На 1 януари 2010 г. изтича преходният период, даден от Брюксел на българските животновъди да произвеждат краве мляко, което отговаря на европейските стандарти. След тази дата преработвателните предприятия няма да могат да изкупуват суровина, която е извън стандарта.

 

България ще загуби между 60 и 65% от млякото си за преработвателната индустрия. Най-малко 300 млн. лева годишно ще излязат от селата, показва анализ, направен от Националната асоциация на млекопреработвателите /НАМ/. Но ако мандрите няма да имат затруднения със суровината, защото в ЕС има свръхпроизводство на краве мляко на ниска цена, то близо половин милион българи в селата ще останат без доход. Естествената им реакция ще бъде да потърсят възможности за работа в големите градове, което ще натовари непоносимо инфраструктурата.

 

В същото време млечната индустрия ще загуби способностите си да произвежда традиционно национални продукти със специфичен характер каквито са българското бяло саламурено сирене, кашкавалът, киселото мляко.

 

Събирането на млякото в ЕС е много добре организирано, производителите незабавно охлаждат суровината в хладилни вани, които се намират във фермата, обяснява Диляна Славова, изпълнителен директор на НАМ. Всеки два дни цистерна доставя продукта директно в преработвателното предприятие. Ситуацията в България е доста по-сложна. Понеже фермите у нас са разпръснати, трябва доста по-често да се събира млякото и пунктовете са принудени да работят по 7, вместо 5 или 6 дена в седмицата, така както е в повечето европейски страни. Подобно нещо натоварва разходите им.

 

Българското животновъдство е разпокъсано, средният брой на кравите в едно стопанство е много нисък – между 2 и 3 животни. А 60% от млякото идва от малки семейни стопанства, които притежават от 1 до 9 крави. Нисък е процентът на отговарящо на стандартите на ЕС мляко, защото са малко модерните стопанства, в които са направени инвестиции и животните са под контрола на ветеринари.

 

Опитът на другите европейски държави може да бъде полезен, смята Диляна Славова и припомня, че Полша и Португалия реструктурираха млечния си сектор чрез подкрепа на фамилните стопанства, създаване на схеми за плащане, които отразяват качеството на млякото, чрез повишаване на продуктивността на животните. Спешно трябва да се реши проблемът с “мъртвите квоти“ ,да се стимулира уедряването на стопанствата, да се въведе модерна техника за доене и съхранение на млякото, предлага Диляна Славова.

 

България има преходен период от три години да произвежда качествено мляко. Факт е, че през това време млечният сектор много бавно се пренастройваше. Но това е традиционно за животновъдството, защото в този бранш не може да се случват чудеса от днес за утре, коментира пред „Класа“ Светла Бъчварова, заместник министър на земеделието. Тя смята, че не повече от 35 – 40% от млякото ще отговори на европейските изисквания за качество от 1 януари. Според Бъчварова обаче в ЕК няма система , според която веднъж направена дерогация /отсрочка/ да се прави отново за абсолютно същия казус. Не можем да удължаваме само срока, коментира Бъчварова. Според нея обаче трябва да се търсят всички възможности, за да бъде решен този сериозен проблем.

 

Едно стопанство под 4-5 крави няма как да произвежда качествено мляко, защото никой няма да инвестира в него. Тези, които имат само по едно-две животни,трябва да се развиват в друго направление, например в производството на овче и козе мляко, в месно говедовъдство. Когато хората получат средства, за да си преустроят стопанството,те ще го направят в рамките на една или две години. Бъчварова смята, че трябва да се защити не толкова бизнесът, а доходите. Ако не могат да произвеждат точно краве мляко, трябва да се търси друг начин, за да се запази дохода, защото такава е политиката на ЕС.

 

Ако искаме преходен период,първо трябва да се направи много добър анализ. За съжаление през годините подобно нещо нямаше как да стане, защото браншът беше разделен, коментира пред „Класа“ бившият министър на земеделието и сегашен депутат от ДПС Нихат Кабил. В една асоциация са обединени крупните производители и преработватели, а те никога няма да имат икономически интерес да оцелеят малките и средните фирми. От другата страна са фирмите, които работят с малките ферми.

 

Ако приемем тезата да няма преходен период, автоматично ще ликвидираме един куп стопанства в планинските и полупланинските райони, твърди Кабил. Според него Франция, Германия и Италия са си издействали отделни регламенти за своите производители с по няколко животни, защото те няма как да достигнат висока чистота на млякото. Не е късно да поискаме подобни регламенти и ние. Изключително много се спекулира, че след като сме подписали договор на членство,това е краят и не може нищо да се променя, смята депутатът. В рамковия договор има много възможности и ние като страна член бихме могли да ги използваме, за да решаваме своите проблеми.

 

 

Едва 96 мандри са одобрени от ЕС досега

 

 

В България има 243 млекопреработвателни предприятия, от тях 96 са одобрени от ЕС, 147 са в преходен период. Разделени са в три категории според качеството на преработваното мляко, което пък е свързано с правото им да продават на европейския и вътрешния пазар.

 

I категория - 50

 

Тези предприятия преработват само мляко, което отговаря на Регламент (ЕО)853/2004 – за чистотата на суровината и произведените млечни продукти могат се реализират в страните членки, в трети страни и на националния пазар.

 

I A категория – 13

 

Предприятията преработват отговарящо и неотговарящо на евростандарта сурово краве мляко. Те произвеждат само сирена, които зреят най-малко 60 дни и могат да се реализират в страните членки, в трети страни и на националния пазар.

 

II категория – 13

 

Предприятията разполагат с две линии, на първата се преработва мляко, което отговаря на еврорегламента, а млечните продукти се продават в ЕС и в трети страни, на националния пазар. На втората линия се преработва мляко, което не отговаря на еврорегламента, а млечните продукти се реализират само на националния пазар.

 

III категория – 14 (6)

 

Това са мандри със само една линия, които съгласно Решение (2007/689/ЕО), преработват неотговарящо на еврорегламента мляко и могат да го продават само на вътрешния пазар. 
http://www.class.bg/view.php?id=31902