След като вчера за втoри ден след сключването на споразумение между ЕС, Русия и Украйна газът така и не тръгна, Европа изгуби търпение и нейни представители открито започнаха да се възмущават и от двете страни в конфликта.

Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу обяви, че ако синьото гориво не потече в най-скоро време, ще призове европейските страни и фирми да се обърнат към съда, за да търсят компенсации и да осигурят алтернативни източници на енергия. "Искам да отправя много ясно послание към Киев и Москва", каза той пред депутатите в Европейския парламент.

Той уточни, че европейските компании могат да съдят "Газпром" според договорите, които имат с него, докато на Украйна може да бъде търсена отговорност заради нарушаването на енергийната харта. В отговор няколко часа по-късно шефът на украинския "Нафтогаз" обяви, че страната му не се бои от съдебни искове, а президентският съветник Бохдан Соколовский добави, че страната му "не се е провинила на йота в тази провокативна ситуация".

Думите на Барозу обаче бяха най-острите от началото на конфликта. Той каза, че ситуацията "не е за вярване и е, меко казано, неприемлива", и добави, че ако споразумението не започне да се прилага, това ще означава, че Русия и Украйна вече не могат да бъдат възприемани като надеждни.

Чешкият премиер Мирек Тополанек, чиято страна е ротационен председател на ЕС, пък коментира, че не приема извиненията с техническия газ. Украинските власти в последните два дена се оправдават, че не могат да докарат руския газ до европейските страни, тъй като Русия не изпомпва достатъчно технически газ към тръбопроводите. "Това извинение се използва твърде често и вече трябва да престане", каза Тополанек. "Има техническо измерение на конфликта, но това, което виждам, е липса на добра воля и от двете страни да говорят помежду си", добави той.

Чешкият премиер също така призова за създаването на нова система за енергийна сигурност в Европа. По думите му общността трябва да наблегне на изграждането на газопровода "Набуко", който ще може да носи каспийски или близкоизточен газ в ЕС. По думите му европейските страни трябва и да увеличат минималните резерви от сегашните 90 дена до 120 дена.

Междувременно от Европейската комисия отхвърлиха появилите си информации, че ЕС ще даде заем на Украйна, за да плати дълга си към "Газпром". Комисията не планира подобно нещо, каза говорителят на институцията Феран Тараделяс. Първоначалният призив ЕС да отпусне заем на Киев дойде от италианския премиер Силвио Берлускони още миналата седмица. В понеделник пък руският президент Дмитрий Медведев даде да се разбере, че Русия няма да отстъпи от позициите си, докато украинската страна не се разплати за изразходвания през 2008 г. и "откраднатия" през 2009 г. газ. Путин пък предложи на ЕС да предостави за целта заем на Киев, като намекна, че кредитът може да е руско-европейски. /Дневник