Дамян Лазаров, председател на Комисията по търговия и защита на потребителите

Водещ: Безопасна ли е Коледа в магазините? Председателят на Комисията по търговия и защита на потребителите Дамян Лазаров в студиото. Здравейте.
Дамян Лазаров: Здравейте.

Водещ: Стартира впрочем и кампанията „Коледата безопасна 2” на Дарик радио, на БТВ, „Стандарт”. Кой ще контролира изтеглянето на опасното ирландско свинско от българския пазар? Не сте вие.
Дамян Лазаров: Не сме ние. Има специализиран контролен орган, който има тези правомощия, и доколкото знам са започнали действия по тази проблематика. Надявам се в най-скоро време да решат въпроса. 

Водещ: Ветеринарномедицинската служба?
Дамян Лазаров: Точно така.

Водещ: Вие нямате никакви правомощия?
Дамян Лазаров: Никакви. Единствено бихме съдействали, ако по наши канали разполагаме с някаква информация. За съжаление, ние с такава не разполагаме... 

Водещ: Така ли е в цяла Европа? Един отговаря за местото, друг отговаря за играчките?
Дамян Лазаров: Да, бих казал... В повечето страни има частна специализация, тъй като експертът, който се занимава с безопасността на храните, много трудно може да бъде подготвен с безопасност на детски играчки, много трудно може да бъде подготвен да се занимава с безопасността на бялата техника, много трудно може да бъде подготвен да се занимава с безопасността на...

Водещ: Вие се занимавате с всичко друго освен земеделските продукти...
Дамян Лазаров: С изключение на хранителните продукти.

Водещ: Да, хранителните...
Дамян Лазаров: Там, където се изисква частна специализация...

Водещ: Тоест вие нямате специализацията, която хвалите в момента?
Дамян Лазаров: При нас имаме инженери, имаме икономисти, имаме различни технолози. Тоест бих казал, че засега нямаме основателни притеснения и да се съмняваме в компетентността на подготовката на нашите експерти в нехранителния сектор. 

Водещ: Колко опасни стоки има на българския пазар? Защото примерът с това месо, че са изядени 24 тона от стоте опасни, което би означавало, че една четвърт от пазарния, ако пренесем механично тази цифра, поглъща опасни стоки, преди да успеете да ги хванете.
Дамян Лазаров: Това е по статистиката за този вид продукт. Докато в нашата статистика, тоест в нашата сфера, там, където работим за продуктовата безопасност извън хранителния сектор, нещата стоят по малко по-различен начин. Бих казал тези продукти, които излизат на пазара, са в ограничени количества и са плод преди всичко на търговци, които са куфарни и са вкарали единични количества. Много рядко попадаме на продукт, който се подвизава в повече от един или два търговски обекта на територията на страната. 

Водещ: Кой е такъв продукт например? Последният...
Дамян Лазаров: Последният, това бяха едни електрически контакти, внос от Турция. Тъй като в тях имаше проблем с издръжливостта на диелектрика и затова трябваше да бъдат изтеглени от пазара и върнати на производителя... 

Водещ: Няма ли система да бъдат хванати, преди да бъдат пуснати на пазара? Някой да мери този диелектрик, или как го...
Дамян Лазаров: Безспорно това нещо съществува и това е задължение на производителя тези ел. контакти да са придружени със съответния сертификат за безопасност, който показва, че са изпитани, преди да бъдат пуснати на пазара. Но впоследствие по системата РАПЕКС дойде едно предупреждение, че са открити на територията на ЕС такива, което наложи и проверка на територията на нашата страна. Бяха констатирани налични такива, създадена е организация за бързото им изтегляне от пазара. Но по принцип има изграден механизъм. Когато продуктът влиза от трета страна, а не от ЕС, тогава инспекторите от Дирекция „Митници” взаимодействат с нашите колеги и съответно там, където се е получила информация по системата РАПЕКС за бърз обмен на информация между страните-членки на ЕС за стоки, които се предполага, че са опасни и могат по някакъв начин да проникнат на територията на ЕС, се проверява всеки един от тези продукти, там, където ние смятаме, че може да се появи риск, също така. 

Водещ: Е, как това от Турция е минало? Вие разказвате как трябва да стане, а се оказва, че Турция не е член на ЕС.
Дамян Лазаров: Точно така, но вие не ме питате кога е това. Това е било преди повече от 3 години, а от тогава нямаме такъв...

Водещ: Тогава влиза... А, това е последният случай масов преди повече от 3 години?
Дамян Лазаров: Точно така. 

Водещ: А, добре. Реших, че е тия месеци. Вече не може да пробият такива опасни стоки на българския пазар?
Дамян Лазаров: Могат да пробият през куфарните търговци, за съжаление, и могат да бъдат от родно производство. Но като цяло, в тази сфера очакваме и се появяват около празниците и то преди всичко през амбулантните търговци, които реализират куфарната търговия. И това са разнообразни, но в относително малки количества.

