Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.02.2009 08:37 - Ден преди 14-ти февруари - с любов за виното
Автор: reporter Категория: Новини   
Прочетен: 437 Коментари: 0 Гласове:
0



Aко човек се взре в рафтовете на алкохолните магазини, погледът му ще се спъне във все повече български вина с цена 40, че и повече лева. Нашите надскачат по пари доста интересни и качествени вносни вина. Например сира от лозето на Франсис Форд Копола струва 27 лв. А с марката на барон Ротшилд има бордо по 14-15 лева.
     Под техния бранд се намират и вина от Чили или от Пеидок (Лангедок, област в Южна Франция), още по-евтини. Избрали сме точно тези вносни вина за пример, защото освен чистото качество на напитката те носят и добавената стойност на интересния бранд - всеки, който е гледал "Кръстникът", ще иска да види
     дали и вината на
     Копола са
     толкова хубави,
     колкото и
     филмите му
     А почитателите на конспиративните теории настръхват при името Ротшилд, както впрочем и почитателите на изобразителното изкуство, защото тази фабрика поръчва етикети на най-великите художници на ХХ век и около нея има много истории.
     Нормално е тези вина да са по-скъпи, но те всъщност са по-евтини от българските "Рото", "Санта сара приват", "Еленово Солитер" и още поне десетина етикета "Произведено в България".
     Българските вина за 40 кинта нямат истории. Да вземем например най-доброто вино за миналата година Enira Reserva 2006 според класацията на сп. "Бакхус". Тази класация, въпреки че има лек конфликт на интереси (издателят има участие във винобизнеса), е най-авторитетната у нас - дегустират се вина, които можеш да купиш в магазина, а не специално направени смески, каквито се предлагат по винариите.
     "Енира" наистина е чудесно, великолепно, върховно вино. Но то не е 4 пъти по-добро от някой чилийски карменер, който може да се купи за 12 лева.
     Все пак виното е продукт за консумация. То е храна, не е бижу. Купуваш го, правиш си кефа, изпиваш го и на другия ден - отново. Ако един нормален български потребител пие годишно 100 бутилки - половината у дома, другата - на кръчма, и ако избира тези по 40 кинта с обичайната за българските ресторанти 100% надценка, той
     ще отдели само
     за пиене 6 бона
     годишно
     Е, колко са тези, които продават кока, заменят гори или внасят енергоносители? 40 капки от тези вина струват колкото един хляб, една чаша - колкото кило месо, една бутилка, колкото месечната сметка за ток! А разни прашни шишета, които се предлагат по специализираните магазини - разни мавруди от 1968, 1954 и хиляда деветстотин и балканската война. Чист оцет, при това в мръсна бутилка.
     Да не отваряме темата за т. нар. отлежали вина - вкусът на хората се промени. През 80-те старите вина все още впечатляваха, а карамеленият аромат и киселият уморен вкус минаваше за изискан букет. През 90-те дъбовият чипс, с който имитираха отлежалост, изкривяваше физиономиите на пиячите, в наши дни обаче се харесват плодови вина, максимално близки до естественото. Тоест ценителят днес не гледа дълбокомислено годината на производство, мъчейки се да си спомни дъждовен ли беше септември през 1996 г. Префинените небцета, дето различават нюансите,
     ги има само
     във филмите с
     Луи дьо Финес!
     Невероятно скъпите вина - по 1000 евро и нагоре, разните там петруси, маргота, лафити и прочее най-легендарни шата в Бордо и Бургундия продават история. Техният маркетинг се крепи на тяхната изключителност, на т. нар. тероар - легенда, измислена от французите, които твърдят, че на определено място само може да се роди определено на вкус вино.
     Доста спорна теория, но успешен пазарен ход, благодарение на който олигарсите имат какво да си правят парите. В самата Франция винаги можеш да си купиш за 10 евро бордо, напълно съпоставимо с някое "Шато Петрус" от 1989 г. А някои от т. нар. гран крю (вина от най-великите изби) се продават по 20 евро и наистина са еликсири.
     Разбира се, никой истински олигарх не би си купил българско вино просто защото е българско. Скъпото българско вино не се купува и у нас. В един централен пловдивски магазин за цяла година са продали не повече от 80 каси скъпо вино, твърди собственикът. Малко повече върви в ресторантите, но не достатъчно за бизнес.
