Сергей Станишев прогледна. Москва е непредвидим търговски партньор, призна министър-председателят по повод на кризата, до която доведе пълното спиране на газовите доставки от Русия. Именно неговият кабинет обаче, в лицето на бившия енергиен министър Румен Овчаров, роди крилатата фраза "Повишаване на енергийната независимост на България от Русия чрез задълбочаване на взаимната зависимост". Енергийният екшън от последната седмица нагледно доказа абсурдността на подобна идея.

Поради неразрешен спор между Русия и Украйна за цената, на която двете страни ще търгуват с горивото, в понеделник руският премиер Владимир Путин нареди на "Газпром" да намали транспортираните количества газ за Европа през Украйна с 18% - обемът, който според Москва Киев краде от транзита. Ден след това доставките по този маршрут бяха напълно прекратени.

Събитието засегна снабдяването с руски газ на Унгария, Чехия, Румъния, Гърция, Турция и Полша. Но беше катастрофално за България, тъй като за разлика от останалите държави страната няма план Б в случай на преустановяване на газоподаването от единствената тръба. Няма газопроводи, които заобикалят Украйна, няма изграден крайморски терминал за втечнен газ (това е начинът да се транспортира горивото по море). Няма и връзки със съседните държави - Гърция и Турция са най-добрата възможност за доставки от други страни, различни от Русия, защото могат да внасят газ по тръби от Иран, както и във втечнено състояние по море от Алжир, Нигерия, Египет и Либия. Но най-основното е, че страната разполага с едно-единствено хранилище (в Чирен), където могат да се събират резерви за екстремни ситуации. То е с нисък капацитет и с дебит, който може да покрива само една трета от дневното потребление.

По ирония на съдбата точно кабинетът на социалиста Сергей Станишев, който свърши най-много за тоталното и дългосрочно енергийно обвързване на България с Москва, сега изпитва на гърба си последиците от липсата на елементарна управленска далновидност на всички досегашни правителства. България се оказа най-засегната страна, член на Европейския съюз, от непредсказуемото поведение на Русия .

Критична ситуация в индустрията

Макар че ударът нанесе най-голяма вреда върху индустрията, респективно икономиката на страната, гражданите почувстваха пряк ефект заради спирането на парното, след като радиаторите на над 600 000 домакинства изстинаха. По-късно, но много по-силно те ще усетят ефекта от газовата криза през влошеното състояние на икономиката.

Само за седмица България ще загуби около 600 млн. лв. заради спиране на производствата в предприятията, според изчисления на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Проблемът е не толкова в намалената продукция, тъй като производството и без това е свито заради финансовата криза. По-големи вреди нанасят технологичните проблеми и спирането на инсталациите, чието пускане впоследствие ще изисква значителни разходи. Най-засегнати са металургията, стъкларската индустрия и химическите предприятия, които не могат да използват алтернативно гориво и затова са принудени да спрат работа. Загубите само на торовия завод "Неохим" се изчислява на 200 млн. лв., според изпълнителния директор на КРИБ Евгений Иванов. Спирането на големите производители засяга и свързаните предприятия по веригата. Например спре ли "Кумерио мед", след него ще трябва да затворят добивните предприятия "Елаците" и "Асарел Медет". Косвени загуби ще понесат и други сектори - например банковия, поради влошеното финансово състояние на предприятията и трудностите им да изплащат кредитите си.

Кой е виновен

Когато цялата икономика, образователната, здравната, социалната инфраструктура и като цяло качеството на живот на населението са заложник на добрата воля на една държава - Русия при доставката на енергоизточници, очевидно става въпрос за крайна степен на зависимост.

За българските потребители няма особено значение политически или икономически е спорът между Русия и Украйна. От значение е фактът, че те имат изрядни договори с държавната компания "Булгаргаз". Тя пък има договори с дъщерни фирми на руския монополист - "Овергаз инк.", "Винтерсхал" и "Газекспорт", и плаща авансово заявените доставки.

Лошият договор

"Газпром" има договори за доставки, които гарантират пълната му безнаказаност при неизпълнение на поетите ангажименти. Формално в договора се предвиждат санкции: според чл. 12, в случай че продавачът не спази задълженията си, той ще възстанови на купувача доказаните загуби, възникнали по негова вина, чрез заплащане в американски долари. Реално обаче е оставено изключително широко поле за тълкуване, което кара експертите да се съмняват, че претенциите към доставчиците за компенсации ще се увенчаят с успех.