Водещ: Какви например стоки?
Дамян Лазаров: Тези последните, върху които се спряхме, са преди всичко свързани с коледния празник – свещник, един декоративен молив с острилка, която е много опасна, може всяко едно дете да получи порезни рани. Точно така, да си подостри пръстите, спрейове за нанасяне на различни надписи и украси по елхата, които нямат надписи, едни много привлекателни детски столчета, които нямат застопоряващ механизъм, и след въвеждането в експлоатация самата технология предполага и позволява детето да си защипе пръста, дори да го откъсне. 

Водещ: Това обаче е изтеглено от пазара?
Дамян Лазаров: Изтеглено е от пазара.

Водещ: Добре, как ги намирате, къде са тия работи? В смисъл, че като казвате в един обект, ако е, или през куфарен търговец, ще го хванете, обаче ако е малко по-глобално внесено, пръснато е, както с месото, макар че месото не е във вашия случай, как ще ги намерите?
Дамян Лазаров: Аз ви казах, че между нас и митниците има една добре разписана инструкция, която повишава степента на сигурност на стационарните търговски обекти. И най-невралгичните места на нашия пазар това са амбулантните търговци и търговците, които предлагат във временни търговски обекти и които се появяват епизодично за няколко месеца, или пък търговецът се появява за няколко месеца, ако е някоя сергия на открито, предлага стоки, които са с привлекателно ниски цени, с цел потребителят по-бързо да я закупи. Впоследствие си променят мястото. Дори и да има регистри и да е предвидил рекламация, след това той много трудно може да ги открие тези търговци. Това е нашият съвет – да ги ползват по-малко. 

Водещ: През 2007 г. казвате, по това време, че „уведомленията за опасни стоки, които са предадени по системата РАПЕКС – това е общоевропейската система – от България са 1466”. Колко са през тази година?
Дамян Лазаров: През тази година, т.е. от началото на годината до края на месец ноември, са получени 1503 нотификации и имаме 1494 реакции по тези нотификации. От страна на България ние сме изпратили 139 нотификации, за които са получени 98 реакции. 

Водещ: Какво ще рече нотификация?
Дамян Лазаров: Това ще рече, че 139 продукта са открити на територията на страната, за които има съмнения, основателни, не, а по безспорен начин са доказани, че са опасни, степента на риска е по-висок. 

Водещ: Вие го пращате това в Брюксел ли?
Дамян Лазаров: Точно така, на Европейската комисия по системата за бърз обмен на информация, а пък тези 98 реакции значи, че в 98 случая контролни органи са открили 139 продукта на територията на Евросъюза и са предприели незабавно действие за изтеглянето им от пазара. 

Водещ: Благодарение на тази система РАПЕКС Меглена Кунева миналата година казва, че 17% от опасните играчки, разпространявани на европейския пазар не са идентифицирани като произход, а 48% от проследените чрез системата РАПЕКС са произведени в Китай. Това означава, че една пета от играчките и в България би трябвало да носят риска за неидентифициран произход и да бъдат потенциално опасни.
Дамян Лазаров: Това по принцип е така. Идентификацията на производителя е част от системата, която намалява степента на риска, тъй като той след като си е сложил своите инициали и след като е представил документа за съответствие за безопасност, тъй като продуктът е изследван, степента на риска е по-малка, но за съжаление в сегмента детски дрехи, детски играчки проследимостта е относително по-трудна. За съжаление това, което ние го подценяваме и като потребители, отивайки в търговския обект, елементарното нещо, което може да помогнем в случая, е да си получим документа за покупко-продажба, а след като... 

Водещ: Касовата бележка.
Дамян Лазаров: Точно така, а след като веднъж е отчетен един оборот на един продукт, той задължително гарантира проследимост, най-малкото колегите, знаете, от Националната агенция по приходите извършват съответните ревизии на търговците, имат възможност за проследимост. При нас по същия начин нещата стоят добре подредени тогава, когато този документ е издаден в края на движението на този продукт от производителя до потребителя, но за съжаление се подценява от всички нас, а ние в касовата бележка не виждаме само елемента за отчитане на обороти и плащане на данъци, а виждаме и гарантиран произход, виждаме по-висока степен на сигурност, виждаме възможност за предявяване на рекламация тогава, когато продуктът не съответства на договореното с търговеца. 

Водещ: И така, стигаме до много по-голямата тема, сравнена с тази за опасните стоки, за некачествените стоки. Там какви са възможностите на вашата комисия и има ли статистики, които да показват мащабите на проблема за българския пазар?
Дамян Лазаров: Сега, когато говорим за качество/некачество, качествена и некачествена стока, може би качеството трябва да го обвържем с безопасност, т.е под определено ниво на качеството, влизаме в хипотезата на некачествен продукт, който става относително опасен. 

