен финансов допинг не ще успее да спре пропадането в пропастта, след като и предходните многомилиардни инжекции се изпариха без особен ефект. Вследствие на тоталната финансова криза населението в САЩ, а и не само там, е изложено на тежък психологически стрес и вече се стигна до първите самоубийства на хора, загубили спестявания и работа, симптоми на катастрофата, познати от времето на Великата депресия след 1929 г.

По-нататъшното негативно развитие на събитията може да наложи и на най-фанатизираните пазарни фундаменталисти сериозно да порасъждават за алтернативен икономически модел отвъд парадигмата на създадения от самите тях разрушителен казино-капитализъм. Защото този път богинята щастието в хазарта удари не кой да е играч някъде далеч в Азия или Латинска Америка, а засегна смъртоносно сърцето на казиното, крупието на игралния дом - самите Съединени щати. Тяхната финансова система днес силно напомня за състоянието на германския Веермахт през късната есен на 1944 г.

Неоспорим факт вече е, че банковата катастрофа в САЩ не ще остане без последствия, както за финансите на останалите страни по света, така и за реалната икономика. Най-силно засегнатата държава отсам Атлантика е Великобритания, другият главен финансов злосторник, която е ударена от кризата със силата на ураган от 5-та степен. В началото на годината, след зрелищна борба на вложителите да спасят спестяванията си, рухна четвъртата по големина банка на острова - “Northern Rock”, а остатъците от нея впоследствие бяха национализирани от държавата.

През септември в несъстоятелност изпадна и друг голям британски финансовинститут - “НВОS”, който първоначално бе погълнат за жълти стотинки от конкурента “Lloyds”. Но и “Lloyds” сериозно се задави от горчивия хап и сега също хленчи за спасение пред държавата. Очевидно в близките дни предстои национализацията на двата слели се института. В края на месеца кабинета в Лондон се видя принуден да удържави и изпадналата в затруднения “Bank of Scottland”, както и фалиралата банка “Bradford & Bingley”, която вследствие на спекулации с отровните американски ценни книжа също изпадна в неспособност да обслужва задължения от 63 милиарда паунда към своите инвеститори.

И въпреки стабилизационния пакет от 500 милиарда паунда, които лейбъристкото правителство на Гордън Браун прие за подпомагане на финансовия сектор, небостъргачите на банките в Лондонското сити с всеки изминал ден все повече се обезлюдяват. Вече няколко хиляди до вчера високоплатени банкери са загубили работните си места и обичайното си надменно поведение. А бъдещето на още 100 000 техни колеги остава неясно. Днес все по-често наблюдавана в центъра на столицата тъжна гледка е върволица от приблизително еднакво добре облечени хора, силно наподобяващи преселението на императорски пингвини, унило да напускат лъскавите небостъргачи с кашонче лични вещи в ръце. Жените сред тях тихо хлипат с размазан грим около очите, а мъжете се отправят директно към най-близката английска кръчма (паб), където довчерашните преуспели юпита давят скръбта си в алкохол, докато не паднат под масата.

В тежко състояние са и редица страни от Източна Европа, които до скоро бяха давани за пример като много успешни икономики. Силно засегнати са Балтийските републики. Във връзка с това Северният съвет, състоящ се от Скандинавските държави, се събра в средата на октомври да дискутира мерки за стабилизиране на изпадналите в беда, силно измършавели “балтийски тигърчета”.

И друг любим ученик на Европейския съюз - Унгария, също бе ударен от катастрофата и проплака. Опитвайки се да спре свободното падане на унгарския форинт, да съживи замрялото кредитиране и да спаси олюляващите се банки, правителството в Будапеща се обърна с отчаян зов за помощ към Европейската централна банка. Тя се смили и спешно отпусна 5 милиарда евро за колабиращата финансова система на страната.

Същевременно и в съседна Румъния вложители започнаха вече да изтеглят спестяванията си от банките. През октомври и Украйна бе връхлетяна от кризата, след което четвъртата по големина банка в страната обяви неплатежоспособност, а правителството в отчаян опит да овладее катастрофата блокира банковите сметки на гражданите.

Дори Русия, най-големият снабдител на света със суровини, бе принудена да отпусне средства в размер на около 112 милиарда евро за стабилизиране на националния финансов сектор, след като се оказа, че и руски банки са се подвели да спекулират с нискокачествените американски “ценни” книжа.

