До една година млекопроизводителите в България ще фалират. Няколко години по-късно съдбата им ще бъде последвана и от млекопреработвателите. Такава е мрачната прогноза на члена на УС на Националната асоциация на млекопроизводителите в България Атанас Атанасов.

На конференция на тема "Аграрният сектор в Българиия – две години след членството в ЕС", организирана от евродепутата Петя Ставрева в Пловдив, днес се срещнаха фермери и производители на предприятия от хранителната идустрия в региона.

Атанас Атанасов предупреди още, че може да се стигне и до обръщане на тирове на границата, защото млекопреработвателните предприятия внасят 70 процента от суровината – сухо и кондензирано мляко, а напоследък и прясно мляко, от Унгария и Германия.

Според Михаил Тачев, председател на Националната асоциация на млекопреработвателите обаче причината за този внос е, че произвежданото в България мляко не отговаря на европейските стандарти. Заради това самият той не изкупува мляко от пунктовете.

Между производителите и преработвателите на мляко за две години членство в ЕС са създадени опасни дипропорции, заявиха участници в срещата. Около 90 процента от собствениците на животновъдни ферми в България нямат земя, което означава, че не получават никакви национлани плащания. В преработвателните предприятия са нелети десетки милиони евро за достигане на критериите на евростандартите и за повишаване на качеството, при производителите на мляко – едва 100 хил. евро. И се стига дотам традиционното българско овче мляко да се нарича бутиково, вместо да се субсидира. Производителите възроптаха и срещу задушаващата ценова примка, надяната им от преработвателите.

Според участниците в срещата секторът може да се спаси, ако България изработи стратегия и краткосрочна и дългосрочна програма за развитието му, да се изработят механизми за неговото финансиране. Според тях е необходима промяна на нормативната уредба, която е слаба и предпоставя конфликти на интереси. България трябва да поиска от ЕС мерки за спасяване на производителите в планиските райони. Чуха се и призиви за закриване на Националния млечен борд, който не защитавал интересите на заетите в сектора.

Евродеупутатът Петя Ставрева заяви, че Европарламентът е приел мерки, които ще бъдат общият отговор на страните-членки на ударите от световната финансова криза. Предвидени са нови приоритети в селскостопанския сектор, както и нови схеми на финансиране. До края на този месец, най-късно през януари следващата година, ще бъде взето решение дали блокираните за България близо половин милиард лева по програмите ФАР и САПАРД ще бъдат освободени. Положителният или отрицателният знак на това решение ще зависят от заключенията на одиторския доклад. /Дневник

първо окастрят нашите млекопроизводители до корен, а после ги стимулират.