Водещ: Не, той може да не и опасен, ами просто се строшава бързо, без да е опасен.
Дамян Лазаров: Тука вече е вторият елемент за качеството – свързваме го с така наречената информация – етикетиране и допълнителна информация, която производителят дава към потребителя за съответния продукт. И тука е правото на потребителя на избор и правото на отказ. Когато ние се запознаваме с информацията и тя е вярна, отговорността изцяло остава наша, но когато ние се запознаем с информацията и тя не е вярна, остава отговорността в търговеца. 

Водещ: Ами, да почнем подред – с етикетите. Каква част от стоките се продават без етикети изобщо, или без етикети на български език, тъй като факт е, че става дума за огромен внос на българския пазар?
Дамян Лазаров: Това беше проблем пред две-три години. Сега в момента основният проблем е за верността на информацията и за поднасянето на най-потребната информация, на най-подходящото място, тъй като потребителят по наша статистика виждаме, че показва все още неотделяне на нужното време, а и наистина при неговата натовареност невинаги той може да отдели достатъчно време да прочете цялата информация, която е дадена от производителя и респективно препредадена към него чрез търговеца. Затова търсим... 

Водещ: Те се пишат с едни много ситни букви работите.
Дамян Лазаров: Точно така. Затова търсим най-съществената информация да бъде с големи, бързо четливи букви и на лицето на... 

Водещ: Е, това има ли го в закон задължени и да бъдат глобявани тия, които не го правят?
Дамян Лазаров: Естествено, че трябва да бъдат глобявани, тъй като вече въведохме и директивата за нелоялните търговски практики, където се казва „премълчаване, невярна информация, начин за заблуда на потребителя чрез действие или бездействие”. 

Водещ: И колко такива глоби или по-фрапиращи случаи имате, откакто е въведена...? Кога е въведена директивата?
Дамян Лазаров: От миналата година. 

Водещ: За тая година имате ли или от миналата още?
Дамян Лазаров: Ами, имаме по тази тематика 695 акта на 695 търговеца. 

Водещ: 695 търговеца, респективно стоки, са били с...
Дамян Лазаров: Не - търговеца, не стоки. В един търговски обект могат да бъдат и 15, и 20, и 30. 

Водещ: Може, да, значи една стока в няколко обекта. Така са били и със ситни букви, с лъжливи  информации.
Дамян Лазаров: Т.е. с много ситен шрифт търговецът я предоставя така, че потребителят да не може да я ползва, или пък информацията е била непълна, или пък е била неточна, или не е поставена на подходящото място съществената информация. 

Водещ: И колко ги глобявате?
Дамян Лазаров: 3000 лева. 

Водещ: Това е максимумът?
Дамян Лазаров: Не, бих казал това е една средна санкция, която налагаме на търговеца. 

Водещ: То зависи какво продаваш де, защото ако продаваш плазмени телевизори, 3000 лева ще си ги избиеш от два телевизора, от печалбата.
Дамян Лазаров: Така изглежда на пръв поглед, но пък искам да кажа, че плазмените телевизори не се продават от амбулантни търговци или търговци на сергии, те се продават от вериги, които са наложили своето име. 

Водещ: Ама тия амбулантните плащат ли ги тия 3000 лева?
Дамян Лазаров: Плащат ги. 

Водещ: Успявате да ги съберете.
Дамян Лазаров: Ами с помощта на Министерството на вътрешните работи, малко по-сложно е, но пък успяваме, докато тези, които продават плазмените телевизори, това са големи търговци, които на този етап виждаме в тях желанието, че искат да запазят името, марката, престижа си и са с, така, готовност да съдействат, бих казал, включват се активно в различни мероприятия, декларират прозрачност, коректност, лоялност. 

Водещ: Много българи се удивяват, как като не им хареса някоя стока на Запад, могат да я върнат и то в дълго време. Ама вземе блузата, после отива и казва: ами, не ми отива, и я връща. Това у нас изглежда абсурдно, нали, ще ти се изсмеят в магазина, ако не изтъкваш някакви други много съществени – че е с дупка, скъсана, и даже пак ти викат: а, ами ти да си я видял тази дупка – рекламациите са до изхода.
Дамян Лазаров: Не, значи рекламациите са до две години за несъответствие на договора. Т.е. ако вие закупите един продукт, както казахте една блуза и тази блуза е нормално да няма дупки по нея. 

Водещ: Да де, ама той търговецът ти вика: да си гледал бе, сега де да знам, че не си отишъл и на някой пирон сам си се закачил.
Дамян Лазаров: Ами, това, че търговецът казва „да си гледал”, има телефон на потребителя 0700 11122. Жалбите до момента са около 10000. 

Водещ: За такива случаи.
Дамян Лазаров: Точно така. Глоба на търговеца за това, че не е приел рекламацията, не я вкарал в регистъра или пък е забавил 30-дневния срок, в който не е отстранил дефекта. 

Водещ: В какъв регистър да я вкара – трябва да си водят тетрадки?
Дамян Лазаров: Абсолютно задължение е регистър, в който се предявява... 

