Изцяло на тъмно, без да се уведоми нито едно държавно ведомство, се прави сделка за националния ефир. Ръководството на БТК си направи тайно конкурса и спазари разпръскването на радио и телевизия с австрийската ОРС. Макар че тя касае всеки българин, който гледа телевизия. Ако сигналът спре или се влоши, хората ще могат да пускат програмите само през сателит. А таксите, които ще плащат обществените медии, се събират от джоба на всеки данъкоплатец.
За сделката обаче не са уведомени нито регулаторът - Комисия за регулиране на съобщенията, нито транспортното министерство като миноритарен акционер със "златна" акция, нито отбранителното ведомство, което също ползва съоръженията. Не знаят и от Държавната агенция по горите, които са отдали под аренда терените - част от държавния горски фонд, под които са съоръженията.
Всъщност, официално сделка още няма. Решението за продажба на ефира е взето само на ниво Съвет на директорите на БТК и предстои да бъде одобрено от акционерите. Тогава вече ще трябва да се иска санкция на държавата, която държи т. нар. златна акция. Веднъж вече чрез нея транспортният министър Петър Мутафчиев спря продажбата "на парче" на компанията. Той наложи вето на решението да се търгуват един по един сгради, станции и други имоти на БТК. Част от тях са съвместна собственост с държавните "Български пощи".
Поредният опит за продажба на ефира затвърждава предприеманите досега от ръководството на БТК стъпки за сделки под масата и на тъмно. Дори регулаторът, който неведнъж е правил отстъпки на телекома, пренебрегвайки държавния интерес, седи и се чуди дали е необходимо да се произнася. Защото въпросната афера може да бъде оформена така, че да не се налага мнение на регулаторната комисия, обясниха юристи. Над същия казус умуват и правистите на транспортното ведомство. Те все още не знаят за какво става дума при предстоящата сделка. Освен това спорят дали е необходима тяхна санкция.
Същият е проблемът и от гледна точка на имотите. Антените, предавателите и релейките са вдигнати върху поляни и гори. Те са отдадени на БТК с дългосрочни договори за аренда, обясни за "Стандарт" председателят на Агенцията по горите Стефан Юруков. Ведомството не е уведомено за промяната на собственика. Но според Юруков новите стопани просто ще встъпят в правата на телекома по договорите за аренда. Получава се обаче така, че една чужда компания ще може да извива ръцете на радиа и телевизии, налагайки им такси за ползване на услугата, коментира той.  Ето защо хората от медиите, които също последни разбраха за продажбата, настояват таксите да са прозрачни и да не се определят от собственика, а от регулатора. КРС трябва да действа като енергийния регулатор и да определя цените на ефира, ще настояват и депутатите. "За мен е изключително опасно чужда компания да поеме ефира", каза народният представител от БСП Иво Атанасов. "Новият монополист може да постави непосилни такси за ефира, чрез който се разпръскват национални и частни медии", притесни се той. Законов пропуск е, че депутатите не са поставили ограничения на тези цени, защото никой не е предполагал, че може да има такъв прецедент. "Ще настоявам пред медийната комисия за законова промяна, съгласно която КРС да има правата да действа като комисията "Шушулов" - да постави пределна долна и горна граница на цените за ефира, за да няма злоупотреби с тях. Що се отнася до цялата сделка обаче, не е в нашите правомощия да се произнасяме по нея", призна Атанасов.
До момента БНТ и БНР плащат ежегодно баснословни такси на БТК за релейките. БНТ дава 1-1,2 млн. лева годишно, като цените нарастват ежегодно, въпреки че по трасетата и съоръженията няма подобрения, камо ли подмяна на остарели с нови. Парите за ефирните такси идват директно от държавния бюджет, с който данъкоплатците всяка година субсидират двете държавни медии.

Георги Лозанов
медиен експерт
Струва ми се невероятно честота на военните да е останала в системата на наземното радиоразпръскване и да е станала обект на частна собственост. В крайна сметка, какво друго в тази държава да е държавно освен военните съоръжения.
Но докато това е малко вероятно, минаването на радиорелейните съоръжения за двете национални медии в частни ръце крие риск за тяхното бъдеще изобщо. Държавата финансира БНТ и БНР заради обществената им функция и трябва да й бъде гарантирано, че те ще се излъчват при всякакви обстоятелства. Какво ще стане, ако утре частникът фалира или постави непосилни цени?
Голяма грешка на прехода бе това, че още преди приватизацията на БТК системата за радиоразпръскване не бе отделена в самостоятелна структура. Трябваше тя да се остави собственост на медиите, а не да се обявява за продан като част от БТК. По онова време имаше дискусия по тази тема, но тази гледна точка не успя да се наложи. В бъдеще това може да се окаже много сериозен проблем пред разпространението на двете медии. А обяснението за ставащото може да бъде само: глупост или корупция. 

