Да се промени Закона за генно модифицираните организми и да се облекчи режимът за производство на този вид храни в България, поиска председателят на Асоциацията на земеделските производители в България Ивайло Тодоров в сряда след среща с председателя на Комисията по земеделие на Европейския парламент Нийл Париш.

Париш посочи, че в генно променените храни е бъдещето на европейското земеделие и шанс на фермерите за оцеляване при криза.

Тодоров коментира, че страната ни е въвела по-рестриктивен закон в сравнение с европейските изисквания. Трябва да се придържаме към европейските закони и да не въвеждаме забрани, които спират развитието на модерното земеделие, допълни той.

От фермерската асоциация коментира, че генно модифицираните култури се отглеждат по-евтино, защото се нуждаят от по-малко препарати и по-рядка обработка, а същевременно са защитени от вредители и дори от лошото време. В момента се разработват растения, устойчиви на продължителни валежи или суша.

Всяка година в Евросъюза се внасят 16 млн. тона соево семе и 24 млн. тона соево кюспе, чиято борсова стойност е по-висока заради изискването да не са с променени гени, посочиха от асоциацията. Разходите за отглеждането на смеските за фуражи са по-високи и защото по-голяма част от държавите-производителки вече залагат на генно модифицираните култури. Тодоров дава за пример САЩ, където 73% от засетите с царевица площи са с биотехнологично усъвършенствани растения. При соята процентът е още по-голям - 91% в САЩ, 98% в Аржентина и 57% в Бразилия.

Цените на хранителните продукти се повишават непрекъснато не само в България, но и в целия свят, и това въобще не се дължи на високата инфлация или световната финансова криза, заявяват от Асоциацията на земеделските производители. В съобщение до медиите те посочват, че във Великобритания организациите на земеделски производители оказват непрекъснат натиск върху големите вериги от супермаркети да върнат генно модифицираните продукти в търговската мрежа.

Най-голямата световна фирма в областта на хранителната промишленост – “Нестле”, също наскоро призова Европейския съюз да преразгледа твърдата си политика срещу генно променените храни, припомнят от организацията. Европейската комисия обаче твърди, че националните правителства блокират всеки техен опит да либерализират режима. Цитира се и проучване, според което едва 21 на сто от гражданите на съюза биха консумирали продукти, променени чрез генно инженерство.

Все пак Еврокомисията е инициирала създаването на работна група с по един представител от всички 27 страни-членки, която да предложи как да се промени политиката към биотехнологичните земеделски сортове.