Водещ: Водят ли вярно?
Дамян Лазаров: В началото, така, много, бих казал, се подценяваше от цялото общество воденето на този регистър, дори когато ние първите информации, свързани с глоби на търговци относно неводенето на регистъра от 2006 г. ги пускахме по медиите. Така, без да искам да ви обидя, малко, така, подценително поглеждахте всички на тази информация – какъв е този регистър, за какво глобяват търговеца – че нямал една тетрадка. 

Водещ: Но все пак накрая си купиха една тетрадка, да я има, като ходите, има ли я, има я – пише регистър.
Дамян Лазаров: Вижте сега, това не е така, както на пръв поглед изглежда, защото вътре като бъде отразена рекламацията, след това тече един срок, в който те ако бездействат или действат не както е предвидено в закона, следва глоба. 

Водещ: Как трябва да действат с блузата?
Дамян Лазаров: С блузата? Дефектът ако е съществен, трябва да бъде заменена блузата, или да бъдат възстановени средствата. 

Водещ: Т.е. ако има дупка, то си е съществено...
Дамян Лазаров: Точно така, ще сменят блузата. 

Водещ: А не примерно да я зашият така с кръпка.
Дамян Лазаров: Е, не, това не изглежда сериозно. 

Водещ: Не да я пооправят.
Дамян Лазаров: Естествено. 

Водещ: Добре, и това реално се случва в България.
Дамян Лазаров: Реално наистина се случва. По-големият проблем е, че се забавя. 

Водещ: Но пък 10 000 пъти са ви казали, че не се е случило.
Дамян Лазаров: В 10 000 случаи са ни потърсили за съдействие, тъй като търговецът обикновено или не е искал да вкара в регистъра рекламацията, или е забавил 30-дневния срок, в който трябва да отстрани дефекта за несъответствие, а пък след нашата намеса бих казал, че в над 80% от случаите нещата са решени в полза на потребителите и в тези 20%, от тях, част от тази съвкупност отива по съдебен път за решаването на спора след налагането на глобата от наша страна спрямо търговеца и оттам нататък вече е въпрос на произнасяне на съда. 

Водещ: А как се решава въпроса, когато продуктът не е отговорил на очакванията ти? Очаквал си, че пастата за зъби, която си купил, е с определен вкус. То си е вярно там написано, примерно, какво се съдържа, но не ти харесва. Парфюмът не ти е харесал. Като си стигнал вкъщи, като си премерил тая блуза, с която почнахме, си установил, че не ти отива - на Запад ще ти я вземат обратно.
Дамян Лазаров: Сега, нека да разделим нещата на две. Отиваме и си купуваме един продукт, за който ние сключваме договор с търговеца, т.е. той ни предоставя информация и ние го виждаме допълнително в писмена форма или в някаква друга подходяща, нали, получаваме я тази информация за тази стока. Ние я разглеждаме, имаме правото дори да я пробваме. Взимаме решение да я закупим. Закупувайки я, ако ние установим, че има несъответствие на договореното между нас и търговеца, т.е. той е продал нещо по-различно от това, което ние сме се договорили, законодателят ни дава правото да предявим рекламация, т.е. да искаме замяна на продукта. 

Водещ: Не говоря за тоя случай.
Дамян Лазаров: Но ако ние се приберем вкъщи и установим, че тази стока не ни харесва просто, след два или три дена, това вече е единствено добрата воля на търговеца да пожелае тя да е... 

Водещ: Има ли я тази добра воля? Аз лично в Лисабон съм връщал един конструктор, който бях купил за детето си, размислих после, установихме, че не ни харесва и го върнах. И хората се зарадваха, върнаха си ми парите, в смисъл, нищо, не се зарадваха, нали, но нищо не казаха, бяха изключително любезни. Това случва ли се действително в България?
Дамян Лазаров: Реално това не можем да кажем, че е повсеместна практика, но реално има такива случаи и то не единични, но тука въпросът е, че потребителите, ако зададем въпроса къде става това, ще направим реклама на търговеца, което си мисля, че не е подходящо в този момент. Но ще кажа нещо друго. Когато ние отиваме като потребители и искаме да купим нещо, много рядко ние избираме като критерий търговец, който е с наложено име, търговец, който предлага наложена марка и когато този човек не иска да опетни името, не иска да опетни марката, винаги тръгва и гледа... 

Водещ: И си държи на магазина, както е на Запад, той ще тръгне към клиента.
Дамян Лазаров: ...по по-различен начин. Но когато отиваме и търсим търговец, който ни е лепнал едно съобщение с едни големи букви по един метър „намаление 50%” и ние влизаме вътре, примамени от съобщението за намаление от 50%, не може да очакваме от този търговец да направи някакъв реверанс към нас. 

