В един град, който е обсебен от символи на общественото положение и достъпа до властта, най-голяма привилегия в момента е да имаш имейла на президента Барак Обама, гарантиращ ти достъп до “най-строго охранявания” Блекбери в света. Защото само онези, които имат честта да знаят този имейл, могат да се считат за част от “вътрешния кръг” на Обама. След кубинската криза от 1962 г. Белият дом и Кремъл се споразумяха да открият между двете столици на властта “гореща линия” - чрез прословутия червен телефон. Съвременната версия на “червения телефон” е едно малко сребристо електронно устройство, закрепено за колана на Обама. В момента няма по-голяма чест от това да си част от списъка с имейл адреси, които имат достъп до електронната пощенска кутия на Обама.

 

“Най-после се съгласих да огранича максимално броя на хората, които могат да ми пращат имейл”, разказа Обама пред годишната тържествена вечеря в Alfalfa Club, където се събира вашингтонският елит. “Какво е екслузивно? Нека всеки да погледне човека, седящ вляво от вас. А сега погледнете човека, седящ вдясно от вас. Каква е разликата? Че никой няма моя личен имейл адрес”.

 

Говорителят на Камарата на представителите Нанси Пелози може и да е най-овластената жена в Америка, но нейните имейли не стигат до Обама. Същото се отнася за президентите на компаниите от индекса Форчън 500, наредили се с протегната ръка за държавни помощи в очакване да получат своя дял от стабилизационния икономически пакет от 819 млрд. долара, подписан от президентът Обама. Десетилетия наред да откриеш имената на хората, които се ползват с благоволението на Белия дом и на тези, които остават извън този елит бе цяло изкуство, което включваше ровене в списъците с поканените за официални приеми или с имената с гостите в президентската резиденция в Кемп Дейвид. По времето на Бил Клинтън особено показателна бе специалната покана за гостуване с преспиване в спалнята на Линкълн. Днес времената са други и всичко зависи от това дали имаш, или нямаш президентския имейл. Макар че независими разследвания на “Ню Йорк таймс” и “Вашингтон пост”, с цел да се доберат до тайнствените списъци, не дадоха никакъв резултат. Така и остава тайна кой засега е в този “ексклузивен списък”.

 

Силата на логиката би могла малко да ни помогне. Нека се опитаме да анализираме: Мишел Обама със сигурност е вътре. Както и вицепрезидентът Джо Байдън. Няма как шефът на канцеларията Рам Емануел да няма достъп до секретния “блекбери”. Логично е също така с имейла да разполагат топ-съветниците на президента, както и членовете на тесния чикагски кръг от приятели на Обама. Извън този “логичен елит” нищо не се знае със сигурност. Топ-съветникът на президента по външната политика по време на предизборната кампания Антъни Лейк вече “не разполага с ухото или палеца на президента”, както се изрази един вашингтонски шегаджия. Самият Лейк бе лаконичен, когато темата бе повдигната от репортер: “Не. Бях. Вече не съм”. Той обаче едва ли може да се чувства пренебрегнат, тъй като дори голяма част от министрите в кабинета на Обама нямат тази чест. В списъка дори не е министърът на отбраната Робърт Гейтс, но както уточни негов сътрудник, двамата и без друго се срещат и разговарят почти всеки ден. Така че не се налага да комуникират с имейли. Строго секретният и контролиран списък с имейли не се дължи само на загрижеността президента да се предпази от спам-съобщения. Специален екип от ЦРУ е ангажиран с това да защитава президента от кибернападения. Най-големият кошмар в сценария на този екип е президентският имейл да попадне в ръцете на вражески разузнавателни служби. За да се елиминира този риск напълно, имейлът на Обама ще се променя периодично, а системата за сигурност не позволява електронните му писма да бъдат препращани на друг адрес или да съдържат прикрепени документи. (БГНЕС)