Поместен събор на Руската православна църква се открива в храма Христос Спасител. Предстои този висш орган на църковната власт да избере 16-ия патриарх на Москва и на цяла Русия, който ще наследи починалия на 5 декември миналата година Алексий ІІ.
Процедурата по гласуването ще започне в 17,30 ч. местно време, посочва ИТАР-ТАСС.
Архиерейският събор избра чрез тайно гласуване в неделя кандидатите за патриаршеския престол. Това се местоблюстителят на патриаршеския престол Смоленският и Калининградски митрополит Кирил, управляващият Московската патриаршия Калужски и Боровски митрополит Климент и главата на Беларуската църква митрополит Филарет Те получиха съответно 97, 32 и 16 гласа. 

Процедурата по гласуването ще бъде тайна и закрита. За предстоятел на Църквата ще бъде избран кандидатът, спечелил 50 % плюс един глас. Ако нито един от кандидатите не получи такъв резултат, ще се проведе втори тур, в който ще участват двамата, спечелили най-много гласове. Що се отнася до патриаршеския мандат, в църковния устав е казано кратко и ясно: “пожизнено”. 

702 архиереи, свещеници, монаси и миряни от 64 страни са делегати на поместния събор, уточнява Интерфакс. Гласуването ще стане с бюлетини, които се пазят в специален сейф, посочва ИТАР-ТАСС. В храма Христос Спасител са поставени урни и кабинки за тайното гласуване. Комисията по преброяването работи в специално помещение, което е заключено. 

Интронизацията на новия руски патриарх ще стане на 1 февруари, неделя в същия храм – Христос Спасител.

Тримата претенденти за короната на руския патриарх са бивши агенти на КГБ, пише британският вестник “Таймс”. Руската православна църква трябва да избере новия си духовен лидер между кандидатурите на митрополитите Кирил, Климент и Филарет. Това е първия избор след разпадането на СССР.

В хода на процедурата по избора единият от претенденитет - митрополит Филарет оттегли кандидатурата си за патриарх на Русия, предаде Интерфакс. На негово място няма да бъде издигнат друг кандидат. Митрополит Филарет бе ръководител на отдела за външни отношения на църквата през 80-те години.

Митрополит Кирил ръководи същия влиятелен отдел от 1989 г. насам. Бивш агент на КГБ през 1992 г. разкри, че повечето от работещите в този отдел са били агенти и от тях се очаквало да докладват контакти с чужденци у дома и в чужбина.

През същата година материали от архивите на КГБ, проучвани от парламентарна комисия, начело със свещеника дисидент Глеб Якунин, разкриха, че в църковната йерархия е имало агенти на тайната полиция. Твърди се, че митрополит Кирил е бил агент с кодово име “Михайлов”, а Филарет бил агент “Островский”. Климент е обвинен, че работел под кодово име “Топаз”, но документите за него са непълни.

Репутацията на досегашния патриарх Алексий Втори, който почина през декември, също беше опетнена с твърденията, че е бил дългогодишен агент на КГБ. Той бе избран през 1990 г. малко преди краха на съветския режим и ръководи църквата през период на възраждане на православието в Русия, през който бяха отворени хиляди нови православни храмове. Репутацията на патриарха бе опетнена от обвинения, че е бил дългогодишен агент на КГБ.