Блогрол
1. Александър Божков
2. Евгений Тодоров
3. Иван Бедров
4. Иво Инджев
5. Калин Манолов
6. Мартин Заимов
7. Николай Караиванов
8. Николай Младенов
9. Пламен Асенов
10. BLITZ
11. BPOST
12. FROGNEWS
13. R.E.D.
14. СВЕЖО
15. Ян Бибиян
16. ОРИНАВИ
17. Стефан Бонев
18. Петя Ставрева
19. Александър Секулов
20. Оринави
21. Веско Петров
22. Сантов
23. Силви Стефанов
24. Христо Гагов
25. Пламен Славов
26. Bulgaria_news
27. Елена Емануилова
28. Mese4inkata
29. Първа блогерска среща - 24.07.2009
30. Георги Цанков
2. Евгений Тодоров
3. Иван Бедров
4. Иво Инджев
5. Калин Манолов
6. Мартин Заимов
7. Николай Караиванов
8. Николай Младенов
9. Пламен Асенов
10. BLITZ
11. BPOST
12. FROGNEWS
13. R.E.D.
14. СВЕЖО
15. Ян Бибиян
16. ОРИНАВИ
17. Стефан Бонев
18. Петя Ставрева
19. Александър Секулов
20. Оринави
21. Веско Петров
22. Сантов
23. Силви Стефанов
24. Христо Гагов
25. Пламен Славов
26. Bulgaria_news
27. Елена Емануилова
28. Mese4inkata
29. Първа блогерска среща - 24.07.2009
30. Георги Цанков
Постинг
30.03.2009 17:12 -
Надежда Михайлова: Политическата ми кариера разби брака ми
В откровено интервю за сп. Ева екс външният министър и настоящ зам.-председател на Парламента Надежда Михайлова разказа искрено за причините за развода си, за отношенията с децата си и за новата си връзка. Надежда Михайлова признава, че до голяма степен политическата й кариера е коствала брака й.

“Давам си сметка, че когато човек е силно отдаден на една професия, кауза или работа, това винаги е за сметка на нещо друго. Често чета интервюта, в които жени казват как са успели да съчетаят личния с професионалния си живот. Хубави думи, но истината е съвсем друга. Дали щях да стана известен хирург или голяма оперна певица, големият успех и голямата отдаденост изпълват голяма част от живота. И тогава хората, които най-много обичаш, най-близките ти остават засегнати от този твой стремеж”.
Въпреки трудностите обаче, тя все пак успява да запази силна връзката с децата си. “Чувала съм упреци, че не са разбрани, че нямам време за тях. Били са прави. Едно дете веднъж е първокласник, веднъж влиза в гимназията, един път има абитуриентски бал. Или много пъти се влюбва и разочарова. Това са моменти в детския живот, в които то има нужда от теб. Ако ти водиш преговори в Египет за освобождаването на медиците, а дъщеря ти има рожден ден, на който толкова много иска да присъстваш, подаръкът, който ще й изпратиш или донесеш по-късно, по никакъв начин не компенсира отсъствието ти. Моите момичета казваха, че мразят политиката, защото ме отнема от тях. Благодарна съм, че с годините, макар и болезнено, децата ми осъзнаха пътя, по който съм минала, и мисля, че ценят това, което съм направила. Независимо от това какво им е струвало. И се надявам моят живот да е повод за гордост за тях”. “Годините на брака ми дадоха две прекрасни деца, прекрасни моменти, емоции, споделени мигове” – прави равносметка Надежда Михайлова. “Но фактът, че се стигна дотук, показва, че с времето нещо се изгуби в превода. Човек не загърбва щастие. По-скоро си тръгва, когато то си е отишло. Моят живот не е по-различен от живота на всяка една жена по света. Не помня кой беше казал, че щастливите семейства си приличат, а всяко нещастно е нещастно по своему. От един момент хората започват да се раздалечават, да премълчават, да преглъщат, да недоизказват. Неслучайно казвам, че проблемът на раздялата е проблем на загубената комуникация. Защото всички други неща са вторични. Човек тръгва по друг път тогава, когато не се чувства щастлив. Не сме на 18 и при нас нещата не са нито толкова спонтанни, нито толкова лишени от разум. На 40 и няколко години решенията не са плод на моментна емоция”.