Водещ: А как, да обърнем сега въпроса, как да бъдат пък защитени търговците от такъв, дето наистина се е завеял, закачил се е на един пирон с новата блуза, тя се е скъсала и той после отива и вика: а, ето тая дупка не сме я видели.
Дамян Лазаров: Ето тука, ако наистина сме много внимателни и сме направили добър прочит в закона, ще видите, че има една процедура, която казва така: „Потребителят предявява рекламация”. Търговецът я завежда в регистъра, след което в първите шест месеца след закупуването на продукта, търговецът е длъжен да докаже, ако има съмнение за това нещо, че този момент на несъответствие, който е довел д предявяването на рекламация, е по вина потребителя, но тежестта на доказването остава у търговеца. 

Водещ: Той горкият търговец. В нашия случай, нали, българинът е склонен да шмекерува.
Дамян Лазаров: Е, не бихме могли да кажем „горкият търговец”, защото все пак пък следващата година и половина потребителят трябва да докаже обратното – че този продукт е... 

Водещ: В рамките на двете години първите шест доказва търговеца, че е по вина на потребителя...
Дамян Лазаров: Точно така, след това потребителят... 

Водещ: ...а после пък година и половина доказва потребителят, че е по вина на търговеца.
Дамян Лазаров: Т.е. че съществува в деня на покупко-продажбата и ако между двете страни се яви спор, този спор се решава, както казва Конституцията, по съдебен път. 

Водещ: Може ли търговците да се измъкват с: ами, това е вина на производителя, търси си го него.
Дамян Лазаров: Не, отговорността остава изцяло в търговеца. Това е улеснение за потребителя. 

Водещ: Т.е. когато става дума особено за по-скъпи, не скъпи, но за уреди, например, там се попълват карти за рекламации дори очевидно като не работи уреда. Големи магазини казват: а, търси си производителя, той си има сервиз, с него се оправяй.
Дамян Лазаров: Значи, ако иска това нещо да го каже, пак да използва телефона на потребителя – 0700 11122, но в случая договорът е между търговеца и потребителя и затова Закона за защита на потребителя именно регламентира тези отношения между двете страни, между които се сключва договора. 

Водещ: Добре. А това за сроковете, дето обяснихте, в една от големите вериги, германска, която нали е за плащане кеш, казват, че трябва до три дена да върнеш, ако нещо му има на уреда. Това ти го казват, когато го купуваш. Връщаш се с фактура, казват може да си го пробвате вкъщи, но до три дена. Вие сега казвате, че до шест месеца може.
Дамян Лазаров: До две години.

Водещ: До две години, но първите шест пък е изцяло в моя полза като потребител.
Дамян Лазаров: Излиза точно така, че съществува...

Водещ: Тия, дето така лъжат, какво им се случва?
Дамян Лазаров: Посочете ги. Това е форма на нелоялна търговска практика. Глоба и с моя заповед се преустановява този вид действие на този търговец. 

Водещ: Добре. После ще ви кажа кой е търговецът.
Дамян Лазаров: Кажете ми го и елате да видите за какво става въпрос след това.

Водещ: Няма да може да ...
Дамян Лазаров: Няма да го глобя?

Водещ: Не, да му прекратите дейността, че е много голям. С големите вериги е...
Дамян Лазаров: Не, напротив. Ние няма да преустановим дейността на търговеца. Ще преустановим действието, което води до нелоялната търговска практика. Ще го принудим да премахне този текст, за който говорим. Той е всъщност нелоялният, некоректният текст, който заблуждава потребителя. 

Водещ: Тази година Коледата, според трите медии, които организираме „Коледата безопасна”, съвместно с вас, трябва да бъде безопасна и в сферата на услугите, най-вече туризма. Как там ще контролирате лошото обслужване, проблемите, които създават много туристически агенции? Всяка година се предлага на пазара и изключително лош продукт.
Дамян Лазаров: Нека нещата да ги разделим на две, продукти, които се предлагат от туроператори, и ползване на туристически услуги от турист, когато отива неорганизирано и посещава място за настаняване, средство за подслон или пък заведение за хранене и развлечения. В първия случай отговорността се носи от туроператора. И пак може да разделим на две. Продукти, които са за вътрешния пазар и продукти, които са за износ, на външен пазар се предлагат тези услуги. И в двата случая туроператорът е длъжен да предостави предварително информация на потребителя, която може да го ориентира изцяло дали това, което му се предлага, ще задоволи неговите очаквания и потребности, след което се сключва един договор, в който потребителите много често подценяват ситуацията в кой и до кой момент могат да се откажат...

Водещ: Те изнудват с договорите. Всъщност общите условия, които предлагат, са такива, че трябва или да не заминеш, ако седнеш да ги четеш и да се защитаваш, или месеци да се разправя чрез вас, понеже човек, като си организира пътуването, няма много време преди празниците. Или тръгне из институции, или приема едни условия, в които те пишат, че за нищо не отговарят.
Дамян Лазаров: Тоест те носят отговорност за това, което предоставят като информация, дали ще бъдете настанени в тризвезден, четиризвезден или петзвезден хотел, съответно как и по какъв начин ще бъдете придвижен и колко са броят на нощувките, храненията, в какви заведения се...

