Според представители на енергийни компании в стратегията за сектора, подложена на обществено обсъждане, е наблегнато на конвенционалната енергетика и само частично са споменати възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), които приоритетно се стимулират от ЕС. Бизнесът обаче има свои виждания за това как да се развива бранша у нас.Според Иван Мастиков от „Овергаз“ около 300 млн. куб. м биогаз могат да се добиват годишно, а суровината е алтернатива на природния газ. Това е приблизително 1/12 от консумацията на синьо гориво в страната. По думите му България не е предприела мерки за усвояване на тези количества биогаз, който може да се добива от отпадъци. Дори и в стратегията за управление на отпадъците не е записано какво да се прави с отделяния при разпадането метан.

 

За по-голяма употреба на ВЕИ централите се обявиха и от компанията „Ерато холдинг“. Според изпълнителния директор на фирмата Красимир Станчев за последните 10 г. са инсталирани 590 мвт. мощности на биомаса, но все още тези източници не се използват достатъчно в публичния сектор. Той добави, че най-евтиният начин за отопление са точно дървесните трески. При тях един киловатчас отопление струва 4 ст. Ако хората се отопляват на парно им излиза три пъти по-скъпо, защото парното е 12 ст./квтч. Най-скъпото отпление си остава с електроенергия, където абонатът плаща по 17 ст./квтч. дневна тарифа, обясни Станчев.

 

Изпълнителният директор на „Топлофикация София“ Петко Милевски каза, че 30% от суровината за производство на топлинна енергия може да се добива от преработени битови отпадъци.

 

Промени в енергийната стратегия поискаха и от Българския енергиен форум. В своя декларация оттам заявиха, че целта България да се превърне в регионален енергиен център би била недостижима без да е направен задълбочен анализ на енергийните пазари в региона.

 

Трябва да е ясен и водещият принцип на стратегията – сигурност на доставките за потребителите на приемливи цени или превръщането на страната в енергиен център на всяка цена. От форума добавиха, че в условията на икономическа криза по-добрият вариант е да се създаде краткосрочна стратегия. В нея основен акцент да бъдат инвестициите в модернизация на енергийната система и повишаване на енергийната ефективност, където страната ни има огромен потенциал за усвояване.

 

В предложения сега документ не е решен и проблемът с мощностите на вятър и на АЕЦ, за които според НЕК трябва да бъдат изградени газови централи. По изчисления на експерти от енергийния форум през 2015 г. ще има около 1000-1500 мвт. мощности на вятърна енергия, а според енергийната стратегия - от 2018 г. ще започне строителство на няколко газови централи, които да покриват върховите натоварвания и неравномерните доставки на ток от вятърните централи. Според енергийният министър Петър Димитров газови централи за производство на ток са перспективни, ако бъдат изградени газопроводите "Набуко" и "Южен поток".

 

Отделно са предвидени до 2018 г. да бъдат построени и двете хидроенергийни каскади „Никопол - Турну Мъгуреле“ и „Силистра-Кълъраш“. Непрофесионално са направени и анализите в стратегията за употребата на ВЕИ мощности, твърдят експертите на форума.

 

В стратегията е предвидено, че до 2015 г. ще бъде изградена новата ТЕЦ „Марица изток 4“, която ще има технология за задържане на въглеродния диоксид. Тази мощност обаче няма да бъде съфинансирана от ЕС. До два месеца се очаква да бъде готова оценката за въздействие на околната среда на предложената за разглеждане енергийна стратегия,обясни Иванка Диловска, директор дирекция „Енергийна стратегия“ към Министерство на икономиката и енергетиката.
http://www.class.bg/view.php?id=32073



6000 европейски града се очаква да се включат в европейска шампионска лига за въвеждането на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Това съобщи вчера Яник Рение, координатор на лигата. България се присъедини към надпреварата с официална церемония в кметството в Банско. В своеобразното състезание вече участват Германия, Франция и Чехия, а скоро ще се присъединят Унгария и Полша.

 

Целта на лигата е да насърчи кметствата да използват повече възможностите на биомасата за отопление на обществените сгради, както и възможностите на слънчевата енергия. Всяко населено място може да се включи, уточни Рение. Участниците ще печелят точки, които се изчисляват, като се раздели мощността на екоинсталацията, изградена в града или селото, на броя жители в него.

 

"Десетки български общини, особено планинските, могат да ползват ефективно биомасата", заяви Иван Хиновски, ръководител на проект за изграждане на централа, която гори дървесен чипс, в Банско. 10-мегаватовата инсталация отоплява 45 обществени сгради, сред които кметството, читалището, църквата и училищата, както и частни хотели. "Докато цената на топлоенергията от тази централа е 96,4 лв./мвт, отоплението на природен газ излиза около 130 лв./мвт", изчисли кметът Александър Краваров. В същото време отоплението с нафта, която все още се използва в десетки населени места в България, излиза около 250 лв./мвт, изчислиха експерти. Кметът допълни, че след като в града е заработила екоцентралата, са спрели около 40 локални инсталации на нафта, които са замърсявали атмосферата.

 

Цената на отоплението на природен газ е съизмерима с цената на биомасата, но при синьото гориво първоначалните инвестиции за домакинствата са по-високи, уточни Хиновски. Той допълни, че в планинските курорти в Западна Европа има множество инсталации на биомаса – например във Франция, Швейцария и Германия. В същото време тези инсталации били подходящи и за големи градове. В Австрия например тец на биомаса край Виена оползотворява дървесината, останала след санитарна сеч. Подобна 240-мегаватова инсталация има и край Вилнюс. Можем да изградим такива мощности край София и Пловдив и те ще бъдат ефективни, предлага Хиновски. Той посочи, че големите инсталации на биомаса могат освен да подгряват водата и парното, да произвеждат и ток. При малки мощности, какъвто е случаят в Банско, производството на електроенергия не е ефективно.