На фона на тези динамични, дори драматични събития, уверенията на управниците в България, че поради своята рудиментарност родната банкова система не била застрашена от глобалната финансова суперкриза, звучат най-меко казано несериозно. Първо, не е сигурно, дали самият Международен валутен фонд няма да претърпи крушение в тази буря. Още повече, че международната институция още преди световната криза изпитваше финансови затруднения, тъй като все повече развиващи се страни силно разочаровани отказват сътрудничеството си с фонда. А България е във валутен борд на МВФ, с изкуствено фиксирана парична единица към еврото и при прекратяване на валутния съвет, вследствие на по-нататъшни затруднения на МВФ, ще бъде сполетяна от масивно обезценяване на лева и от още по-висока инфлация.

Второ, вследствие на безумната приватизация у нас, около 90 % от българските банки отдавна са притежание на чужди финансови компании (а такова “чудо” не е имало дори по времето на латиноамериканския любимец на САЩ - неолибералния фашизоид ген. Пиночет в Чили). А за тези чужди банки, които държат ключа към родните трезори, днес никой, дори и техните мениджъри, не е в състояние да определи в каква степен институтите им са засегнати от кризата. А изпаднат ли банките-майки в сериозни финансови затруднения, което днес е съвсем реално, логично е да спрат кредитирането най-напред на задграничните си дъщерни дружества и цялата, изградена на пясъчни основи финансова система у нас ще рухне.

А анализирайки стопанските данни родината ни би трябвало дори отдавна вече да е катастрофирала със своя постоянно растящ огромен външен дълг, достигащ близо 65 милиарда лева (което е значително над Брутния вътрешен продукт) и с външнотърговски дефицит около 13 млрд.лв. (приблизително 25 % от БВП), срещу привлечени от банките едва 16,3 милиарда лева спестявания. Но и в този си скромен размер те значително надвишават бюджета на страната и при масов срив на банки, държавата ще се затрудни да изплати гаранцията от 50 000 евро за влог, което може да я доведе до ръба на фалита.

До сега финансовия срив у нас бе отлаган единствено от преките чуждестранни инвестиции, които служат и като заместител за почти изцяло липсващата държавна икономическа политика. Но те постоянно намаляват и при мащабите на финансовата криза могат да секнат напълно, вследствие на ширещия се по света глад за капитали. При такъв развой на събитията, страната ще банкрутира, за което наскоро предупреди и Ларс Кристиян, началник отдел за развиващите се икономики в “Danske Bank”.

Трето, защото никой у нас не обявява достоверни данни, до каква степен са предоставяни заеми на потенциално неплатежоспособни клиенти или банките са били източвани от подставени лица, чрез кредитиране на фалшиви проекти. А именно спукването на ипотечния балон и свързания с него срив на нереално високите цени на недвижимостите е в основата на днешната финансова криза.

И четвърто, България не разполага нито с огромните средства на другите страни за противодействие на една евентуална тежка криза, нито правителството до сега е оповестило някакъв план за противодействие, освен разпространявания неадекватен за сериозността на положението оптимизъм.

Народната мъдрост гласи, че когато светкавицата блесне, тътенът се обажда от най-неочаквани посоки. Така в днешната изключително опасна ситуация, нищо не може да бъде изключено, като възможно развитие на събитията. Ако вълната на кризата удари и нас, всеки българин ще бъде отново оставен да се спасява поединично (ако може), както беше при всички катастрофи до сега, защото у нас отдавна няма нормална държава и загрижени за обикновения човек политици. А стигне ли се до най-лошия възможен вариант - банкрут, кой тогава външен кредитор ще се нагърби да помага на държава като нашата, която успя да си завоюва трайно първо място на континента по корупция, престъпност и криминално присвояване на европейски средства? Но може би именно в един такъв тотален крах се крие и шанса за построяването на едно по-добро бъдеще!

Анализът от личния блог на автора - http://iw69.blog.bg, е публикуван, макар и с малки съкращения, поради сериозността на проблема - световната икономическа криза. Независимо, че не всеки разбира от икономика, ситуацията се отразя на джоба на всеки от нас и е добре да се изследват причините и последствията от бедствието.