Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.03.2009 10:09 - Животновъдство на ръба на оцеляването
Автор: reporter Категория: Новини   
Прочетен: 528 Коментари: 0 Гласове:
0



"Ако земеделският министър ми каже как със сегашните изкупни цени на млякото и без субсидии мога да задържа стадото си и да продължавам да гледам овце, нека дойде в с.Рогош и лично да ми го покаже. Преди две-три години поне в 30 къщи хората гледаха овце, сега съм само аз и съседите вече се чудят откъде ще вземат агнета за Великден, та да посрещнат празника." Така единственият оцелял овцевъд от пловдивското село Минчо Минчев обяснява защо втора година животновъдите не спират да протестират.

Срив в цените

Минчев е наследил стопанството от дядо си, който и преди 50 години е отглеждал овце в двора. След 1990 г. заедно със семейството си рогошчанинът решава да разшири фермата от петдесетина животни и днес стадото наброява 260 породисти овце. "Работата е къртовска, ставам в 4 часа сутринта, та до стъмване и това всеки ден, защото животното не знае събота ли е или неделя. Това нямаше толкова да тежи, ако човек знае за какво работи", допълва стопанинът.
Преди две години заедно с двамата му сина решават да разширят стопанството и започват да инвестират. Точно тогава излиза нова разпоредба, според която ферми с повече от 10 животни трябва да се изнесат извън границите на населените места, които междувременно са се променили. Това отчаяло семейството, но след разговори с кмета и ветеринарите се разбрали, че вместо от началото на тази година, каквито били изискванията, новият обор може да се построи до есента. "Събираме парите вече втора година, но след тежката суша от 2007 г. и непостоянните цени на млякото сме на ръба да се откажем", признава Минчев. Чашата на търпението преляла след последния срив в изкупните цени от началото на годината. "През миналата пролет мандрите го купуваха по 1.10 лв. Сега всички сякаш са си плюли в устата и никой не предлага повече от 70 ст.", казва съпругата Тинка Минчева. И задава риторичния въпрос защо в тази ситуация държавата отказва да дава субсидии за качествено мляко или ако го прави, то е само за три месеца от годината, от януари до март, с оправданието, че няма средства. А после се пита защо сиренето и кашкавалът се правят с вносно сухо мляко или с растителни добавки.

Протести срещу кухите обещания

Семейство Минчеви не вижда никакъв смисъл от протестите на колегите си, защото "животновъдството е последната грижа на тези в София". Фермерът разполага с три трактора и с комбайн, с които отглежда пшеница и царевица под аренда и с приходите от тази дейност запушва дупките от фермата. Разликата - в зърнопроизводството субсидиите се дават редовно. Затова Минчев се замисля дали да не закрие животновъдното стопанство, което десети месец оцелява само "заради един инат и надеждата ми, че нещата все пак могат да тръгнат на добре".
Повечето фермери от Пловдивско споделят мнението на овцевъда от с. Рогош, че правителството няма стратегия за животновъдството. Затова и в сряда пак се събраха на протест в София с искане за
целогодишни субсидии и пускане на регистъра, който ще отпуши еврофинансирането за животновъдството. И за които повече от година получават само празни обещания от двама поредни земеделски министри - Нихат Кабил и Валери Цветанов. Секторът умишлено е оставен да оцелява, за да изчезне напълно и това ще стане най-късно до десетина години, категоричен е Данчо Тотев от с. Трилистник. По специалност е строителен техник, но преди 12 години се захваща да отглежда животни и прави една средно голяма ферма. "Ако някой сега ме пита искаш ли да инвестираш в животновъдство, отговорът ми е - за нищо на света", казва Тотев. Подобно на много негови колеги и той е поставен пред дилемата дали да не изостави бизнеса. През годините стопанинът е инвестирал значителни средства, в резултат на което кравефермата му е влязла в онези 30 процента от стопанствата в страната, които произвеждат първо качество мляко. Резултатът от неговото начинание е, че днес той обслужва кредит от 150 хил. лв. и непрекъснато е на ръба на фалита, защото не може да прескочи прага от 50 млечни крави, което може да направи стопанството му ефективно. "Скъпите фуражи товарят себестойността на продукцията ми, защото за разлика от други колеги аз нямам земя, за да отглеждам зърно. Въпреки обещанията на земеделския министър, че от тази година кметовете ще дават общинските ливади и пасища на животновъдите, в много региони те отказват с мотива, че вече се обработват от други производители", допълва списъка с проблеми Тотев.
Заради тях наскоро той сключил предварителен договор с потенциален купувач за кравефермата, но с условието сделката да се довърши само ако новият собственик развива стопанството, а не унищожава животните. "Разколебан съм от начина, по който кандидат-купувачът управлява стопанството. Убедих се, че за всяка работа трябват сърце и душа и май засега няма да продавам", не се предава окончателно бившият строителен техник от с.Трилистник.

Да се задържиш на повърхността

Две семейни ферми в близост до Пловдив, в които жените имат водеща роля, могат да се похвалят с известен успех, постигнат с много усилия и труд. Стопанствата са на семействата Кузеви от село Труд и Маневи от Пловдив, които от петнайсет години отглеждат млечни крави. През 1993 г. започнахме с десетина животни, днес с мъжа и сина ми се грижим за 140 крави и телета, от които 86 дават мляко, обяснява Петранка Кузева. Фермата е в обори на бившето земеделско стопанство, купени със собствени средства преди 16 години. Непрекъснато увеличаваме животните, но само приходите от млякото не са достатъчни да инвестираме сериозно в модернизация, допълва Кузева. Средствата се влагат в ремонта на оборите, за доилни инсталации и хладилни вани, но стопанката иска да купи модерен апарат за извозване и компостиране на оборския тор. Други ферми са свързали доилните си инсталации с млекопроводи, което би облекчило работата на Кузева, но засега тя губи по 3-4 часа дневно, докато издои сама 86 крави. "Искаме да кандидатстваме по европейската програма за селските райони за модернизация на фермите, но за целта трябва да вземем инвестиционен заем. За нас това е въпрос с много неизвестни, защото досега винаги сме се справяли без услугите на банките", колебае се Петранка Кузева.   
За разлика от нея колежката й Светла Манева отдавна е клиент на кредитните институции. За 15 години от създаването на фермата край Пловдив собствениците й непрекъснато са в заеми, в момента обслужват поредните три. Фермата е сред 5-те процента от българските стопанства, които са успели да получат субсидии за модернизация по САПАРД. В резултат 20-те животни, с които започват през 1994 г., сега са се увеличили до 220. Всеки ден млечните крави дават над два тона суровина, която се изкупува от пловдивското предприятие "Обединена млечна компания". Всички, които познават Манева, знаят, че фермата работи благодарение на нейното упорство и фактът, че дори когато почива, мисли за бизнеса и за животните, обяснява ветеринарят на стопанството Илиян Севов. И допълва, че докато администрацията не престане да пречи на бизнеса и поне малко не му помогне, българското животновъдство трудно може да се конкурира с европейското.


Тагове:   Оцеляването,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: reporter
Категория: Новини
Прочетен: 12996505
Постинги: 10473
Коментари: 5012
Гласове: 37058
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031