Фотографът Иаго Кораца и антроположката Олга Аман посетиха Папуа - Нова Гвинея – страната, в която все още има канибали и ловци на глави. Макар че на острова канибализмът е забранен от 50 години, все още има хора, които си спомнят вкуса на човешкото месо. “Месото на белите мирише много лошо и е прекалено солено. Месото на японците за мен беше с най-добър вкус”, разказва бивш канибал. Бившите човекоядци обаче са единни в мнението си, че няма нищо по-добро от вкуса на техните собствени съпруги, които те ядели след смъртта им. Макар че в Папуа - Нова Гвинея вече няма толкова канибали, отделни племена все още практикуват т. нар. ритуален канибализъм, при който ядат тленните останки на своите най-близки. Някои от хората от тези племена боледуват от болестта куру, която се предава само чрез канибализъм, тоест ядене на месо от тленните останки на заразени, пише “24 сата”. БЛИЦ припомня, че болестта куру протича с необратими дегенеративни изменения в нервната система, най-ясно изразени в главния мозък. Установено е при канибалското племе Фора в Папуа - Нова Гвинея. Хората там добре познават болестта и я наричат „смееща се смърт“ заради загубата на ума и безпричинните, идиотски пристъпи на смях в последната ѝ фаза./БЛИЦ