Водещ: Има някакви елементарни стандарти, на които туроператорите не отговарят. Миналата година, пак от личен опит ще ви кажа, пътувах с голям туроператор, чийто чартърен самолет нямаше места и народът буквално се биеше да седне, за да може майка да седне до двегодишното си дете, защото те не можели да организират даване на места. Аз не знам дали по света има някакъв стандарт за самолетите, но българските туроператори имат проблем например с чартърите, защото ги вземат най-евтино, не искат да плащат по летищата, за да им се организира нормалното превозване на пътниците.
Дамян Лазаров: Тука трябва да отбележим и нещо, което е факт. Все пак българският потребител като турист, като специфичен вид потребител все още търси изключително ниските стойностни пакети като ценови равнища...

Водещ: Не, българските туроператори търсят големи разлики в цените.
Дамян Лазаров: Търсят по-големите маржове. Това е също така...

Водещ: Печалбите.
Дамян Лазаров: Но пък точно тука, в този момент, е изключително важно следното. Ние имаме право, първо, на отказ. Второ, след екскурзията, за съжаление, която известна доза риск, който може да бъде покрит, тъй като се казва в договора при кои условия туроператорът дължи неустойка и тази неустойка е обезпечена със съответния гаранционен фонд. И следващото, което е, една информация към контролния орган за това, че туроператорът не е отговорил на очакванията, които са формирани вследствие невярната информация, той да бъде санкциониран, да се предяви имуществената не, а неимуществената част, която той дължи към потребителя за това, че има вреда...

Водещ: Това обаче е изглежда на теория в България. За разлика от случаите, за които слушаме, идва немски, английски турист тука и му е шумно в хотела или от съседния хотел стържат и строят нещо. Предявяват огромни претенции, които туроператорите удовлетворяват и след това гонят тука българските хотели и повече не стъпват, например. Докато българският вариант е, обикновено българските туристи, сигурно и заради ниските цени, но и заради огромното желание за печалби на посредниците, но не могат да разчитат, че ще им се случи същото като с немския турист.
Дамян Лазаров: Не бих казал...

Водещ: Миналата година имаше фрапиращи случаи. Какво получиха тия, дето, в Тунис ли беше, в някоя африканска държава някакъв рейс ги беше зарязал, три дена не можеха, счупил се.
Дамян Лазаров: Вече не си спомням този случай, но ще ви дам последния пример от студентския празник. 

Водещ: Е, тия примерно, в Банско, дето пишат вестниците, че стоели без вода заради това, че заради много строежи и кметът вика, ами много строежи и не стига водата.
Дамян Лазаров: Давам последния пример, който е съвсем пресен. Това е подаден сигнал на 7 декември, ден преди студентския празник, за хотел, намиращ се в курортния комплекс „Пампорово”. 

Водещ: Така.
Дамян Лазаров: Сигналът касае възникнал проблем при ползване на предварително заплатена туристическа услуга с туроператора, а именно липса на отопление в хотела. След подаването на сигнала и след нашата проверка се установява наистина, че хотелът е категоризиран, но в момента има проблеми с отоплителната инсталация. След нашата намеса са осигурили електрическо захранване. Електрическото захранване е довело до претоварването на мрежата. Към деветнайсет часа тя е изключила, към 22 часа EVN е възстановил електроподаването. През това време системата за отопление на хотела е възстановена и ситуацията била вече в съответствие с изискванията на Закона за туризма и договора, който е бил сключен със студентите. Като компенсация 20 процента отстъпка е направена. 

Водещ: А според вас това нормално ли е, 20 процента отстъпка? Значи те ти провалят празника затова, че някакъв си хотелиер бил ключа, отворил хотела и си...
Дамян Лазаров: Аз не бих искал да бъда...

Водещ: ... продал си услугата на тоя студент, който примерно има четири години или пет години тоя празник и сега му е първата година. Той никога няма да бъде за първа година пак студент и с 20 процента...
Дамян Лазаров: Аз не бих искал да бъда в групата на тези студенти, които са били в тази ситуация. Но все пак искам да кажа, че на територията на страната само 10 случая има, в които има сигнали, от които четири са реално с нарушения и шест са били свързани с консултация. Все пак има известна степен доза риск, който е предвиден от законодателя, че там, където се случи, съответният търговец да бъде наказан, да бъде санкциониран и да понесе съответната глоба за това, че е нарушил комфорта на потребителя. Но тука искам да отворя и една друга скоба. Все пак това са относително много малко процентно...