Всъщност нито един от договорите не е сключен директно с газовия концерн. Основният договор, по който се доставя повечето газ в България, беше подписан през 1998 г. при правителството на Иван Костов, което в преговорите беше представлявано от тогавашния вицепремиер Евгений Бакърджиев. Първоначално страна по него беше скандалната компания "Топенерджи", но впоследствие тя беше изместена от "Овергаз инк.". Въпреки че е с 50% участие на "Газпром", който спря газа, компанията е отделно юридическо лице и като такова няма контрол върху решенията колко газ и в каква посока да се движи. Поради това тя най-вероятно ще влезе в хипотезата за форсмажор, според експерт от икономическото министерство. В този случай единствената компенсация е намаляване на цената на газа с 8%, но само за недоставените количества. При 5-дневно спиране за недоставените около 45 млн. куб.м газ компенсацията за "Булгаргаз" ще бъде около 1.3 млн. долара - цинично малка сума на фона на огромните загуби за икономиката ни.

В края на 2006 г. от името на кабинета Станишев тогавашният министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров "усъвършенства" основния договор с анекс, според който в името на добрите дългосрочни отношения с "Газпром" България прие да плаща значително по-скъпо за горивото. Срещу това страната ни не получи по-голяма сигурност на доставките. Предишната криза в отношенията между Русия и Украйна беше достатъчно тревожен сигнал, за да поиска правителството промяна и в тази част от договора и в посока на по-ясни клаузи за значителни компенсации и неустойки. Това не се случи - всъщност се твърди, че въпросът за по-твърдо гарантиране на доставките дори не е бил повдигнат от министър Овчаров.

Управленско безхаберие

Не е изненада, че България се оказа неподготвена за кризата. Предприятията казаха, че не са предупредени и изобщо не са имали готовност за реакция при спиране на подаването на газ. Междувременно министър Петър Димитров заяви, че още на 18 декември е получил уведомително писмо от шефа на "Газпром" Александър Медведев за очаквани проблеми с доставките на гориво. Такова писмо руската страна е изпратила и в "Булгаргаз".

По нормативи топлофикациите трябва да разполагат с минимум едноседмични запаси от алтернативно гориво. Енергийният регулатор ДКЕВР е едната институция, която би трябвало да следи дали това се изпълнява като задължително условие за гарантиране на сигурността на подаването на топлоенергия до потребителите. Другата е министерството на Петър Димитров, което би трябвало да е наясно и със запасите от нефтени горива на индустриалните предприятия, които работят с природен газ. Оказа се, че повечето фирми нямат такива резерви (обикновено това е мазут или дизел) или те са много по-малки от обявените.

Според закона за задължителните нефтени запаси държавният резерв също трябва да поддържа 15-дневни запаси от течни горива. Има ли ги и ако са налице, защо се наложи да се договаря спешно извозване на произведените в последните дни горива от "Лукойл Нефтохим" не стана ясно - отговорният министър Емел Етем до този момент дори не се е появила публично. Изобщо не е известно и колко точно газ има в хранилището в Чирен и за колко време ще стигне той - цифрите, които съобщиха министър Петър Димитров и изпълнителният директор на "Булгаргаз" Димитър Гогов се разминаха с няколко стотици милиона кубически метра - според първия там са затворени 570, според другия - 850 млн. куб.м. Какво е реалното количество, което технологично може да се извлече от хранилището, също е неясно.

Само 20 - 30 млн. лв. и една година са достатъчни, за да се направят още сондажи в Чирен и капацитетът на хранилището да бъде удвоен. Това означава не само повече запаси, но и възможност всеки ден при нужда да се извличат не сегашните 4.2 млн. куб.м, а над 8 млн. куб.м гориво. При наличие и на второ хранилище (такъв проект отдавна се планира за газовото находище край Галата, чийто първи етап ще струва не повече от 25 млн. евро), щеше да има достатъчно газ и за домакинствата, и за индустрията, които в момента харчат общо между 10 и 12 млн. куб.м дневно. Тези проекти обаче така и не се случиха нито при предишните правителства, нито при ексминистъра на икономиката Румен Овчаров, нито при сегашния Петър Димитров.