Надежда Михайлова е в нова връзка, за която е позитивно настроена, въпреки, че осъзнава, че никой не би могъл да й даде гаранции за бъдещо щастливо развитие на нещата. “Кураж ми дава опитът от всичко, през което съм преминала. Може би това, че се надявам в средата на живота си да бъда по-балансирана в оценките си, да намирам границата между емоцията и разума, да бъда по-прощаваща. И да не се колебая да поискам прошка. Да умея да общувам по-добре” – казва тя. /dir.bg

“Давам си сметка, че когато човек е силно отдаден на една професия, кауза или работа, това винаги е за сметка на нещо друго. Често чета интервюта, в които жени казват как са успели да съчетаят личния с професионалния си живот. Хубави думи, но истината е съвсем друга. Дали щях да стана известен хирург или голяма оперна певица, големият успех и голямата отдаденост изпълват голяма част от живота. И тогава хората, които най-много обичаш, най-близките ти остават засегнати от този твой стремеж”.
Въпреки трудностите обаче, тя все пак успява да запази силна връзката с децата си. “Чувала съм упреци, че не са разбрани, че нямам време за тях. Били са прави. Едно дете веднъж е първокласник, веднъж влиза в гимназията, един път има абитуриентски бал. Или много пъти се влюбва и разочарова. Това са моменти в детския живот, в които то има нужда от теб. Ако ти водиш преговори в Египет за освобождаването на медиците, а дъщеря ти има рожден ден, на който толкова много иска да присъстваш, подаръкът, който ще й изпратиш или донесеш по-късно, по никакъв начин не компенсира отсъствието ти. Моите момичета казваха, че мразят политиката, защото ме отнема от тях. Благодарна съм, че с годините, макар и болезнено, децата ми осъзнаха пътя, по който съм минала, и мисля, че ценят това, което съм направила. Независимо от това какво им е струвало. И се надявам моят живот да е повод за гордост за тях”. “Годините на брака ми дадоха две прекрасни деца, прекрасни моменти, емоции, споделени мигове” – прави равносметка Надежда Михайлова. “Но фактът, че се стигна дотук, показва, че с времето нещо се изгуби в превода. Човек не загърбва щастие. По-скоро си тръгва, когато то си е отишло. Моят живот не е по-различен от живота на всяка една жена по света. Не помня кой беше казал, че щастливите семейства си приличат, а всяко нещастно е нещастно по своему. От един момент хората започват да се раздалечават, да премълчават, да преглъщат, да недоизказват. Неслучайно казвам, че проблемът на раздялата е проблем на загубената комуникация. Защото всички други неща са вторични. Човек тръгва по друг път тогава, когато не се чувства щастлив. Не сме на 18 и при нас нещата не са нито толкова спонтанни, нито толкова лишени от разум. На 40 и няколко години решенията не са плод на моментна емоция”.
Надежда Михайлова е в нова връзка, за която е позитивно настроена, въпреки, че осъзнава, че никой не би могъл да й даде гаранции за бъдещо щастливо развитие на нещата. “Кураж ми дава опитът от всичко, през което съм преминала. Може би това, че се надявам в средата на живота си да бъда по-балансирана в оценките си, да намирам границата между емоцията и разума, да бъда по-прощаваща. И да не се колебая да поискам прошка. Да умея да общувам по-добре” – казва тя. /dir.bg
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
анонимен -
Поздравления г-жа Михайлова
12.05.2009 06:40
12.05.2009 06:40
Съпротивата на българина срещу развитието на качествената му жена е ясно изразено последните години.Дали се отнася за развитие в политиката или в бизнеса,той ще се пръсне от инат и прави всичко възможно да пречи за нейната изява.Вие успяхте,защото около Вас имаше други мъже,които Ви подкрепяха.Бяхте много млада,много амбициозна и с много качества,затова се развихте в политиката,пък и друго си е една красива българка да води преговори за България.Това,че сте вече разделена с човека,който не Ви е подкрепял през цялото време не е фатално,напротив.Аз съм Ваша астрална близначка,нали сега и такива има родена съм на 9-ти август 19....год. и зная какво е без подкрепа но и съпротива, някаква комплексарска,първобитна съпротива против развитието на личността. Това е българина със силно развито чувство за собственост за жената и майката на неговите деца и ще се изяде отвътре,ще се пръсне,че се развива неговата съпруга а не той.Хем няма качества и неможе,хем пречи с нежеланието си да се развива.Успех във всички Ваши нови поприща но без любов не става нали това го знаете от личен опит.
цитирай