Вилфрид Мартенс твърди, че има решение за всеки проблем. Къкъв съветник на белгийската тройна коалиция би излязло от човек, който казва, че в родината му едва ли ще се намери въпрос, който да му се опре.
     "Когато трябва да се спасява държавата, Мартенс е насреща", пише той за себе си във Facebook. Сигурно там поглежда и
     кралят, който
     изтръгна Мартенс от
     политическото
     забвение
     и му възложи да измъкне Белгия от протяжната политическа криза.
     Мартенс обаче е християн-демократ - вечен съперник на социалистите и либералите, които управляват в момента. Затова не е чудно, че след уговорката да не се меси в работите на чужди държави, той започна да налага собственото си правителство. А от ударите на човек, който оглавява най-голямата и най-стара паневропейска партия - Европейската народна партия( ЕНП), и който е бил в активната политика през 50 от своите 72 г., боли.
     "Човек обръща гръб на живота си, когато стигне 70-те и много линии на съществуването му прекъсват", казва Мартенс, но на дело сам се опровергава. По Коледа той възкръсна за белгийската политика, която бе изоставил заради международната си кариера и за да пише мемоари. Изненадващо крал Албер II го натовари да намери човек, който да управлява затъналата в рецесия и разкъсвана от сеператистки спорове Белгия. И той посочи Херман ван Ромпуй.
     Говори се, че последния си засега подвиг Мартенс е постигнал на крилете на любовта, тъй като само преди няколко месеца той се ожени за трети път. Успехът му обаче е логичен предвид на дългата му кариера, изградена под мотото "Страдам и се връщам отново".
     Мартенс
     може да състави цяла
     колекция само от
     собствените си
     визитки: бил е уличен
     размирник, младежки
     активист,
     апелативен съдия, партиен шеф, депутат, сенатор, евродепутат, министър, премиер, водач на интернационал и лидер на европейска партия. Той показа удивително умение за политическо оцеляване, задържайки се 12 г. като премиер в 3 мандата начело на общо 9 белгийски правителства (1979-1992 г.). Макар да не е рекорд, това постижение е извънземно за българските му домакини. В епохата "Мартенс" той е правил какви ли не коалиции - и със социалисти, и с либерали, и с центристи и дори с националисти. Това зарежда лансираният от него за следващ премиер на България Бойко Борисов с достатъчно въпроси за дълбок размисъл.
     Например колко твърдо "не" казва ЕНП за възможността ГЕРБ да направи упрвляваща коалиция сБСП, щом самият Мартенс е живо доказателство, че няма невъзможни съюзи? И дали това "не" е част от високопарното говорене преди европейските избори, които са съдбовни за ЕНП.
     Но като баща на 5 деца от 3 майки Мартенс умее да балансира интересите. Справя се и със задачата си да гали по главиците и да плясва през ръчичките 5-те български отрочета на ЕНП. Защото освен ГЕРБ на синьото сърце на европейските християн-демократи са се врекли още СДС, ДСБ, БЗНС на Стефан Личев и Демократическата партия. Като дава шоколадче на ГЕРБ - най-голямшкото дете в момента - Мартенс работи за запазването на позициите на ЕНП в евроинституциите след изборите. Вън от съмнение е че, ако утре стане чудо и БЗНС излезе пръв по рейтинг, той
     ще се втурне да
     уговаря герберите
     колко естествен
     придатък са на
     селския начин на
     живот
     Ето защо Мартенс не бива да бъде разбиран буквално, а само като играч на по-голяма маса, където са заложени съдбините на 500 млн. европейци, управлявани от Брюксел.
     Мартенс е перефектният пример за европейска политическа кариера и тъкмо за това той е интересен за застаналия на кръстопът български политически модел. Звездата на ревностния католик и познавач на Тома Аквински изгрява в "ревящите 60", когато Европа е залята от политически протести. Тогава той често е наричан екстремист заради пристрастието му към етническата федерализация на Белгия. По-късно, вече като премиер, той въвежда този модел на държавно управление и това днес се сочи сред най-големите му заслуги, наред с промушването на Белгия между икономическите трусове през 80-те г. Федерализацията на кралството е замислена и осъществена като образец за другите многоетнически държави в Европа, но малцина я последват.
     След като сдава правителството, Мартенс отслужва по един мандат в белгийския сенат и в Европарламента. През 1999 г. се оттегля, след като съпартийците му предлагат на сегашната му съпруга Миет Смет да оглави партийната листа вместо него. Тя заема мястото му в Страсбург, а той под влияние на тогавашната си съпруга се пенсионира.
     Но Мартенс дундурка
     и другата си рожба -
     десноцентристката
     ЕНП
     Той е сред основателите й през 1976 г. и я председателства от 1990 г. Понякога го атакуват, че през последната си година като премиер бил по-отдаден ней, отколкото на правителството си. И явно си е струвало, след като днес в ЕНП членуват 71 партии, 13 от които са на власт в ЕС.
     Мартенс е привърженик на силна Европа, но не и на създаването на свръхдържава по американски образец. Той вярва във водачеството и смята, че само политици с обаяние и желязна воля, могат да дават решения на проблемите. В същото време според него силата на европейския политик не се измерва с решимостта му да отстоява националните интереси, а със защитата на европейските решения на родна земя. Тази визия още не се е материализирала у нас.
     Отдаден на партийно строителство, белгиецът не успява да се отдалечи достатъчно личния живот от кабинета си.
     Втората и третата му
     съпруги са негови
     партийни другарки - едната му е секретарка, а другата - министър в 4 от 9-те му правителства и негова наследница в европарламента. Мартенс минава под венчило с асистентката си едва след раждането на близнаците им, а когато бракът му се разпада през 2007 г., се връща към любовта си отпреди 30 г.
     "Това е като сбъдната мечта", доверява развълнуваната булка в празничния ден, ревниво пазен в тайна до последния момент. Младоженецът е по-разсъдителен, обяснявайки как дългата дружба е прераснала в любов.
     "Не се случва често да се вземат двама министри", казва кметът на градчето Локерен, който ги венча през септември.
     Но той не знае колко греши. Случва се, даже и в България.
     ЙОВКА ДИМИТРОВА,
     БРЮКСЕЛ
     Роден на 19 април 1936 г. в Слейдинге, Белгия.
     Завършва философия в Католическия университет на Льовен. Доктор на науките по нотариално право.
     Лидер на Европейската народна партия, държавен министър на Белгия, бивш премиер.
     Живее с третата си съпруга Миет Смет, също политик и християн-демократ.
     Има 5 собствени и доведени деца от браковете си.
     КАКВО КОМАНДВА
     Разполагайки с най-добрите властови позиции, Европейската народна партия на Вилфрид Мартенс разполага с:
     13 премиери на държави от Европейския съюз
     9 комисари плюс шефа на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу
     288 от 783-те депутати в Европейския парламент
     КОЛЕГАТА ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ, председател на ГЕРБ:
     Неизменни са впечатленията ми от президента на ЕНП Вилфрид Мартенс от учредяването на ГЕРБ до всяка една среща, която съм имал с него пред последните 2 г.
     Това е изключително ерудиран и принципен човек, с огромен политически опит. Всеки би могъл да се възползва от опита на човек, който е бил 12 години премиер на Белгия, част е от европейското семейство и оглавява най-голямата партия в Европейския парламент.
     Президентът Мартенс е човек, който се ползва с огромното уважение на всички световни политически лидери. Радва се на огромен респект и у българските политици, оглавяващи формациите, които членуват в ЕНП.