Аграрната реформа в България е проведена така, че в момента прекупвачите вземат субсидиите, а до реалните производители стига само един процент от финансирането, според признание на земеделския министър Валери Цветанов. Пирамидата трябва да се обърне и комасацията на земеделската земя трябва да се случи, дори да има леко репресивен характер, заяви той във вторник в рамките на конференция за инвестициите в земеделска земя.

Министърът е притеснен, че обмисляният в парламента пълен мораториум върху замените с имоти държавна собственост ще попречи на уедряването на нивите. Той обаче не доразви тезата си как точно ще попречи забраната за замени на парцели от Държавния поземлен фонд върху обединяването на собствеността върху съседни терени.

Цветанов каза само, че от Европейската комисия иска пълно спиране единствено на замените с гори.

“Комасацията е тенденция във всички държави с развито селско стопанство, а ние вървим обратно“, каза министърът, по данни на чието ведомство всяка година у нас се увеличават делбите на ниви между роднини.

“Парцелите у нас нямат икономическа ефективност, а са с екзистенциален характер – за прехрана, а не за печалба“, допълни той.

Цветанов не конкретизира как принудително може да стане уедряването на земеделските земи, но посочи, че в Холандия например стопанство с под 25 крави не се счита за ферма и не получава нито субсидии, нито кредитиране, а у нас се подпомагат и дребни стопанства, между които са раздробени над 51 на сто от нивите.

“Фермерите трябва да бъдат вкарани в корпоративен модел на управление на стопанствата“, каза най-общо министърът. Той добави, че по Оперативната програма за развитие на селските райони е предвидено финансиране за 44 проекта за комасация на ниви в общи големи блокове за обработка.

Експертът по поземлени отношения и комасация в агроминистерството Кирил Стоянов допълни, че в стратегията за комасация за целта са предвидени 20 млн. лв. до 2013 г.

Цветанов обаче призна, че принудителната комасация ще доведе до напрежение сред собствениците на земи.

От “ЕЛАНА Пропърти Мениджмънт“ също смятат, че такъв подход би бил недемократичен, но иначе комасацията надали ще се случи. Изпълнителният директор на дружеството Веселин Петров предложи да се приеме законов механизъм, при който, ако в едно землище 51 процента от собствениците са съгласни да уедрят земите си в един парцел, останалите 49 процента да са принудени да участват в общия земеделски блок, независимо дали са съгласни или не.

Петров даде за пример как при землище от идеални 100 дка собствениците ще получат в бъдещото дружество собственик на земята процент според размера на своята нива и притежател на 5 дка ще получи 5 процента в уголемения парцел.

“Така дребните собственици на земеделска земя не само няма да загубят, но и ще спечелят от повишаването на цената на имота им“, посочи Петров.

Той допълни, че ако цената на дребен парцел е 300 лв. за декар, то стойността на уедрения вече терен скача до 600-700 лв. за декар и собственикът, ако реши да продава на друг от участниците във комасирания терен, ще спечели двойно повече пари.

Петров каза още, че принос в комасацията може да даде и Държавният поземлен фонд, излизайки на пазара на земя със свои терени. Той коментира, че комасацията на терени на ниво ползване чрез арендуването на земи в едно землище на един наемател вече не е достатъчен механизъм за развитие на земеделието. Проблемът е в срочността на договорите за аренда за различните терени в едни блок, което възпрепятства инвестициите.

Представителят на МЗХ Кирил Стоянов посочи, че комасацията трябва да се инициира на местно ниво и че след като държавата е похарчила 800-900 млн. лв. за земеразделяне, не бива да се очаква да плати сега 1 млрд. лв. за уедряването й.

Според присъстващите на конференцията собственици на земи, най-добре е да се заложи повече на АДСИЦ (Акционерни дружества със специална инвестиционна цел) като механизъм за уедряване на земите. По данни на “ЕЛАНА“ именно АДСИЦ са собственици на около 4 на сто от нивите в страната, а чрез аренда реално са комасирани 80 процента от земеделските площи, но трябва да се уреди уедряването като собственост.

Министър Цветанов изрази пред журналисти оптимизъм, че финансовата криза няма да засегне земеделския сектор. По думите му правителството дори трябвало да заложи именно на агроотрасъла като единствен шанс за стабилизиране на икономиката.

Ако обаче в бюджета за 2009 г. това не се види, няма как да се случи, посочи Цветанов, който е предложил за догодина хазната да отпусне 375 млн. лв. национални доплащания към евросубсидиите за фермерите.