Водещ: Не, ама въпросът е ето, дадохте пример, звучи абсурдно. Да платиш 80 процента от цената, примерно, ако е била 100 лева, ти си платил, че ще отидеш примерно в три – четири звезди хотел, и в него няма, първо, парно, после няма ток. Когато вече ти свършва празникът, нещата се нареждат и идват да ти кажат е, добре, а, извинявай, дай 20 лева по-малко. Според мене, би трябвало този, който е провалил тоя празник, да си плати двойно.
Дамян Лазаров: Аз съм също така един привърженик на нещо, което в момента е изключително дискусионно и се обсъжда във връзка с промяна в Закона за туризма. А това е дали да се увеличи, в кавички казано, бюрокрацията, свързана с превантивния контрол. Тоест доколко и как ще бъдат въведени по-сериозни изисквания за въвеждане в експлоатация на един такъв хотел, защото когато се увеличи бюрокрацията, погледнато от гледна точка на бранша, погледнато от гледна точка на потребителя, степента на сигурност тогава ще се сведе до минимум този риск елемент на случайност да доведе до дискомфорт на турист в даден момент, когато ползва туристическата услуга. И тука наистина този дебат е доста сериозен, тъй като част от бранша иска това нещо да бъде минимизирано, докато всички, които са свързани с потребителската защита, искаме обратното. 

Водещ: Не, въпросът е как ще стане с германския турист. Германски турист отива в Алпите за техния студентски празник, те сигурно нямат такъв. Но отива за някакъв празник и там, първо, няма ток, не, първо няма парно, после няма ток. Междувременно празникът минава и на него му казват, извинявай, вместо 100 евро ще вземем 80. В цяла Европа така ли ще бъде решен въпросът, в ЕС? Той ще ги обеси тоя германец. Ще вземе жестоки обезщетения.
Дамян Лазаров: Добре. Нашият турист, ако предяви по съдебен път претенцията, същото може да го направи, стига да предяви това желание. Но тука вече контролният орган не може да отиде като дойна крава да каже на търговеца дайте да върнем парите и да дадем още 100 лева на потребителя...

Водещ: Няма ли да го затворят, германският контролен орган няма ли да има такива жестоки възможности за контрол и за наказание, че търговецът да е готов на всичко, само и само да са му доволни клиентите?
Дамян Лазаров: Това несъответствие, ако е било неотстранено след изтеглянето на туристите от хотела, на хотела щеше да му бъде наложена мярката временно затваряне на туристическия обект. Това е така, безспорно. Но кое беше по-доброто, да бъдат затворени и тези туристи да се приберат по домовете, въпреки че те не желаеха това да го направят, или да си изчакат тези два или три часа. Тука е голяма дискусията, кое е най-доброто. Но при пасивност от тяхна страна, при непредявяване претенции в съда, контролният орган може само да накаже търговеца и да съдейства за една такава компенсация. Но ако тази компенсация изглежда ниска, всеки има право в съда да потърси по-високата. Но за съжаление, ще ви дам един такъв пример. Преди три или четири години на територията на страната имаше една фирма, казваше се „Бекс еър”, съжалявам, че я споменавам фирмата, която продаваше изключително ниско стойностни самолетни билети. Ние забранихме нейната дейност не да летят нейни самолети, наети под наем, а тъй като тя нямаше регистрация за турагент, преустановихме продажбата на тези самолетни билети, докато тази фирма се приведе в съответствие. Имаше над 10 000 ужилени българи. Мога да ви кажа, че все още в съда се водят спорове между потребители и тази фирма, но тези потребители са един или двама, които претендират към нея. Всичко друго се прави само от държавата. Тоест един човек, останал без право да получи платената услуга към този търговец, не предявява нищо, стои пасивен. Докато стои пасивен, винаги ще има възможност някой търговец да се опита да направи нещо. Въпреки че този случай, който ви казах в Пампорово, е плод на случайност и недобро технологично оборудване на хотела. Не е желание на търговеца да измами потребителя. 

Водещ: Видяхте ли рекламата, Коледа за 200 евро във Виена?
Дамян Лазаров: Не съм я видял, но вие можете да ми кажете.

Водещ: За 200 евро във Виена, трябва да ви кажа, нищо не е. Отидеш четири – пет дена, с празнична вечеря, с транспорт. Какво се случва на тия, които така нагло лъжат? Защото като отидеш, и се почва, даже може и в началото да не ти кажат. После се оказва, че всъщност тия 200 евро са за записването, пък след това всичко се доплаща.
Дамян Лазаров: Ето, тука ние говорим за една реклама, която много трудно може да я обявим за заблуждаваща, преди реално да има действия от страна на търговеца. Защото той наистина може да обяви 200 лева и да реши да продава на загуба. Няма такава забрана вие да получите един комфортен продукт. Обаче рискът е ваш. Вие казвате, да, 200 евро са много малко. 

