Основните кандидати за следващия удар на световната финансова криза са Хърватия, Румъния, България, Сърбия и балтийските страни. Това се казва в анализ на американската агенция Стратфор, който е публикуван в словенската преса днес, съобщи БГНЕС. Неправителствената разузнавателна агенция Strategic Forecasting - Стратфор в САЩ е наричана “ЦРУ в сянка”. Стратфор твърди, че след като Международният валутен фонд (МВФ) отпусна 12.5 млрд евро помощ на Унгария следващата държава, която може да бъде ударена от финансовата криза е Хърватия.

Хърватия е особено податлива на криза поради огромния бюджетен и търговски дефицит, както и поради голямата зависимост от кредитите в чужди валути, се казва още в доклада на Стратфор. Според експертите подобно развитие на нещата може да има и в други държави в Източна Европа, които са зависими от пари от чужбина. Освен Хърватия другите държави-кандидати за криза са Румъния, България, Сърбия и балтийските държави. В тези страни има огромно притеснение от загубата на ликвидност, която може да предаде кризата на италиански, австрийски, гръцки и шведски банки, които доминират на тези пазари, а чрез тях и в тези страни.

В България нещата не са излезли от контрол така, както това се случва в други страни, каза пред сп. „Мениджър” княз Кирил Сакскобургготски по повод финансовата криза. Според него страни като България имат предимството да видят какво се случва първо в другите държави и да вземат поука. „Недостигът на финансиране ще се усети навсякъде, включително и в страни като България. Хората ще се настроят по-реалистично в очакванията си и няма да смятат, че растежът ще е безкраен. Но нещата не са толкова лоши”, коментира синът на Симеон Сакскобургготски, цитиран от БГНЕС.

Страни като България имат предимството, че могат да видят какво се случва първо с другите държави. След което да се поучат и да не стигат до такива високи нива на кредитиране. България ще бъде засегната от кризата в някаква степен. Но не дотам, че да се появят трудности в живота на хората, смята княз Кирил, който е финансист.

В отговор на въпрос какво трябва да направи държавата, за да омекоти удара, той отговаря: ”Смятам, че за правителството ще е важно да научи някои уроци, най-вече как да удържи кредитите. Сега често обвиняват САЩ за ситуацията. Ако раздаваш ипотечни кредити за 120% от стойността на къщата, някой би трябвало да те спре. В Швейцария, например, законът изисква когато купуваш къща, да вложиш поне 20%. Можеш да вземеш назаем 80%, не повече. Така че, според мен, правителството трябва да вземе някои регулаторни мерки, за да контролира и да избегне хиперкредитирането.

Компаниите също трябва да управляват балансите си предпазливо, нещо което винаги се изисква, но невинаги се спазва. Мениджърите трябва да се научат да не вземат толкова много заеми, защото иначе при първото объркване ще излязат от играта и във всяка криза ще бъдат жертви. Хората също трябва да научат урока си – ако живеете с нулеви спестявания и купувате всичко със заеми и ипотеки, когато ситуацията се обърка, може да имате сериозни проблеми.

В интервюто Княз Кирил разказва и за мисията на създадения от него в Лондон Сити Клуб, който обединява българите във Великобритания. В отговор на въпрос, синът на Симеон Сакскобургготски обяснява също, че няма никакви бизнес интереси в България. „Едната причина е, че съм много зает с работата си. Другата е, че искам да избегна съмненията за каквото и да било специално отношение. За да бъдат нещата прости и ясни, нямам бизнес начинания в България”, категоричен е княз Кирил.