Хората на Христо Ковачки се скараха с партньорите си в предизборното обединение заради името на партията, с която ще се явят на националния вот. Каракачанов и Дилов са им дали срок до 21 април да приемат ВМРО за ракета-носител или да напуснат.

Въвеждането на 8-процентната изборна бариера удари една от коалициите и породи скандали и раздори в нея, които могат да доведат, ако не до разпадането й, то до преформатирането й. Партията на енергетика Христо Ковачки ЛИДЕР е на път да изхвърчи от коалиция „Напред” и да тръгне самостоятелно на изборите за национален парламент. Причината е тежък скандал между представителите на ЛИДЕР и останалите партии в обединението – ВМРО, „Гергьовден” и Земеделски народен съюз (ЗНС), който се развихрил в четвъртък заради приемането на 8-процентната бариера за коалиции на предстоящия парламентарен вот. Хората на Ковачки настояли листите на обединението да бъдат регистрирани от името на ЛИДЕР. Това обаче се оказало крайно неприемливо за останалите политически сили в обединението, съобщиха пред Bulgaria News участвали в драматичните препирни между четирите партии.
Още преди парламентът на гласува вдигането на изборния праг за коалиции, партиите от „Напред” измислиха формула, при която да заобиколят непреодолимата за политическото им формирование бариера. Както Bulgaria News писа, идеята беше

 всички партии от коалицията да се явят с листата на една от тях – ВМРО, и така да се борят за спечелването само на 4%, а не за 8%, за да влязат в 41 Народно събрание.

 Хитрината, с която „Напред” се кани да отговори на сменените в последния момент правила в изборното законодателство, се хареса и на друга застрашена от повишаването на изборната бариера коалиция – тази между СДС и ДСБ, която вече носи наименованието „Синята коалиция”. При тях причината обаче е друга – решението на Софийски градски съд да отхвърли регистрацията на Мартин Димитров за лидер на СДС.
Миналата седмица на Велики четвъртък партията от коалиция „Напред” са седнали да решат окончателно как ще реагират, ако парламентът отхвърли ветото на президента Първанов, наложено върху изборния закон именно заради въвеждането на 8-процентов праг за коалициите. Лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов предложил подредените вече листи с кандидат-депутати за националния вот от четирите партии да бъдат регистрирани от името на войводите. На същото мнение били и представителите на „Гергьовден” и ЗНС. Хората на Ковачки се противопоставили остро на идеята и настояли „Напред” да се представи на изборите под името на ЛИДЕР.

 Партньорите им обаче не са съгласни да излязат на вота зад абревиатурата на тази партия по няколко причини.

 Първо, тя не е парламентарно представена, а това ще лиши коалицията от участници в районните и секционните избирателни комисии, както и от полагаемото се по закон време за медийни изяви и отразяване. Второ, партньорите на ЛИДЕР смятат, че партията, която ще представлява цялото обединение, трябва да има добра репутация в обществото и разпознаваемост за избирателите. Тъй като ЛИДЕР се свързва изцяло с разследвания за данъчни измами в особено големи размери, заради които плати огромната гаранция от 300 000 лева Христо Ковачки, останалите партии в „Напред” смятат, че политическата сила на енергетика е далеч от добрата репутация. В нея влизат предимно хора от бизнес структурите му, заради което тя се възприема като продължение на явлението „бизнес партии”, възникнало по време на последните две кампании за местните избори. Освен това социологическите изследвания не посочвали разпознаваемост на самото наименование на партията. Според последните данни на Мира Радева от MBMD формалният лидер на партията Кънчо Филипов е абсолютно непознат на избирателите.
Четирите партии от „Напред” не постигнали споразумение в четвъртък.

 „Дали сме им срок да мислят до 21 април. Във вторник в 11.00 часа ще се срещнем и ще се разберем окончателно какво правим”,

 заяви лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов пред Bulgaria News, но беше категоричен, че няма да отстъпят и да тръгнат на националните избори с листата на партията на Ковачки. Преди това обаче коалиция „Напред” ще трябва да се яви в този формат на евровота. Тя беше първата, която подреди листата си без никакви напрежения. Неин водач е Любен Дилов. Според последните социологически изследвания обаче формированието няма шансове да изпрати свои представители в Брюксел, тъй като събира едва около 2%, а изборният праг за един мандат за Европарламента е 5,8%. Въпреки първоначалните високи проценти, който социолозите даваха на новосъздадената коалиция „Напред”, в последните им изследвания тя не достига дори до критичните 2% за 4-процентов праг за влизане в Народното събрание, а след вдигането на изборната бариера на 8% е ясно, че това политическо обединение няма никакви шансове за представителство в следващия парламент.

 При основаването си в основата на коалиция Движение „Напред” застанаха ВМРО и ЛИДЕР.

 Те се обединиха по време на частичните местни избори в различни градове, които се провеждаха през последната година и половина и успяха да вкарат съветници на няколко места. Това даде основание на лидерите им да заявят, че ще се обединят и за предстоящите избори за европейски и национален парламент. На 2 ноември ВМРО, ЛИДЕР и обособилата се след разцеплението на БЗНС-Народен съюз ЗНС начело със Стефан Личев подписаха коалиционно споразумение за общо явяване на предстоящите избори. Веднага се заговори, че това политическо обединение е рожба на президента Георги Първанов, който иска да създаде свое представителство в парламента. Впоследствие тълкуванията се разшириха и анализаторите видяха в „Напред” патерица на БСП за създаването на правителство в следващия парламент, чрез която да изолира ГЕРБ и ДПС. Социолозите пък тутакси изстреляха коалицията на Ковачки на невероятните 5 - 5,4%.