     Защо го предлагат тогава на тази цена, щом няма търсене, ще се запитат много читатели. По две причини: първата и най-главната е, че производителите на такива вина не правят бизнес, продавайки вино. Всъщност голяма част от тези наистина хубави вина
     се появиха в
     резултат на
     грантови схеми
     по САПАРД
     и други европейски програми. Тяхната цел е да се усвоят средствата. След като парите са взети, насреща трябва да има резултат. И на такива бизнесмени им е все тая дали ще го продават, защото просто няма какво да загубят. Те обикновено имат друга основна дейност или са просто депутати. Вместо да си сложат една бъчва в мазето, както е правил дядо им, вземат някоя програма. Масрафът е същият. Това е корумпиращият ефект по принцип на всички европрограми - видяхте какво стана в Гърция.
     Другият вид скъпи вина е от сериозните производители, които печелят главно от "багинбокс" опаковките, но създават в символични количества скъпи марки за престиж. Целта е да се влезе в ценовия сегмент, обяснява един от най-големите "стари" производители на вина. Той е приватизирал голям завод и всичко му е ясно. "Има клиенти, особено в ресторантите, които държат да поръчват от най-скъпото. Що да не им се вземат парите? Малцина са тези, които наистина обичат, разпознават вината и си правят сметката."
     Друг изтъкнат български винар пък твърди, че това наистина е пагубно, защото винената култура у нас била висока. "Купувачите не са глупави и така се отваря широко вратата за качествените чилийски и австралийски вина, които идват на ниска цена", казва той.
     Ще кажете - какво ни пука, че му искат 40 лева, това не е наш проблем, а на производителите. В икономиката обаче всичко е проблем на всеки - производството на вино у нас генерира доход, дава хляба на доста хора - предприемачи, търговци, технолози, шофьори, трактористи, сезонни работници и т.н. България усвоява средства, за да развива винарство. Почва да прави вина с добро, към отлично качество и вместо да се опитва да ги наложи на пазара, проправя пътя на евтини вина извън ЕС. Тоест европейският и български данъкоплатец
     си дава парите
     да върви
     бизнесът
     на аржентинския
     винар. Защо?
     Българските вина не се целят в потребителя от средната класа, който цени напитката и би искал да получава за парите си добро качество. Те искат да се наместят при петрусите или да наливат на воля наливни, добре кръстени напитки. Във втория случай, да продаваш много евтино вино, има нещо благородно - правиш бизнес с малка надценка, радваш народа. Но и тук пак печелят производителите извън България или извън ЕС, защото тези евтини вина се правят или с вносен концентрат или с грозде от Македония или Молдова. В нишата качествено вино на разумна цена естествено се наместват добрите вина от Новия свят. И парите на данъкоплатеца, дадени за благородната кауза, отиват на вятъра.
     "Ситуацията с виното започва да напомня на имотния балон миналата пролет. Толкова много и необосновано скъпи имоти се почнаха и изгърмяха. Сега идва редът на винарството", казва цитираният винар, който е песимист по природа. Каква обаче трябва да е нормалната цена на бутилка вино. Между 5 и 10 лв. отговарят всички запитани производители. Под 5 лв е възможно да се произведе вино от грозде, но ще има компромис с тапата например и печалбата ще е много малка.
     От 3 килограма грозде се получава литър вино. Изкупната цена е поне 50 стотинки, бутилката, тапата и етикетът дават още лев и петдесет. Левче е ДДС-то, ако го продават за 5 лева. За труд, ток, вода, кредити и печалба остава още левче. Трудно би излязла сметката. 10 лева вече е една честна цена за хубаво вино. В нея са включени реалните разходи за кредити, технолози, грозде и изобщо всичко и една прилична печалба от около 2 лева. Ако от такова вино се продадат 200 000 бутилки, избата ще преуспява. Разбира се, по-добре е да го продадеш за 42 лв., но дали има толкова купувачи? 
/24 часа


Тагове:   ДЕН,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: reporter
Категория: Новини
Прочетен: 11270197
Постинги: 10473
Коментари: 5012
Гласове: 36805
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930