Липсата на алтернативи

България се оказа единствената страна в Европейския съюз, която няма алтернативни трасета за доставки на природен газ. Възможности за изграждането им има само правителството и от "Булгаргаз" зависи тези проекти да се реализират (виж инфографиката). Между 30 и 50 млн. евро и една година трябват за изграждането на връзка с тръбопровода, който свързва газопреносната система на Гърция с тази на Турция. Ако тази тръба съществуваше и ние като южните ни съседки щяхме да получаваме руски газ и от "Син поток", който заобикаля Украйна и алтернативни доставки от всички страни, с които търгуват Гърция и Турция - Иран, Египет, Алжир и др. Още по-малко средства и време са необходими за изграждане на връзка с румънската газопреносна система. Ако я имаше, можехме да получим аварийна помощ от Букурещ. По-скъп, но не непосилен е проектът за изграждане на терминал за втечнен газ, който се планира до гръцкото пристанище Александруполис. Гърция вече разполага с такъв терминал до Атина, затова изпълнението на този проект е важно преди всичко за България и Македония и донякъде за Румъния и инициативата за него трябва да бъде наша.

Простата сметка показва, че със стотина милиона евро инвестиции, направени преди година, България щеше да остане почти незасегната от спирането на руския газ през Украйна. Защо тези инвестиции не са осигурени и нито един от проектите дори не е започнат, трябва да отговори правителството, което трета година харчи предколедно милиарди левове от излишъка неясно къде и за какво. Кабинетът, изглежда, си дава сметка, че трудно би могло да защити претенция към "Газпром" за компенсации и неустойки. Затова през последните дни се заговори, че ще поиска компенсация за загубите от Европейския съюз. След това някой, изглежда, се усети, че е цинично да се иска европейският данъкоплатец да плаща за несвършената работа на управляващите в България и беше лансирана нова формулировка - ЕС да помогне с финансиране на изграждането на трасета и съоръжения за алтернативни доставки. Ако това се случи, газовата криза може поне да се окаже полезна за енергийната сигурност на България. 


Крилати фрази
"Ако позволите да използвам една неспецифична терминология, дами и господа, с подписаните днес енергийни споразумения България успя да постигне "голям шлем", защото многобройни са икономическите, социалните измерения на всеки един от тези проекти."
Януари 2008 г., част от официалното изказване на Георги Първанов при посещението на Владимир Путин

"Най-важният резултат от подписването на договореностите е осигуряването на достъп на България до газ, който ще гарантира задоволяване на растящите потребности на икономиката ни."
Януари 2008 г., Петър Димитров, министър на икономиката и енергетиката

"Вписана е клаузата за това, че "Газпром" гарантира доставките чрез клаузата "доставяш или плащаш". Това осигурява и дългосрочна стабилност на доставките."
25 януари 2008, Сергей Станишев защитава договора с "Газпром" пред парламента

"Не всеки знае какво е да преговаряш с "Газпром".
Януари 2008 г., Сергей Станишев пред в. "Труд"

"Този договор гарантира транзита на руски природен газ през България до 2030 г. България е една от трите държави, които имат такъв договор... Само четири са държавите, които имат гарантирани доставки на газ."
Октомври 2008 г., Румен Овчаров от името на ПГ на "Коалиция за България" 


Предупредени или не?
"Никога не е отправяно предупреждение за спиране на доставките, това просто се случи като факт тази нощ."
6 януари, 2009, 12:36, Сергей Станишев, министър-председател.

"Никой в "Булгаргаз" не беше получил каквото и да било съобщение предварително, че газът ще бъде спрян в 03.25 часа. Решението да бъде направена тази стъпка е взето само и единствено от хората, които са го направили."
7 януари 2009, 08:26, Димитър Гогов, изпълнителен директор на "Булгаргаз", пред БНР

"Аз мога да кажа нещо повече, на 18 декември имаме официално писмо от руското посолство, с което първият вицепремиер на Русия ни информира, че може да има проблеми за това, че Украйна не желае да си плаща задълженията... От тази гледна точка всички очаквахме, че най-вероятно ще се повтори това, което се случи миналата година, но такива очаквания просто в ничий прогнозен мозък не се бяха родили."
7 януари, 08:00, Петър Димитров, министър на икономиката и енергетиката, пред Би Ти Ви

