Блогрол
1. Александър Божков
2. Евгений Тодоров
3. Иван Бедров
4. Иво Инджев
5. Калин Манолов
6. Мартин Заимов
7. Николай Караиванов
8. Николай Младенов
9. Пламен Асенов
10. BLITZ
11. BPOST
12. FROGNEWS
13. R.E.D.
14. СВЕЖО
15. Ян Бибиян
16. ОРИНАВИ
17. Стефан Бонев
18. Петя Ставрева
19. Александър Секулов
20. Оринави
21. Веско Петров
22. Сантов
23. Силви Стефанов
24. Христо Гагов
25. Пламен Славов
26. Bulgaria_news
27. Елена Емануилова
28. Mese4inkata
29. Първа блогерска среща - 24.07.2009
30. Георги Цанков
2. Евгений Тодоров
3. Иван Бедров
4. Иво Инджев
5. Калин Манолов
6. Мартин Заимов
7. Николай Караиванов
8. Николай Младенов
9. Пламен Асенов
10. BLITZ
11. BPOST
12. FROGNEWS
13. R.E.D.
14. СВЕЖО
15. Ян Бибиян
16. ОРИНАВИ
17. Стефан Бонев
18. Петя Ставрева
19. Александър Секулов
20. Оринави
21. Веско Петров
22. Сантов
23. Силви Стефанов
24. Христо Гагов
25. Пламен Славов
26. Bulgaria_news
27. Елена Емануилова
28. Mese4inkata
29. Първа блогерска среща - 24.07.2009
30. Георги Цанков
Постинг
26.11.2008 08:55 -
Текстилния бранш свит наполовина
Автор: reporter
Категория: Новини
Прочетен: 1135 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 26.11.2008 09:03
Прочетен: 1135 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 26.11.2008 09:03
С 50 на сто от капацитета си работи текстилната индустрия спрямо същия период на миналата година, това стана ясно вчера по време на дискусията за бъдещето на българската текстилна индустрия, организирано от Икономическия и социален съвет. Вече има престой на техниката и е започнало освобождаване на работници от бранша, съобщи Георги Топчиев, председател на браншовия Съюз на производителите на текстил. В момента от България се изтегля най-модерното предприятие, което беше изградено в Първомай през последните години. Дайте ни работа - това поискаха представителите на текстилната и шивашката индустрия от вицепремиера Ивайло Калфин, който взе участие в дискусията. С незначителни промени в Закона за държавните поръчки те може да получат индиректна подкрепа от правителството. Шефовете на най-големите шивашки предприятия настояват при кандидатстването за обществена поръчка само реалните производители да имат право да я изпълняват. Сега се получава парадокса фирми с 10 човека или без мощности да изпълняват поръчки на стойност, която надхвърля годишните им обороти. Схемата за тяхната работа е проста - печелят с ниска цена, а след това възлагат на други производители да изработят поръчката срещу символични пари. Едновременно с това започва и бурна кореспонденция с Агенцията за обществените поръчки за повишаване на цената за изпълнение на поръчката. Вицепремиерът обеща да се потърсят начини до конкурсите да не достигат фирми, които само гастролират в бранша.
Пазарът за шивашката продукция е изключително стеснен и няма работа, каза Хилда Славчева, която през миналата седмица е била на най-голямото изложение за ишлеме в Европа. И китайците плачат, дори за тях няма работа, каза тя. Ние обаче трудно ще устоим на натиска, защото не сме подготвени и нямаме собствено производство на текстил, което е гръб за всяка шивашка индустрия. Парадокс е, но сега румънци ни дават да работим за тях на ишлеме, каза Славчева. В пика на сезона нашите компании не получават поръчки, ще оцелеят само малки заявки за бързо производство със суперкачество. Браншът не може да се запази в този вид, категорични са всички участници в дискусията. Турското карго, което влиза ежедневно в нашата страна, е една от причините да се унищожава родното производство, каза Стефан Колев, председател на браншовата организация в текстила.
Шивашките ни фирми да изработват чаршафи и друго спално бельо за болниците. Да шият униформи за чиновници, за армията, за БДЖ, като изпълняват държавни обществени поръчки. Това са само част от краткосрочните мерки за спасяване на закъсалия в кризата сектор. Те бяха поискани вчера от браншовици на дискусия по проблемите на българската текстилна индустрия, организирана от Икономическия и социален съвет.
Външните пазари се свиват и поръчките за шивашките ни фирми намаляват. Това ще доведе до спад в производството и значителни съкращения. Заплатите в сектора са ниски, условията на труд - лоши, вложенията в нови технологии - малки, а някои външни инвеститори вече се оттеглят от България, оплакаха се браншовици. Те прогнозират, че вследствие на кризата от 4700 предприятия ще оцелеят едва половината. А колко от 160-те хиляди работници в тях ще останат на улицата, още никой не смее да прогнозира. За да бъде понесен ударът, държавата трябвало да се намеси спешно с данъчни преференции за сектора и помощ при намирането на нови пазари за продукцията му. Изграждането на технически център по текстилна промишленост щяло да помогне за модернизиране на отрасъла.
Пазарът за шивашката продукция е изключително стеснен и няма работа, каза Хилда Славчева, която през миналата седмица е била на най-голямото изложение за ишлеме в Европа. И китайците плачат, дори за тях няма работа, каза тя. Ние обаче трудно ще устоим на натиска, защото не сме подготвени и нямаме собствено производство на текстил, което е гръб за всяка шивашка индустрия. Парадокс е, но сега румънци ни дават да работим за тях на ишлеме, каза Славчева. В пика на сезона нашите компании не получават поръчки, ще оцелеят само малки заявки за бързо производство със суперкачество. Браншът не може да се запази в този вид, категорични са всички участници в дискусията. Турското карго, което влиза ежедневно в нашата страна, е една от причините да се унищожава родното производство, каза Стефан Колев, председател на браншовата организация в текстила.
Шивашките ни фирми да изработват чаршафи и друго спално бельо за болниците. Да шият униформи за чиновници, за армията, за БДЖ, като изпълняват държавни обществени поръчки. Това са само част от краткосрочните мерки за спасяване на закъсалия в кризата сектор. Те бяха поискани вчера от браншовици на дискусия по проблемите на българската текстилна индустрия, организирана от Икономическия и социален съвет.
Външните пазари се свиват и поръчките за шивашките ни фирми намаляват. Това ще доведе до спад в производството и значителни съкращения. Заплатите в сектора са ниски, условията на труд - лоши, вложенията в нови технологии - малки, а някои външни инвеститори вече се оттеглят от България, оплакаха се браншовици. Те прогнозират, че вследствие на кризата от 4700 предприятия ще оцелеят едва половината. А колко от 160-те хиляди работници в тях ще останат на улицата, още никой не смее да прогнозира. За да бъде понесен ударът, държавата трябвало да се намеси спешно с данъчни преференции за сектора и помощ при намирането на нови пазари за продукцията му. Изграждането на технически център по текстилна промишленост щяло да помогне за модернизиране на отрасъла.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари