Българското висше образование навърши 120 години. На толкова стана най-старото висше учебно заведение в страната СУ „Св. Климент Охридски”. Този факт е повод за равносметка, която прави Маринела Липчева-Вайс пред Дойче веле. По брой българските студенти в Германия са на второ място след китайските. Обикновено българските политици, дошли в Берлин, изричат този факт с чувство на гордост и като доказателство за доброто германо-българско сътрудничество в сферата на образованието. Какво говори обаче този факт за българското висше образование, което тези дни навърши 120 години?

На толкова стана най-старото висше учебно заведение в страната - Софийският университет "Св. Климент Охридски". Обобщенията, естествено, са винаги рисковани, а и нивото на българското висше образование в различните специалности е трудно сравнимо, особено, когато става дума за критерии при професионалната реализация. Пък и

да учиш на Запад не винаги означава качество

защото зависи кой е избраният университет. Затова, май, ще е по-добре да отговорим на въпроса с въпрос: защо много млади българи не искат да учат в родината си и предпочитат чужбина? При това не за няколко семестъра, а за целия курс на обучение? Разбира се, че това има много общо с такива критерии като: учебна среда, преподаватели и материална база.

През последните години над 50-те висши учебни заведения в България приемат все повече студенти. Нещо повече: обявените бройки места са толкова много, че почти всеки зрелостник има шанс да следва. В това няма нищо лошо, ако не знаехме колко различни са изискванията в средните училища. Университетски преподаватели се оплакват от това, че не малко студенти не проявяват интерес към специалността, която изучават и чакат по-скоро да получат някаква диплома. Може ли тогава да се говори за конкурентна среда вътре между самите студенти?

А какво е самочувствието на преподавателите им? Кой изобщо избира да прави научна кариера в България, при положение, че докторантските стипендии доскоро бяха смешна сума? Да не говорим за смешките в закона за научните степени и звания, който е от 70-те години и проповядва социалистически боен дух? Как се работи като учен, когато си стегнат в двойно менгеме: ниска заплата и мизерна материална база? Как се правят научни изследвания на европейско ниво и обменят знания, когато участията в международни конференции са възможни обикновено с финансиране от чужбина? Колко от българските учени са запознати с изискванията за проекти, свързани с парите от европейските фондове за образование, например по оперативната програма "Конкурентноспособност"?

Отдавна известни истини

Наскоро Съветът на ректорите поиска нов закон за висшето образование. Ясно е, че постоянните кръпки в приетия преди 13 години закон не помагат никому. Крайно време е държавното финансиране на ВУЗ-те да се обвърже с акредитацията им, с качеството им, а не с бройката приети студенти, казват учени и тези истини се знаят не от вчера.

Управляващите вече показаха първи признаци на добра воля. Бюджетът на страната за догодина предвижда по-големи разходи за висшето образование, говори се за по-голямо възнаграждение на учените, измерено в пъти от минималната работна заплата. Едно закъсняло начало, чиито резултати няма да се видят скоро. Дотогава висшето образование в България ще продължава да разчита на ентусиазма и издръжливостта на онези учени и студенти, които тези дни отпразнуваха 120-та му годишнина. /БЛИЦ

Повечето от завършващите в чужди учебни заведени по-лесно и бързо си намират работа в България. Освен това са научили освен съответната специалност и поне един чужд език.
Малко млади хора се насочват към научна кариера, толкова е мизерно заплащането...

За съжаление, си много права, krotalka :( Не само образователната система, всичко в България е обърнато наопаки и най-жалкото е, че май никой от управляващите няма и грам намерение да постави началото на оправяне на положението :( Поздрави!

Преди месеци предизвика доста неприятно чувство в мен един случайно дочут разговор във влака Асеновград - Пловдив. Младо наперено и просто личеше, много интелигентно момче, говореше доста силно на свои приятели за битието си и проблемите си като студент. В разговорът доминираща тема бяха парите, при това чуваха се суми които честно, не мога да си представя, дори при един сравнително разточителен живот да изхарча за година.
Не разбрах за кой ВУЗ ставаше въпрос, не е за ПУ или СУ, но не бих го цитирал и без друго. Помня обаче наизуст думичките които той си ги каза, искрено и чистосърдечно:

"Най-корумпираното висше учебно заведение сме."

В смисъл, образованието се купува.

За да има "най- " изобщо си го има, а да се говори толкова открито, явно е система.

Много, много мисли ми отвори това.

Това не е обида, това е жалко за въпросния вуз :( Всички знаем за кой става въпрос, но никой нищо не може да направи. Това беше най-престижния университет, ковачницата на кадри преди 10 ноември. Сега е една развалина, само фасадата е здрава, а отвътре е прояден.

Да. Наистина. Много жалко е.