Мая Вапцарова,
член на СЕМ
Каквато и история да стои зад тази сделка, това е един стратегически обект. А напоследък България с много лека ръка се разделя със стратегическите си обекти. Например АЕЦ "Козлодуй". А БТК според мен е също толкова важен обект, колкото и АЕЦ. Представете си само какво ще стане с ефира ни, когато той премине в ръцете на неизвестно кого. Вярно, все още не са ясни параметрите, по които ще върви цифровизацията на телевизиите ни, но допускам, че е възможно тази сделка да е с цел след това притежателят на ефира да сложи ръка на мултиплексите. Не е в правомощията на СЕМ да иска пояснения по сделката, но смятам, че е в интерес на целия български народ такова пояснение все пак да бъде дадено от хората, които са я сключили. 

Съд за не платени на хазната пари от препродажбата на компанията
Телекомът отива на съд. Арбитраж ще решава спора за 80 млн. долара, които компанията дължи на държавата. Парите са дължими според договора за приватизация и т. нар. клоу-бек клауза. Тя предвижда при препродажба на телекома бюджетът да получи 10% от горницата над 300 млн. евро.
През май т. г. "Вива венчърс", която купи компанията през 2003 г. за смешните 230 млн. евро, я препродаде за над 2 млрд. лева. Парите още не са внесени по сметка на държавата, защото юристите са намерили "вратичка" в приватизационния контракт.
Сега обаче Агенцията за следприватизационен контрол готви иск, който ще бъде внесен за гледане в Арбитражен съд у нас по английското законодателство и правилата и процедурите на Международния арбитражен съд в Париж, както е записано в договора. Вероятно догодина ще се конституира този арбитраж, каза за "Стандарт" източник от АСК.

Разговорите ни по телефона - под въпрос
Ако спре НУРТС, спират и всички телефонни разговори. Дори при връзка между два GSM-а, част от преноса минава през това поделение, обясни за "Стандарт" Гроздан Караджов, бивш шеф на борда на БТК по времето, когато телекомът бе държавен. Освен този случай системите се използват и при бедствия и аварии в режим на специално действие. Затова според него НУРТС касае пряко държавната сигурност и управляващите трябва да имат пълен контрол върху дейността на това поделение на БТК. Според устава на компанията решението за продажбата би трябвало да мине през общо събрание на акционерите, което значи да има и одобрението на държавата, притежател на т. нар. златна акция. Ако това не работи, означава, че навремето сме били излъгани и златната акция не изпълнява предназначението си, коментира Караджов. "Николай Василев, който бе министър на транспорта и съобщенията при подписването на сделката за БТК, уверяваше как тази акция ще защити националните интереси. Нека сега той обясни защо ефирът и  телефонните разговори може да спрат", апелира Караджов.
Генщабът ще преговаря с новия собственик
Генщабът ще преговаря с новите собственици на националния ефир за техни сгради, които армията използва в момента, съобщи неофициално източник от ГЩ.
 От пресслужбата на военното министерство обаче заявиха официално, че армията не ползва комуникационните системи на БТК, а има свои собствени за служебна информация. Военните експлоатирали само няколко помещения на компанията, където нямали възможност да изградят свои, но и там армейските съоръжения били отцепени от гражданските. От ГЩ обаче отказаха да кажат къде точно са използваните сгради, тъй като било класифицирана информация.
 Армията винаги е имала своя защитена система за информация, която периодично се модифицира с нови технологии, така че няма заплаха за националната сигурност и опасност от подслушване на тайните, бяха категорични от МО. 

КЗК - ни чул, ни видял
Позицията "Ни чул, ни видял", се оказа изключително изгодна за Комисията за регулиране на съобщенията. Както си затвори очите за скандалната сделка за ефира, така и отказа да се намеси в спора за честота, която водят две радиа. Слушатели станаха свидетели на ефирния скандал, който развихриха в четвъртък "Мелъди" и "Вива". До него се стигна, след като КРС отказа да влезе в правомощията си и да изхвърли пиратско радио от ефира. Въпреки че има прокурорска заповед да направи това. Спорът започва преди година и девет месеца, когато съсобственик на радио "Вива" без знанието на съдружниците си прехвърля на свое име акции на радиото. След това ги продава на фирма "Гео адвертайзерс", притежаваща радио "Мелъди", и така то незаконно стъпва на честотата на "Вива". "Борихме се последователно в Софийски градски съд и във ВКС, които ни възстановиха собствеността. Прокуратурата си свърши работата и разпореди Комисията по регулиране на съобщенията да влезе с полиция и да изгони пиратите. Тя обаче не го направи. Тази подкрепа на пиратството ме навежда на мисълта, че става дума за материални интереси от страна на определени хора в КРС", каза шефката на "Вива" Илиана Беновска.
След като комисията отказала намеса, в четвъртък от "Вива" решили сами да си стъпят на честотата и да прогонят пиратите. В отговор "Мелъди" започнали през 30 секунди да припокриват ефира им с призиви "Изгонете онези, които излъчват незаконно на нашата честота!".
"Излъчваха в разрез с всякакви норми, бяха толкова мощни, че можеха да свалят поне два самолета", заяви Беновска. Впоследствие "Мелъди" се е преместило на честотата на радио "7 дни", където вървеше вчера.
"За мен е недопустимо подобно завземане на ефира. Ще сезираме Брюксел за станалото, а като този случай има много други. Има опасност заради нас да бъде отворена отново главата "Медии" от договора ни с ЕС", каза Беновска.

