Днес почитаме един от най-светлите християнски празници - Бъдни вечер. Празникът е свързан с раждането на Исус Христос и на днешния ден свършват 40-дневните Коледни пости.
На празничната вечеря трябва да присъстват нечетен брой ястия, като всички са постни - варен фасул, пълнени чушки, сърми, жито, тиквеник, ошав, чесън, мед, орехи, плодове, обреден хляб и др. При разчупване на обредния хляб първото парче се оставя за умрелите, а следващите се раздават на всеки член от семейството според възрастта, както и на домашните животни. Под трапезата се поставя слама (аналогия с обора, в който върху слама е родила Дева Мария). Най-възрастният представител от рода прекадява с тамян трапезата и прочита молитва. В огъня през цялата нощ трябва да гори дъбово или крушово дърво, което с топлината и светлината си символизира раждането на новото Слънце и на Христос.

Храните на днешната вечера символизират пожелание за идната година - за здраве и добра реколта. Избрани са неслучайно такива, които набъбват - символизират зачатието, бременността и раждането на новия живот. След като седнат, никой вече на става. След като се наядат, всички стават едновременно, за да не се губи стоката. Трапезата не се вдига до сутринта, защото се вярва, че през нощта умрелите идват, за да се навечерят и да се погрижат за благополучието на живите. 
По стара традиция, преди да се нареди празничната трапеза на Бъдни вечер, стопанинът на къщата запалва специален пън в огнището, наречен бъдник. Отначало той разбърква с него огъня, а после поставя тънкия край на дръвчето в него. Там то остава да тлее цялата нощ и да поддържа огъня жив. Дървото е крушово, дъбово или буково и по искрите от огъня се гадае каква ще е годината - колкото повече са те, толкова по-богата ще е реколтата.

На Бъдни вечер се извършват магически действия (гадаене) за плодородие, за здраве и благополучие на всеки член от семейството. Здраве и щастие очакват този, който пръв кихне на Бъдни вечер. Останалите гадаят за бъдещето си през новата година по ядките на орехите - всеки край масата трябва да счупи по един и ако ядката на ореха е здрава, той също ще бъде здрав през цялата година.
Вярва се, че в полунощ на Коледа небето се отваря и всичко в един миг светва. Това обаче могат да видят само праведниците. На Коледа всеки човек може да си пожелае нещо, защото се смята, че тогава желанията се сбъдват. Гадае се и по лучени люспи - по една люспа се нарича на всеки месец от годината и се пълни с щипка сол. Мократа люспа вещае дъждове и сняг, сухата - горещини.

След полунощ на Бъдни вечер започват така наречените дванадесет мръсни дни, които продължават до Йорданов ден (6 януари). Народът ги нарича още погански или вълчи нощи, защото от 25 декември до 6 януари границата между земята и небето изчезва. Разделението между двата свята временно се заличава. По време на поганските дни духове на умрелите идват в света на живите. Според народните вярвания някой от тях може да си хареса човек от фамилията и да го отнесе със себе си.

Весела Коледа на всички приятели! Пожелавам на всички Добрият Белобрад Старец да донесе желания подарък!