 На 15 декември миналата година „Напред” си направи и парламентарна група,

 след като от парламентарната група на Български народен съюз (БНС) излязоха другите двама депутати от разцепената БЗНС-Народен съюз Анастасия Мозер и Венцислав Върбанов, а представителите на „Гергьовден” Любен Дилов и Ася Михайлова напуснаха парламентарната група на ОДС и се включиха в коалицията на Движение „Напред”. От последната излязоха и депутатите на Съюз на свободните демократи Румен Ангелов и Борислав Българинов, както и лидерът им Стефан Софиянски и заедно с Венцислав Върбанов се вляха в групата на ОДС на мястото на Михайлова и Дилов, а Мозер остана независима. Засега БНС е единствената парламентарна, която е прекратила напълно съществуването си в състава, в който е влязла в 40 Народно събрание, а на нейно място се е появила друга. Партия ЛИДЕР обаче няма представители в нея.

 Ако политическата сила на Христо Ковачки не се споразумее с останалите три партии от коалицията, те ще се явят без нея на националните избори,

 категорични са войводите. ВМРО и „Гергьовден” имат опит от общо участие в парламентарен вот през 2001 г., когато не им достигнаха 0,16% или по една бюлетина във всяка урна, за да влязат в 39 Народно събрание. Тогава коалицията се бе обявила за дясна и трябваше да се бори за място с приключилиата току-що първия успешен мандат в най-новата ни история коалиция ОДС, както и с вълната, която Симеон Сакскобургготски вдигна с появата си в политиката и направи новосъздадената си партия НДСВ управляваща.
В последствие ВМРО и „Гергьовден” се разделиха за цели 8 години, но запазиха добри отношения. Преди изборите през 2005 г. ВМРО влезе в коалицията БНС, а „Гергьовден” - в коалицията, направена от СДС. Двете партии възстановиха и засилиха контактите си през последната година от мандата на 41-я парламент и още тогава се заговори, че могат да се явят заедно на следващите избори.
Ако ЛИДЕР отпадне от коалиция Движение „Напред”,

 тя може да бъде заместена от партията на бившите царисти Българска нова демокрация (БНД).

 Т.нар. „панайотки”, които се отцепиха от парламентарната група на НДСВ, отдавна търсят ракета-носител, която да ги вкара в следващия парламент. В началото на тази година те водеха усилени преговори с ДСБ, а лидерът на партията Иван Костов заяви директно, че обединението с тях преди вотовете е напълно възможно и дори нужно. Въпреки че желанията на БНД бяха само за две водачески места – в Монтана за Борислав Великов, и в Ловеч за Лидия Шулева, БНД се превърна в препъни-камък по пътя на преговорите за предизборно обединение между СДС и ДСБ. Седесарите бяха категорични, че няма да сключат споразумение с костовистите, ако последните настояват в коалицията им да влезе и БНД. Аргументите им бяха, че това са най-дискредитираните хора от НДСВ по време на управленския мандат на царската партия.
Костов обаче продължи да легитимира хората на Николай Свинаров като евентуални бъдещи партньори и дори ходатайства за участието им в срещата на десните в Каденабия, организирана от фондация „Конрад Аденауер” на 15 март, където от името на БНД трябваше да присъства и Пламен Панайотов. В отговор седесарите вдигнаха бурен скандал заради участието именно на Панайотов и дори заплашиха, че няма да отидат на срещата. Това беше причината вместо него в последния момент на самолета за Италия да се качи лидерът на БНД Свинаров. Впоследствие Костов даде заден за намеренията си по отношение на „панайотките”, за да подпише споразумението за коалиране със СДС, а светлосините го предупредиха, че по-нататъшното му застъпничество за бившите царисти може да го взриви. В момента сигналите за включване на БНД в „Синята коалиция” са заглъхнали.
Притисната от отпора на светлосините, малко преди СДС и ДСБ да се обединят,

 БНД започна тайни сондажи за включване в коалицията „Напред”, които водеха предимно с ЛИДЕР.

 В началото обаче те не бяха посрещнати радушно. Тъй като по същото време подобни сондажи извършваха и хората на Мирослав Севлиевски и Емил Кошлуков от „Новото време”, от „Напред” твърдяха, че са по-склонни да приемат тях, отколкото „панайотките”. След скандала между ЛИДЕР и останалите три партии в „Напред” обаче ситуацията се променя. От ВМРО съобщиха, че преговорите им с БНД за общо явяване на изборите продължават и не е изключено да бъдат финализирани с включване в обединението им.
Очевидно е, че въвеждането на 8-процентната изборна бариера удари една от коалициите, заради които бе измислена преди провеждането на изборите, и взриви раздори в нея, които могат да доведат, ако не до разпадането й, то до преформатирането й. Но също така е очевидно, че партиите веднага измислиха врътка, за да преодолеят непосилния и уникален за държавите от Европейския съюз изборен праг като запазят подредбата на листите си с представите на различни партии, но се явят на вота под името само на една от тях.      

http://bulgaria-news.bg/bg/news/read/1138