Пише ви разтревожена майка. Живея в Ню Йорк, имам дъщеря, родена тук и е на 6 г. с българско гражданство.
     
Тази година реших да я запиша на училище по български, за да разбере откъде идват родителите й и да опознае езика и културата на този народ.
     
Тя прекарва всеки ден между 6-8 ч в американско училище, както много други български деца. За родените тук българчета е трудно научаването на езика. Затова се зарадвах, когато разбрах, че има българско училище в Ню Йорк.
     
Първия учебен ден учителката ни предупреди, че ако има деца, които не говорят български, ще им бъде много трудно и няма да има смисъл да посещават училището, защото там ще се учи изцяло на български.
     
На третия път учителката извика мен и още една майка да ни съобщи, че на нашите две деца им е почти невъзможно да научат каквото и да е, защото не говорят български. Съобщих на дъщеря си, че няма да идва повече, а тя се обърна и ми каза: "Мами, аз искаш да ходиш на българско училище."
     
Реших, че ще слушам собствения си глас и ще продължа да настоявам и да я водя. Детските мозъци приемат и попиват всичко на тази възраст и когато тя се намира в среда, където се комуникира на български, ще попие повече и няма да я е срам да говори. Децата посещават училището 1 път в седмицата за 2 часа.
     
Досега тя е била 5 пъти. На петия път бях повикана отново от учителката: "Аз мисля, че се разбрахме дъщеря ви да не идва. Това е училище за деца, които говорят български."
     
Ами тези, които не говорят, а искат да се научат, къде да ги заведем? Заявих, че желая тя да присъства, за да слуша повече българска реч. Не държа на дипломата, а на това детето ми да учи български. Бе ми отказано.
     
Помолих да ми бъде издаден документ, че дъщеря ми не може да посещава повече това място, и бях предупредена: "Ако продължавате да я водите, ще бъда принудена да я оставя в отделна стая, където да не пречи на останалите."
     
Това си е чиста дискриминация към мен и моето дете. Мислех, че съм в правото си да изисквам детето ми да ходи на училище и да научи български език. И ако се завърна един ден, дипломата, която щеше да получи, да бъде приравнена със стандартна диплома от България.
     
Впоследствие разбрах, че това "училище " се води към Генералното консулство в Ню Йорк. Бях изненадана, че не мога да се оплача на генералния консул (който е съпруг на учителката), защото се получава конфликт на интереси. Госпожата се казва Невена Мандаджиева, кореспондент на БТА за България.

Кажи ми, мила Българийо, как да имам желание да си дойда в България отново, така ли правите с децата там или само с тези, които са навън, можем да се гаврим? И как да доведа детето си, което не говори български.

Какво да кажа на дъщеря си сега - че не може да ходи в това училище, защото не може да чете? Ако заведа детето си в България, как ще расте, без да говори и общува, ще ми го върнат ли и оттам?
     
Съвсем наскоро попаднах на интервю с министър Калфин относно емиграцията и българския език със заглавие "Днес сме отговорни за "езиковата" емиграция. Той казва: "Не трябва да допускаме да има случаи, когато едно семейство остава в чужбина само и само защото децата не могат да се върнат в България заради езика. Очакванията на всички нас са, че държавата трябва да направи действително повече за всички наши сънародници в тази насока. И аз не изключвам възможността децата да продължат образованието си у нас."
     
Какво желание да имам да се прибера в България?
     
*Бележка на редакцията: Читателката изпраща официалния отговор, който получила от генералния консул в Ню Йорк д-р Николай Милков. Той обяснява на родителите, че по смисъла на чл. 2 от преходните и заключителните разпоредби от правилника за прилагане на закона за народната просвета основно изискване към постъпващите за обучение в 1-и клас е владеенето на говорим български език. За тези, които не владеят езика, той препоръчва детския хор към Генералното консулство, към който функционира и т.нар. неделно училище. Вчера консулът потвърди пред "24 часа", че училището към консулството не е за обучение по български език на деца, които не го владеят, а място за изучаване на български език и литература. /24 часа

**Материалът повдига много въпроси, основният от които е за езиковата дискриминация. Има ли я и в конкретния случай може ли да се твърди, че това е езикова дискриминация?

Езиковата дискриминация в България и нейните "подразделения" в чужбина,наречени консулства и посолства,е елемент на цялостната дискриминация
на българите,не само в чужбина ,но и с самата страна.Целта на тази дискриминация е повсеместно обезбългаряване,което напълно отговаря на чужди интереси,насочени към рериториалното образъвание,носещо "работното",засега
наименование,България.В контекста на гореизложеното,смея да Ви уверя,че един-
ствения дискриминиран етнос на територията на България е българския.За целта
държавата е свръхнаселена с етнически партии и "правозащитни"организации,в
защита на т.н малцинства.Само защитаващите циганите(извинявам се,виновно и
кореноплеклонно,РОМСКИТЕ),са на брой..13(словом,тринадесет).Според същите тези правозащитни организации,бългаския етнос е виновен,че не е осигурил на
"ромския" редица права,пройзтичащи от изискванията за запазване на тяхната цивили
зационна идентичност,като:
-неплащане на ток
-неплащане на вода
-неплащане на данъци
-невъзпрепятстване на малолетни да раждат деца и да не ходят на училище
-свободната продажба на деца и булки
-свободно изграждане на бидонвили и неплащане на каквито и да е данъци
-свободна покупкопродажба на избори(това особено се цени от т.н "политическа
класа,чиято "цивилизационна идентичност" удивително се припокрива с "ромската).
Да продължавам,ли?
така,че единственото,което мога да ви препоръчам е да търсите други пътища за
обучение на детето си набългарски език,но не и официални такива.
А може би това не е нужно на детето Ви?