В интернет изданието Mediapool досега са публикувани две части от книгата на журналиста, посветени на лидера на ДПС Ахмед Доган и на столичния кмет и сочен за бъдещ премиер на страната Бойко Борисов. 

“Новите български демони” вече излезе от печат на български. Авторът ще бъде в София за участие в официалната премиера на книгата следващата седмица. 

  Юрген Рот

Партийна дисциплина означава: не се осмелявай да мислиш това, което мислиш, одобрявай всичко безпрекословно и повтаряй онова, което идва отгоре.
Валерий Тарсис, “Синята муха“

За развитието на криминалните обществени структури в България има безспорни по рода си индикатори. Това са онези държавни институции, които по времето на комунизма използваха мафията за политическо оръжие.

Факт е, че още в началото на 80-те години КГБ в Русия събира много видни престъпници, които по-късно стават известни мафиотски босове. В миналото КГБ подкрепя различни субекти от сенчестия бизнес, като им осигурява фирми и пари. Така, от една страна, престъпните организации могат да бъдат инфилтрирани, а от друга – да бъдат поставени в услуга на КГБ, например, за да ликвидират противниците на системата.

Един от хората, за които става дума и който по онова време е в затвора, е днешният украински бизнесмен Вадим Рабинович. Ето какво ми разказа той за бурните години на преход в СССР: “През 1988 г., когато все още бях в затвора, чух от други затворници, че КПСС се кани да изнася пари от страната. За да се прехвърлят в Европа огромните парични суми, злато, диаманти, антикварни ценности или картини на партията, бяха използвани престъпници. На част от тях беше разрешено да основат фирми, за да изперат парите. Някои от тези хора през 90-те години дори поеха банки и петролни фирми. Подобна, разбира се, е ситуацията и в България“.

Прочуто с лошата си слава в това отношение е българското държавно предприятие “Кинтекс“ със седалище в София. Консорциум, който още през 70-те години с помощта на Държавна сигурност контролира почти 50% от търговията с наркотици с Близкия изток.

През 1967 г. шефовете на службите за сигурност на страните от Варшавския договор поставят въпроса “как би могла да се използва и да се стимулира покварата и разложението в западното общество“. Функционери от българския Комитет за държавна сигурност (КДС), по-късно преименуван на Държавна сигурност (ДС), продължават тези размисли на последвала конференция в София.

Нелегалната търговия с наркотици от Близкия изток през България към Западна Европа и Северна Америка била добре известна на тайните служби. Новата тактика предвиждала търговията с наркотици да се използва като оръжие срещу Запада. И тук се намесва “Кинтекс“, важен снабдител с валута от износ и внос на търговски стоки. Покрай сделките си тогава предприятието имало добри връзки както в Близкия изток, така и в Западна Европа. Към края на 70-те години функционерите на ДС в “Кинтекс“ бяха намалили кръга на предпочитаните клиенти на около двадесет едри търговци и посредници, почти всичките турци. Те образуваха един консорциум, който контролираше почти 50% от търговията с наркотици с Близкия изток.

През 1979 г. тогава все още младият съдия-следовател Карло Палермо от италианския град Тренто води следствие срещу международна мрежа за контрабанда и незаконна търговия, в която участват 200 души. Според сведенията му оръжия, финансирани с пари от дрога, се пренасят през Италия, Югославия, България и Турция в Близкия и Средния изток. По същия път обратно се връщат наркотици за Запада. Главна роля в тази история играе известното с лошата си репутация държавно предприятие “Кинтекс“ и някой си Бекир Челенк, който е в тясно сътрудничество с турската мафия. Според следствените материали София е възлова точка по трасето на наркотиците от Сирия през Турция за Западна Европа.

Следователите, занимаващи се с трафика на дрога, в началото на 80-те години наричат кафене “Берлин“ и хотел “Витоша“ (сега “Кемпински Зографски“) централни логистични центрове за международните търговци на наркотици, винаги контролирани и наблюдавани от Държавна сигурност.

Понякога в играта влизат и западни разузнавателни служби. Изпраните с помощ­та на “Кинтекс“ пари от наркотици се реинвестираха в закупуване на оръжие, което се товареше на кораби в черноморските пристанища Варна и Бургас. Към сделките с наркотици срещу оръжие проявяваха интерес най-вече страни с ограничен валутен резерв и финансово бедни партизански движения. Най-накрая съдия-следователят Карло Палермо установява, че не само източни и западни тайни служби имат пръст в мръсната игра, а високопоставени италиански политици също извличат печалби от нея. По онова време Студената война е в разгара си.

Заради своите разследвания Карло Палермо е наказан и преместен в Трапани – Сицилия. На 2 април 1985 г. срещу него е извършен атентат. Той успява да се отърве с леки наранявания, но при инцидента загиват трима невинни граждани. Това е достатъчно, за да бъде напълно обезкуражен, и той напуска поста си.

Българското държавно предприятие “Кинтекс“ обаче, както твърдят италианските служби за сигурност, и след края на Студената война продължава да участва в същите престъпни сделки с наркотици и оръжие. Доказателство за това е фактът, че през есен­та на 1992 г. “Кинтекс“ доставя руско оръжие за Босна, Херцеговина и Хърватска – общо 25 тона.

Един от особено добрите клиенти на “Кинтекс“ по онова време е сириецът Монзер ал Касар. Според полицейски сведения той е един от най-могъщите търговци на оръжие и наркотици в целия свят.

Старите другари от Държавна сигурност се намират отново. Както тези от България, така и от бившата ГДР. Документи на Министерството на държавната сигурност доказват, че Монзер ал Касар е в списъка с клиенти на Шалк-Голодковски, отговарящ за валутните постъпления в ГЕСП и Министерството на държавната сигурност. Още през 1988 г. фирмата за търговия с оръжие на Шалк-Голодковски преговаря с Монзер ал Касар за доставка за Южен Йемен на уреди за нощно виждане от продукцията на НАТО. Очевидно Монзер ал Касар е изключително подходящ клиент на организацията “Търговско координиране“ (“КоКо“). Той има контакти с клановете от Близкия изток и със сирийските тайни служби, от една страна, и прекрасни делови връзки с европейски търговци на оръжие, и особено с държавните фирми от Източния блок като “Кинтекс“ – от друга. Години преди това Монзер ал Касар е един от постоянните клиенти на “Кинтекс“.

Към това се прибавя и фактът, че още през 70 и 80-те години външнотърговските предприятия се налагат като канали, по които държавните пари напускат страната и изчезват завинаги. И въпреки Студената война те изтичат предимно във “вражески“ страни като Англия, Германия, Франция и Австрия.