 

"Газовата криза ни показа колко е възможно да използваме местните ресурси", твърди Лияна Аджарова, председател на Асоциацията на българските енергийни агенции.

 

Инициативата в Банско е част от започналата в Брюкел Европейска седмица за устойчива енергия. 
http://www.class.bg/view.php?id=31894


България е утроила капацитета си за производство на енергия от вятърни генератори от 57 на 158 мвт., съобщи неотдавна белгийското електронно издание envirodesk.com, цитирано от БТА. По данни на Европейската асоциация на вятърната енергия (EWEA) в ЕС през 2008 г. най-много са инсталираните мощности за добив на ел. енергия от вятъра. Според статистиката 43% от новоинсталираните мощности в общността използват този източник за производство на ток. През 2008 г. са инсталирани 8484 мвт. вятърни мощности, с което капацитетът на вятърните паркове в Европа достига 64,949 мвт., а това е 15% ръст спрямо края на 2007 г.

 

За България данните на EWEA сочат, че през 2008 г. са инсталирани вятърни мощности от 101 мвт, като през 2007 г. у нас са били пуснати в експлоатация само 57 мвт. Така общият капацитет на българските ветрогенератори достига 158 мвт.

 

Според данните на асоциацията сред новите членове на общността като цяло се наблюдава сериозно увеличение на мощностите на екоенергия. Освен у нас, Унгария е удвоила мощностите си на ток от вятъра до 127 мвт, а в Полша капацитетът на вятърните централи е достигнал 472 мвт.

 

 

Досега са вложени 11 млрд. евро

 

 

Средно по 20 вятърни турбини са инсталирани в Европа през всеки работен ден на 2008 г. В сектора са били заети пряко или непряко общо 160 000 работници, а са инвестирани 11 млрд. евро. Тези вятърни централи обаче са достатъчни да покрият само 4,2% от енергийните нужди на Европа. Благодарение на вятъра се предотвратява изпускане на емисии парникови газове, които се равняват на 50 млн. автомобила, движещи се по пътищата на ЕС.

 

Най-много инсталирани вятърни мощности в Европа има в Германия - близо 24 000 мвт. и в Испания – над 16 000 мвт. Трети по екомощности са Франция, следвана от Великобритания, Италия и Дания. В момента 10 страни в ЕС имат инсталирани вятърни мощности над 1000 мвт., а Австрия (995 мвт. екологични мощности) и Гърция (985 мвт. мощности) се доближават до тази цел.

 

По тези показатели в дъното на производството са страни извън ЕС като Македония и Русия. Въпреки голямата си площ Руската федерация произвежда само 11 мвт. ток от вятър, а в бившата югославска република няма изградени такива централи. След мощен ръст на инвестиции Турция от миналата година вече има инсталирани мощности на екоток от 433 мвт.

 

Европа залага много на развитието на ветроцентрали навътре в морето. През 2008 г. са били инсталирани перки с 357 мвт. мощност, като общият капацитет на морските ветроцентрали достига 1471 мвт. По план в следващите 6 г тези мощности трябва да надхвърлят 37 000 мвт, като най-грандиозни са плановете на Германия и Великобритания.

 

 

„Централи на шлепове“ в Черно море

 

 

След вятърната енергия, сериозни инвестиции има в инсталации за производство на ток от природен газ. През 2008 г. са били изградени 7000 мвт. мощности, което е 35% от всички нови инсталирани мощности. Последната иновативна идея в това отношение е на германския концерн RWE, който планира да доставя електроенергия на клиентите си чрез шлепове в морето, на които има монтирани газови инсталации за производство на ток. Като перспективни райони за доставка на електроенергия от подобни „плаващи централи“ са страните от района на Източното средиземноморие и Черно море, смятат от RWE.

 

 

2009-а – годината на фотоволтаичните системи

 

 

Ако миналата година е била годината на вятъра, то тази е годината на слънцето за производство на електроенергия. Поради приноса на фотоволтаичните системи в енергийния баланс на страната ни и предвидените субсидии за тези технологии, интересът към тези конвеционални източници е обосновано висок, коментират от инвестиционно-консултанската компания Fox Estate Bulgaria. Оттам добавят, че страната има много слънчеви дни през годината и енергията, произведена от слънцето, е голям енергиен ресурс. Според консултантите България може да се раздели на три слънчеви зони. В централен - източен регион ресурсът на слънчевата енергия е 4 квтч. на кв. м дневно или 1450 квтч. на кв. м годишно. В североизточния регион, който покрива и част от централната северна брегова ивица, слъчевото греене е 4,25 квтч. на кв. м дневно или в годишен аспект около 1500 квтч. ма кв. м. В южните и източните райони условията за ток от слънцето са най-благоприятни. Там средната годишна продължителност на греенето е около 2150 квтч. на кв. м. Според анализите около 23% от територията на страната могат да с използват за строителство на слънчеви централи.

 

 

800 млн. евро налива General electric във вятърен парк

 

 

General electric обмисля да построи ветроенергиен парк в България, като стойността на инвестицията може да достигне 800 млн. евро, каза вчера министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров. В момента компанията проучва терени, а преговори по въпроса ще има още през този месец. От енергийното ведомство уточниха, че компанията има интерес паркът да бъде изграден в близост до Черно море. Друг важен проект за страната в сферата на възобновяемите енергийни източници е този на американската компания AES, който е за близо 200 млн. долара. Очаква се вятърната централа да бъде разположена в Тракийската низина. 
http://www.class.bg/view.php?id=31814