Новите предизвикателства пред националната сигурност, свързани с енергетиката, са един от акцентите в лекцията, която президентът Георги Първанов изнесе в НДК. Президентът предлага замяна на остарялата концепция с нова стратегия за национална сигурност с акцент върху гражданската сигурност.
   
    "Аз не вярвам в идеята за търговските измерения на конфликта между Русия и Украйна", заяви Първанов. "Конфликтът изразява амбиция за нова стратегическа политика. Нека не се лъжем - става дума за сблъсък около стратегически интереси. Но аз се питам какъв е този стратегически интерес, може ли той да бъде оправдан, когато страдат милиони граждани на Европа, дори и ако страда един човек и България остро възразява да бъдем заложници, независимо на каква политика дали на Москва или Киев, дали на Вашингтон или Брюксел. Защото в политиката трябва да има и морал", каза Първанов.
   
    "Българските институции реагираха бързо и адекватно в набелязаните мерки за ограничаване на последствията от газовата криза, но именно кризата показа, че за всичките години на прехода не е направено почти нищо за създаване на алтернативни възможности за изход от кризисни ситуации", допълни президентът.
   
    Президентът формулира виждането си, че е необходима замяна на остарялата концепция с нова стратегия за националната сигурност, като разбира сигурността и като сигурност за всеки отделен гражданин.
   
    "Решаването на въпроса за нова стратегия за национална сигурност не търпи отлагане и аз смятам да взема инициативата", заяви Георги Първанов.
   
    В изложението си президентът отново засегна въпроса за отваряне на 3-ти блок на АЕЦ Козлодуй:
   
    "Още в началото на кризата предложих да се рестартира блок трети на АЕЦ Козлодуй. От техническа гледна точка това е постижимо. Реакцията на Брюксел, чрез говорителя на комисаря беше сдържано негативна. Очаквано. Вътрешните коментари бяха противоречиви. Още по-очаквано. Така както го направих и преди 2 години в Европейския парламент, аз обосновах своето предложение с член 36 от договора за присъединяване на България към ЕС. Всички знаем, че малките блокове бяха затворени несправедливо, необосновано и под натиск. Европейските институции не се вслушаха в аргументите. Договарящите от българска страна допуснаха съществени грешки. И се свърши с прибързаното затваряне на глава енергетика, макар че това можеше да стане при затваряне на преговорния процес и при по-изгодни условия за България.
   
    Колко тежка трябва да стане кризата, за да се пристъпи към подготовка за пускане на замразените енергийни източници? Какъв е критерият за криза? Не е ли достатъчен фактът, че затваряме училища , детски градини, отделни производства са на ръба и го прескочиха? Ние не искаме ядрен конфликт с Брюксел, а настояваме за мярка предприета в диалог, с аргументи, с отстояване на позиции, която би била животоспасяваща не само за българската икономика. Защото няма съмнение, че затварянето на 3 и 4 блок породи постоянен електроенергиен дефицит в Югоизточна Европа. Може да не е това мярката, но аз искам да видя от нашите партньори коректно предложена мярка, която да ни позволи не просто да сме на ръба на оцеляването, а да развием енергетика, от която ще има полза целият регион. България ще участва активно в европейския дебат за бъдещето на ядрената енергетика и заради чистотата на това производство и заради неговата ефективност. И твърдя, че колкото по-рано европейските лидери се обърнат с лице към това производство, толкова по-големи са шансовете на Европа да бъде фактор в световната икономика."
http://www.bgfactor.org/news.php?cm=13&nid=46482