Дали от комбинацията между Източна Азия от 1997 г. и Латинска Америка от 2001 г. ще получим Източна Европа през 2009 г.? Разтревожените вече финансови пазари пресмятат каква е вероятността една или повече от бившите социалистически страни в региона да не изпълни задълженията си по изплащане на дълга.

Най-голямата слабост се корени във финансовата система, представляваща съчетание от лошо управлявани местни банки и слабо контролирани филиали на западни банки. През годините на растеж тази система поглъщаше чуждестранните кредити, което доведе до разрастване на дефицита по текущата сметка. И двете групи банки сега са в лошо състояние, що се отнася до заемите, като това е резултат от безразсъдното отпускане на кредити, често в чужда валута. Някои местни банки фалираха. Много от тези, които са чужда собственост, сега зависят от готовността на своите притежатели да продължат да ги финансират, а те си имат предостатъчно проблеми у дома. Гръцкото правителство каза на своите банки да спрат да отпускат кредити на Балканите. Предоставените от Австрия заеми за Източна Европа се равняват на около 80 процента от нейния БВП.

Финансите може да са непосредствената тревога, но и световният срив предизвиква предостатъчно други проблеми. Рязко спадна износът на фабрични изделия за Западна Европа. Сигурно ще намалеят и паричните преводи от имигранти, работещи там. Украйна, която зависи от износа на стомана и въглища за Русия, изглежда се е отказала от споразумението, което сключи с МВФ само преди три месеца като част от спасителен заем за 16.4 милиарда долара. Латвия, която също беше спасена от МВФ, очаква нейният БВП да спадне с 12 процента тази година. Сривът в производството вероятно ще бъде като този в Азия преди десет години, но с една особеност - азиатските страни се възстановиха благодарение на растеж, воден от износа, а сега целият свят е в хаос.

Какво могат да направят правителствата? На много места политическите лостове изглеждат слаби. Страни като Полша и Чехия намалиха лихвените проценти, за да помогнат за успокояване на болката. Това обаче тласна валутите им надолу, като увеличи мъките на домакинствата, които имат ипотеки в швейцарски франкове и евро. За някои страни съществува и допълнителен проблем - големият външен дълг (в случая с Унгария брутната сума възлиза на почти 100 процента от БВП).

Дори тези, които вероятно биха могли да си позволят провеждането на антициклична политика, за да компенсират последиците от икономическия срив, източват публичните финанси - отчасти защото мислят, че намаляването на дефицита ще им помогне да достигнат (предполагаемата) безопасност на еврозоната.

Силното евро е проблем за четири страни - трите балтийски държави плюс България, които прикрепиха своите валути към него. Някои се страхуват да не би да се повтори обречената на провал борба за спасяването на валутния борд в Аржентина през 2000-2001 г. Или дори по-лошо - да не би рухването на нечия валута да повлече и останалите.

Що се отнася до чуждестранната помощ, МВФ може да даде указания на отделните страни, но не може да направлява целия регион. Европейската централна банка (ЕЦБ), която не е заемодател от последна инстанция дори за банките на държавите от еврозоната, се отнася с презрение към отпускането на кредити на страни извън нея.
  
За някои - по-лошо, за други - още по-лошо
   
Тежката рецесия е неизбежна, но не и катастрофата в региона. Първо, понятието "Източна Европа" е неточно. Бедите на казахстанските банки или на украинските публични финанси нямат кой знае колко общо със страните, които са вече в ЕС и които в голямата си част са по-малки, по-богати и по-добре управлявани.

Ако Украйна не изпълни задълженията си или (което е по-вероятно) бъде принудена да преструктурира дълга си, това няма непременно да засегне останалите. Въпреки че регионът позволи тревожните диспропорции да се задълбочат, резервите в чужда валута като цяло са по-големи от тези в Азия преди десет години. А и бързите "горещи пари" са по-малко.

А има и изгледи новите страни членки на ЕС да получат помощ от Запада. Техните банкови системи са доста по-взаимно обвързани, отколкото бяха тези в Азия, и е по-малко вероятно чуждите банки да си тръгнат. Балтийските страни бяха подкрепени
от гаранцията, която Швеция даде на действащите там нейни банки.

Въпреки че ЕС и ЕЦБ може би не искат да се замесват в по-големи спасителни планове, те ще трябва да направят това. Дори най-късогледият западноевропейски политик със сигурност няма да прати своите съседи в икономическа и политическа анархия.

Това е най-опасният период за източноевропейските страни от разпадането на Съветския съюз. Хората там ще обеднеят още повече и  ще станат още по-враждебно настроени - и с право. Но това може да се превърне в катастрофа само ако настъпи преднамерен, пагубен протекционизъм, а основните институции на ЕС отстъпят от своите функции.

*По БТА