Радосвет Радев, собственик на Дарик радио
- Господин Радев, как ще коментирате сделката с продажбата на НУРТС (Националното управление "Радио и телевизионни системи") от БТК?
- Винаги съм твърдял, че единственото спасение е да се излезе от системата на НУРТС чрез построяване на собствени предаватели. И, където мога, правя именно това. В момента Дарик радио има около 35-36 собствени предавателя, които обаче не покриват цяла България. На някои места е неизбежно да ползваме техните релейки, защото локациите им са уникални. Иначе чисто технически НУРТС не ни е предоставил никакви качествени услуги.
- Значи цялата работа е заради местоположението, а не заради допотопните съоръжения?
- Да, тук съм съгласен с моя колега от БНР Валери Тодоров, че тяхното местоположение е възможно най-доброто в България - и в исторически, и в географски план. Казвам ви го като човек, който е стъпил на всяка планина, във всяко кътче, за да търси удобни локации - те са заели стратегически най-добрите места. И в чисто технологичен план това ще им позволи след време да се ползват с най-голямо предимство при създаването на мултиплексите.
- Има ли мегдан да бъдат съдени БТК заради това, което са направили?
- Не познавам параметрите по сделката, но едва ли. Спасението е просто да се бяга от тях.
- А технологично възможно ли е други медии, които искат да ползват вашата система, да бъдат разпръсквани от нея вместо от НУРТС?
- Невъзможно е технически. 

Кокошката още снася златни яйца
Приватизацията на БТК през 2004 г. бе наречена "Кражбата на века". Огромната далавера лъсна съвсем ясно през май 2008 г., когато телекомът бе препродаден на щатската AIG. Тогава собственикът "Вива венчърс" получи реалната цена по сделката - към 800 млн. долара. Това показа, че "златната кокошка" БТК преди години бе "подарена" от правителството на Симеон Сакскобургготски. Сумата, на която изтъргуваха телекома, бе едва 230 млн. евро за 65% от акциите. Макар че още преди продажбата - към края на 2003 г., независимата консултантска компания "Американ Апрейзъл" оцени 100% от телекома за 1,073 млрд. Малко по-късно "Ситигруп" направи оценка за не по-малко от 936 млн. евро. Хората на царя обаче побързаха да харижат компанията на "Вива венчърс", без да ги интересува, че в държавната хазна влизат само трохи. Като бонус новият собственик на телекома получи за една четвърт от цената лиценз за трети мобилен оператор. Бяха платени 54 млн. лв., при това не от купувачите, а от самата БТК. Новите собственици прибраха и дивиденти от компанията за 2003 и 2004 г., когато тя реално се управляваше от държавата. Сумата бе над 70 млн. лв. Колко са ощетени данъкоплатците, стана ясно и в началото на 2005 г. Тогава миноритарният дял от близо 35% бе продаден през борсата за над 650 млн. лв.
Но всичко това едва ли е случайно. Всъщност се оказа, че зад купувача "Вива венчърс" стоят кръгове, близки до бившия премиер и цар Симеон, а цялата далавера е замислена от неговия "сив кардинал" Спас Русев и принц Кирил. Мълвата дори носи, че лично Симеон е получил 100 млн. евро от участието си в крупната далавера. Легенди за сделката писаха дори италианските медии, според които на царя бил обещан замък за въпросната сума от италианския бизнесмен Пиерпаоло Черани. Имението е на царския братовчед Виктор Емануил, спрягаше се и замъкът "Мерленж" в Швейцария, който е най-скъпото имение на Савоите. Виктор Емануил бе арестуван преди 2 г. за корупция, а в хода на разследването бяха заподозрени още Черани и Симеон, че са "подбуждали към корупция членове на други държави". Тогава бе намесено и името на БТК, около чиято приватизация точели зъби Черани и хора около царя.
Само фактът, че вече минаха 5 г. от сделката и тя не подлежи повече на контрол от държавата, спаси кръга около бившия премиер от по-сериозни последствия. Но не и от подозренията за крупна афера, която с години ще тежи над Сакскобургготски. И с години кръгът около предходното правителство ще продължи да осребрява покупката на телекома.
От години различните собственици на телекома се канят да осребрят и друга апетитна хапка - имотите на компанията. Само за Телефонната палата на "Гурко" в столицата бизнесмени са готови да платят между 60 и 80 млн. евро, гласят слуховете. Единствено благодарение на факта, че част от имотите са съсобственост с държавно дружество, бе спряна тази мощна далавера, която щеше да напълни за пореден път джобовете на частниците за сметка на държава и данъкоплатци.