"В писмо от вицепремиера от Русия се иска по линия на Европейския съюз да се окаже натиск върху Украйна да изплати задълженията си. Няма предупреждение, което да казва - има реална заплаха за спиране на газоподаването към Република България. Можеше да има предупреждение, можеше да има период, в който да се подготвим, не се постъпва така."
7 януари 2009, 11:54, Петър Димитров, министър на икономиката и енергетиката

За обезщетенията
"Нашите договори не са конкретно с "Газпром". Знаете, че има две фирми посредници, през които се минава. Това е и важна крачка, но това е крачка за далечното бъдеще (да се искат обезщетения от "Газпром", бел. ред.). Засега ни интересува да бъде осигурено функционирането на икономиката и животът на хората. Така че този въпрос може да се изяснява от юристите в бъдеще, да не слагаме сега ударението върху него."
6 януари 2009, 11:13, Петър Димитров, министър на икономиката и енергетиката, пред "Дарик"

"Не е в наш интерес да се превръщаме в разследваща страна, за нас е важен фактът и резултатът. Не се гаси огън с петрол."
6 януари 2009, 11:58, Петър Димитров, министър на икономиката и енергетиката

"Справедливо е да очакваме компенсации от Европейския съюз за щетите, които ще понесе реалната икономика."
7 януари 2009, Петър Димитров, министър на икономиката и енергетиката

"Ще търсим провеждането на дипломатически разговори и контакти с Русия и Украйна, с отговорните фактори, в това число и с представители на властите. За съжаление освен всичко друго, ние сме възпрепятствани и от факта, че там в момента са празниците, които при нас отминаха."
7.01.2009, 17:30, Георги Първанов

"За съжаление повечето страни, които са потърпевши в една или друга степен, имат и своите находища, имат сигурно и своите, имат и други възможности. Това е потвърждението на политиката, която се опитвам да провеждам в последната година. Надявам се и най-големите ми опоненти да разберат смисъла на тези посещения в Туркменистан, Азербайджан, Египет, Турция."
Георги Първанов

За АЕЦ
"Аз имам и друга идея. Трябва да започнем незабавно подготовката за рестартирането на 3-ти реактор на АЕЦ "Козлудий"
6 януари 2009, Георги Първанов

"Ако се претовари енергийната мрежа, ако спре износът на електроенергия, то това (пускането на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ, бел. ред.) е една реална възможност. Това не е фикция, не е абстракция... Разбира се, че не можем да правим държавата дискотека."
Петър Димитров, министър на икономиката и енергетиката, пред Би Ти Ви

"Ако един от блоковете бъде пуснат в експлоатация - едва след около месец ще започне да произвежда електроенергия. Ако има решение на правителството за пускането на двата блока, се надявам за около пет месеца - докато работи единият, да получим гориво от Русия и да подготвим и другия за работа."
инж. Иван Генов, изпълнителен директор на АЕЦ "Козлодуй", пред агенция "Фокус"

За Чирен
"В Чирен има запаси, които могат да гарантират и двумесечното потребление."
5 януари, 11:17, Димитър Гогов, изп. директор на "Булгаргаз" пред "Нова телевизия"

"Това, което казах, е, че при сегашната ситуация, при тези доставки, които в момента получаваме на румънско-украинска граница, и с работата на хранилището в Чирен при потребление в размера, в който е в последните дни, ние сме в състояние да издържим около месец."
Димитър Гогов в същото интервю

"Запасите от природен газ в хранилището в Чирен при намалените с около 15 процента доставки на синьо гориво от Русия и увеличеното потребление през зимата ще стигнат за около два месеца."
5 януари 2009, 16:07, становище на "Булгаргаз", цитирано от БТА

"В момента има количества около 570 милиона кубични метра, които са абсолютно достатъчни за повече от месец."
7 януари 2009, Галина Тошева, зам.-министър на икономиката и енергетиката, пред "Нова телевизия"

"При настоящото потребление от по 4.2 милиона на ден (три пъти по-малко от обикновеното) разполагаме с газ за около 6 месеца."
7 януари, 08:00, Петър Димитров, министър на икономиката и енергетиката, пред Би Ти Ви

"Ние бихме могли да издържим в порядъка на 90-100 дни - 3 месеца, при ограничен режим и при положение че няма разрешение на кризата."
7 януари, 18:00, Георги Първанов

"Запасите от газ в Чирен ще стигнат до края на зимните месеци."
8 януари, Младен Йорданов, началник на хранилището към "Булгартрансгаз" в Чирен, пред БТА
http://capital.bg/show.php?storyid=611648