Водещ: Или се оказва първото място е 200, а след това, като се обадиш, викат, ами те свършиха. Това впрочем, между другото, масово го правят авиокомпании. Рекламират на някакви абсурдни цени и като те зарибят, нали, като те разкарат да си вземеш билета, вече като си се вързал и си загубил време, се оказва, че то свършило това, дето ще е за 99 евро.
Дамян Лазаров: Ние в момента работим по една сходна реклама, която пък зарибявя за това, че с един SMS можеш да получиш една награда. Обаче то се оказва, че не е един SMS, а са няколко поредни, за да могат да те включат в това разиграване. Така че в случая това, което ми го казвате, е въпрос и на предпочитание, дали потребителят ще прецени да се включи или не, тъй като вие самият казвате, не изглежда сериозно, с 200 евро можете да отидете да преспите пет дена във Виена...

Водещ: Тоест вие проверявате тези реклами. Те и банките, между другото, рекламират така много странни лихвени проценти. С едни големи букви, тримесечен депозит 10 процента. И народът си мисли, че ще вземе 10 процента на 1000 евро за три месеца.
Дамян Лазаров: Нека да разделим нещата на две в банките. Когато говорим за това, че банката дава потребителски кредити, когато посочи някакво число, включително и процента, трябва да даде и оскъпяването отдолу. 

Водещ: Да. Не, аз дадох обратния пример сега. Понеже те вече закъсват за пари, нали гледат депозити да събират и предлагат много високи лихви за депозити, а със ситни буквички долу пише, че е за годишна лихва. И хората, като гледат 10 процента за три месеца, първото, което ще си помислиш, особено ако не си от тая сфера, хубаво, аз, ако имам хиляда лева, ще взема 100 лева за три месеца. И после те ти обясняват, че няма да са 100, а ще са 25, нали, защото това е на годишна база.
Дамян Лазаров: Да, но рекламата в случая има основно предназначение да стимулира. Но рекламата няма задължение да ви даде пълната информация. И ние, когато сме повлияни от дадена реклама, когато отиваме да извършим определен акт, е много хубаво да се запознаем с останалите условия, казвам съвсем отговорно, тъй като има нормативно изискване, когато говорим за потребителски кредит, когато се рекламира потребителски кредит и е дадено някакво процентно съотношение, трябва да се даде годишното оскъпяване. 

Водещ: Там, накрая, разбираш всъщност, че това, дето го рекламират, е наполовина на това оскъпяване, което реално ще получиш, като сложат всички такси и обяснения.
Дамян Лазаров: Бих казал, влязохме в такава материя, в която много субективизъм има. Като едно рекламно съобщение, за да може само по себе си да бъде анализирано, изисква много информация, за да може да се направи крайният извод дали то е вярно, или невярно, дали заблуждава, или не. Тъй като елементът на вярност или невярност е част от извода, който стои в основата на това, че рекламата е заблуждаваща или не, тъй като законодателят е казал, че рекламата е заблуждаваща главно, когато заблуждава потребителя, и не третира въпроса дали информацията в нея е вярна или невярна. Затова влизаме в една, така, бих казал, по-сложна тематика, да говорим за реклама и в рамките на една минута да достигнем до извода дали тя заблуждава, или не заблуждава. 

Водещ: Накрая, ще ожесточи ли според вас финансовата криза търговците? Ще ви отвори ли повече работа?
Дамян Лазаров: Аз бих казал, че всеки един разумен търговец знае, че е по-лесно да влезе на един пазар, но е по-трудно да задържи един пазар, една пазарна ниша. И в случая той, ако би тръгнал с различни действия и подходи да мами потребителя, който е необходимото условие той да съществува на пазара, без потребител търговец на пазара не би съществувал, и да създаде предпоставки за риск да загуби пазарната ниша, която той притежава, мисля, че е необосновано, независимо в какво състояние в момента се намира икономиката, световната. И от тази гледна точка аз съм оптимист по няколко причини. Първо, тази, която изтъкнах преди малко. Втората, която е, все пак потребителите не са пасивни и малко или много реагират. А реакцията на потребителя е достатъчно основание много бързо контролният орган да се намеси и със съответно възпиращи действия да преустанови тази практика, която нарушава правата на потребителите и задълженията на търговците. И третото, виждате и сам казахте преди няколко минути, имаме безопасна Коледа 2. Тука е активното участие на медиите. И в медиите вече за потребителската защита се говори много по-сериозно. Това е една много силна лостова система. Когато на светло се окаже и извади един търговец, който е нелоялен, некоректен, но системно нелоялен и некоректен, мисля, че по-голямо наказание от това, да бъде изправен потребителят пред дилемата дали да инвестира, купувайки или ползвайки услуги на този некоректен търговец. Все пак е правото на потребителя и мисля, че всички разумен потребител би свел до минимум този риск. 

Водещ: Къде да се обажда разумният потребител за проблеми?
Дамян Лазаров: Телефон 0 700 111 22. Тоест най-разумно е. Всеки потребител, който има нужда. 

Водещ: Това е Комисията по търговия и защита на потребителите.
Дамян Лазаров: точно така. Седем дни, 24 часа на денонощие.
Водещ: Председателят на Комисията по търговия и защита на потребителите Дамян Лазаров в студиото на „Седмицата”.