Чрез фиска не можем да реагираме бързо при промяна на стопанската конюнктура и не можем да предотвратим външни влияния върху икономиката. Трябва обаче да се опитаме да запазим макроикономическата и фискалната рамка на бюджета за следващата година. Това коментира във вторник министърът на финансите Пламен Орешарски по време на обсъждането на проектобюджета на открито заседание на Икономическия и социален съвет (ИСС).

Според министъра неблагоприятното влияние на кризата у нас е все още “на приемливо равнище”, докато в останалите страни от стара Европа то е много по-сериозно.

За пръв път от доста години насам сме на прага на по-голяма неопределеност при изготвянето на бюджета и това наложи да се направят много внимателни факторни анализи за прогнозиране на негативните влияния върху основните икономически процеси, каза още Орешарски. Финансовият сектор в България не е засегнат от кризата, но вече са засегнати редица водещи икономики на стария континент и това намалява търсенето, включително и на българската продукция. Със свиването на инвестициите пък поради намаляването на ликвидността и блокираната финансова система в глобален аспект това вероятно ще доведе и до снижаване на преките чуждестранни инвестиции в България и в съчетание с по-малкото търсене ще намали икономическия растеж и експорта, обясни още финансовият министър.

Орешарски посочи, че в проектобюджета се залага по-висока инфлация от средната за ЕС, дефицитът по текущата сметка се очаква да е около 22 на сто от БВП, а растежът да е около 4.7 на сто.

Министърът допълни, че правителството има готовност да приложи всички мерки, които са взети от страните в стара Европа, но се надява това да не се наложи. Сред мерките, взети от някои правителства, е кандидатстването за получаване на спешна външна финансова помощ, национализирането на банки и застрахователни дружества, увеличаването на помощите за безработица и други.

Световната криза вече се усещала в българската икономика

Председателят на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев предложи проектобюджетът да бъде преработен в антикризисен и в него да не се залага ръст на икономиката. Според камарата прогнозите за ръста са много по-ниски от правителствените - около 2% за следващата година. Данев каза още, че вече има съобщения за фалити на предпирятия и за принудително съкращаване на работници. 

Кризата вече се усеща в релната икономика на страната, смята и председателят на бюджетната комисия в парламента Румен Овчаров. Пред Нова телевизия във вторник сутринта той заяви още, че най-важният въпрос на предстоящата година е световната криза и начинът, по който тя ще се отрази в България.

"Лековатото приказване, че ние сме някакъв остров на стабилността, според мен вече би трябвало да изчезне от говоренето. Основното изпитание, което предстои пред правителството, е точно това - как ще запази доходите на българските граждани, как ще запази работата на българите, как ще се запази българската икономика работеща", каза той.

"Кризата се усеща в почти спрялото кредитиране от страна на банките към бизнеса, и не само към бизнеса, тя се усеща в увеличаващите се, макар и не в такива мащаби, в които се пише, лихвени равнища. Така че, действията на правителството оттук нататък са основното изпитание пред него", посочи Овчаров.

Само преди месец обаче той държа речи срещу искането на ДСБ за обсъждане на антикризисни мерки, като твърдеше, че икономиката се развива с незапомнено добри темпове, инвеститорите продължават да идват и България няма от какво да бъде спасявана.