2. Евгений Тодоров
3. Иван Бедров
4. Иво Инджев
5. Калин Манолов
6. Мартин Заимов
7. Николай Караиванов
8. Николай Младенов
9. Пламен Асенов
10. BLITZ
11. BPOST
12. FROGNEWS
13. R.E.D.
14. СВЕЖО
15. Ян Бибиян
16. ОРИНАВИ
17. Стефан Бонев
18. Петя Ставрева
19. Александър Секулов
20. Оринави
21. Веско Петров
22. Сантов
23. Силви Стефанов
24. Христо Гагов
25. Пламен Славов
26. Bulgaria_news
27. Елена Емануилова
28. Mese4inkata
29. Първа блогерска среща - 24.07.2009
30. Георги Цанков
Прочетен: 1630 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 31.12.2008 09:00
На 6 януари с Кръщение Господне и изваждането на светия кръст от водата пък свършват т.нар. мръсни дни, а с тях хаосът отстъпва място на новата подредба на света.
По време на кръщението небето се отваря и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: "Този е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение!" Оттук и названието на празника - Богоявление.
Църквата не случайно е наредила паметта на светците да се извършва след дните на Богоявлението.
На 1 януари - първия ден от Новата година, християнската църква отбелязва две важни събития. Първото е Обрезание Господне. Според Стария завет и староеврейската традиция този акт се извършва осем дни след раждането на всяко момче. Христовото обрязване се чества като потвърждаване на истината, че Синът Божий е приел човешко тяло от плът и кръв.
Второто събитие, което се отбелязва на 1 януари, е свързано с християнския култ към Свети Василий Велики - един от най-изявените противници на арианската ерес, която оспорвала триединството на Бог-отец, Бог син и Светия дух. Той бил роден в малоазийската провинция Кападокия в град Кесария и починал на 1 януари 379 г.
Българите наричат първия ден от новата година Васильовден, а по името на народния обичай, типичен за този празник, още “Сурваки”, “Суроваки” или “Сурва”. Вечерта срещу празника се извършва втората кадена вечеря - “кадилка”. На трапезата има погача, варен “васильовски петел”, варено жито, пита с късмети и баница, наричана “млин”, “милин”, “тутманик”, “зелник” или “булгурник”.
Поднася се и сварената глава от коледното прасе. Момите и ергените скриват първото парче от погачата под възглавницата си и вярват, че ще се омъжат за този, когото сънуват. На този ден всички с името Васил, Василка посрещат гости. На Васильовден къщите спохождат момчета и ергени сурвакари с дрянови сурвачки, украсени с разноцветна вълна, с пуканки и сушени плодове. Младежите сурвакат хората, домашния добитък и плодните дръвчета.
Стопаните ги даряват с ошав, кравайчета и дребни пари. След като обходят къщите, сурвакарите хвърлят сурвачките в реката, “за да тече животът като вода”. В Родопите ергените и момчета сурвакари носят със себе си гладък речен камък, който дават на стопанина на къщата с пожелание да му е тежка кесията, колкото е тежък камъкът.
В Западна и Северна България на Васильовден се правят момински надпявания на пръстени и китки, наричани “Дайлада”или “Тъйлада”. В това название се откриват остатъци от култа към древната езическа славянска богиня на любовта и брака Лада. Момите отиват да налеят прясна “василева” вода в бяло котле.
После се събират в една къща, идват и ергените. Всяка девойка пуска в котлето своя пръстен или китка, вързана с шарен конец. Малко момиченце, което е “изтърсак”, последното родено в семейството, или девойка от “целокупна къща” с живи родители, започва да вади един по един пръстените.
Момите пеят стихче за всеки от тях, в което предричат какъв ще е бъдещият избраник на девойката: “Свинска глава Васильова, тъй Ладо, льо” означава, че женихът ще е свинар. “Босо зайче на рътлинка, тъй Ладо, льо”- девойката ще се омъжи за момък сирак. “Мокри гащи на върлина, тъй Ладо, льо” предрича жених рибар. Съществува поверие, свързано с началото на новата година, че точно в полунощ небето “се отваря” и само праведните могат да видят райските градини. Каквото си пожелаеш в този момент, ще се сбъдне.
На 2 януари почитаме свети Силвестър, роден в началото на ІV в. в Рим. Той управлявал цели 21 години Римската църква и покръстил самия император Константин Велики. В българския народен календар този празник се нарича “Карамановден” (Източна България), “Риначовден” (Северна България) и “Сполезинден” (Югозападна България). В първите два региона денят се почита за здравето на едрия рогат добитък - биволи и волове.
Момци коледари и по-възрастни женени мъже, наричани “риначи”, извършват обредно ритуално почистване - “риене” на оборите. Привечер, разделени на чети, с песни и свирня на гайди, със запалени фенери те тръгват да почистят оборите на стопаните. След като изринат и изхвърлят тора, слагат на воловете нова плява, за което стопаните ги даряват с торба, в която има кравай, наденици, бъклица с вино.
Специално за своя избраник момата от къщата поставя в торбата и пешкир. Според традицията стопаните не трябва да излизат навън, докато риначите чистят обора. Ако ергените искат да си отмъстят на някоя горделива мома, вместо да почистят обора на баща й, те го пълнят с още тор.
В района на Западните Родопи на Сполезинден гледат кой пръв ще посети къщата им, “ще ги сполези”. Ако той е добър човек и заможен стопанин, това е знак, че идващата година ще е здрава и плодородна.
/24 часа, Новинар