ОТ КНИГАТА
***
Тъмното Й тяло бе като море, което не спира да шепти имената на любимите си удавници. Вълните приемаха, обгръщаха и отнасяха мъжете в ежедневния ритуал на забравата. Крушението бе песен, която те изпълняваха съсредоточено и тържествено в нелепото си очакване за спасение. Често пъти Матео и Леополд намираха по бреговете Й останки от лекокрили кораби и трупове на лекомислени вестители. Случваше се бурята Й да изхвърля сандъци с непознати предмети и товари, нерядко – истински съкровища. Понякога тъмната Й вода утихваше в себе си; разнасяше се тихият шепот на благодарните сълзи. Тогава те, разделени от километри, време и случайни мъже, заставаха на брега, опитваха се да четат йероглифите от сол върху пясъка и знаеха, че това са писма единствено за тях.

***
В историята винаги има трети и това е хронистът, обичаше да казва Леополд, без да споменава, че именно той е третият в историята. Хронистите не се влюбват, отговаряше му Матео, влюбеният не е свидетел. Свидетел е на влюбването, но не и на любовта, подхвърляше разсеяно Леополд, докато се опитваше да прочете в очите на събеседника собствената си страст към Грейс. Още в първата вечер на случайното им общо запознанство той се вгледа в дългите Й, болезнено фини пръсти на краката, в острото капаче на коляното Й, изхвръкнало като скалист бряг сред въздуха на Сиена, и неочаквано за себе си изгуби пътя към думите, докато Матео се провираше в разговора с обигран маниер на уличен джебчия.

***
Когато измина необходимото време, двамата тържествено я въведоха в къщата на общата си споделена любов към нея. Тя не потръпна от изненада, не допусна мравки да пропълзят по кожата Й, но им даде онази несигурност за крайния резултат, която те счетоха за комплимент. Разходи се из светлите и просторни стаи, погали с ръка предметите - дискретни знаци за общото им пътуване; оправи лениво белите покривала над леглата. През цялото време, когато беше или с единия, или с другия, тя не знаеше, а и не Й бе необходимо да разбира какви са техните взаимоотношения. Ревниво пазената Й вечност в очите на двамата бе единственото, което Грейс бе получила от света на мъжете, но и единственото, към което никога не бе се стремила.

***
Сега те трябва да имат кураж да отворят кутиите. Да извървят целия път назад, да преминат местата, по които са оставили белези или пък местата са оставили белези върху тях. Трябва да прекосят цялата тази споделена любов, за да се открият отново, напълно непознати, на онзи пълен с предобедно слънце площад на Сиена. Трябва да навлязат от двете му страни и неистово да вярват, че тя ще изгрее с роклята си на пламтящи макове. Трябва да разберат на всяка цена дали са имали предчувствие, че ще я видят, бързайки към този площад. На всяка цена трябва да разберат дали са имали предчувствие. Трябва да се сетят защо са бързали и дали са бързали изобщо. Трябва да са готови за нейната липса. За липсата на роклята Й. За отсъствието на пламтящите макове. Както и за собственото си присъствие на този площад трябва да са готови.

***
Все още не знаеше, че от мига, когато срещнеш някого и го обикнеш, когато го залюлееш в мислите си, трябва за започнеш да се учиш да живееш без него; да проникваш в него, да се стичаш и изтичаш, да го вдишваш и издишваш, все едно че него го няма и няма да го има, и никога не го е имало, и все едно някой ден ще изчезне и нищо няма да остане след него, както и нищо не е имало преди него. И в тази мисъл, че другият е невъзможен, освен в изключително кратките мигове, когато махалото на всички часовници по света се успоредяват и човек може да надникне в светлия тунел между тях, ти можеш да влизаш като в стая, да поемаш въздуха Й в дробовете си, да раздипляш хоризонтите на миналото и бъдещето през прозорците Й, да усещаш сладостния вкус на следобедите и подареното безвремие, за миг да забравяш, че умираш. Не разбираше. Не разбираше защо връзката Йм трябва да приключва, когато никой от тях двамата не обиждаше любовта с претенции за вечност, и поради тази причина тя наистина можеше да бъде вечна.

***
- Следите ли ме?
- Възхищавам ви се.
- Това достатъчно ли е?
- След поканата ви – не.
- Често идвам тук.
- Да.
- Не сама, разбира се.
- Не съвсем.
- Обичате да виждате моите любовници.
- Обичате да ми ги показвате.
- Хубавите книги трябва да се споделят.
- Любовните истории също.
- Вие споделяте ли любовните си истории?
- О, разбира се. Доброто приятелство се състои от взаимен кураж и една-две истински споделени любовни истории. Както и една-две общи любовници.
- Не смятате ли, че думата любовници е незаслужено дискриминирана?
- Напълно. Нейната дискриминация е неопровержимо доказателство за рухването на морала.
- Липсата на морал води до страх от любовта.
- И ужас от четенето.

За автора
Александър Секулов е роден на 6 януари 1964 година в Пловдив.
Завършва Средно специално художествено училище за сценични кадри със специалност помощник-режисьор.
Завършва българска филология в Пловдивския университет.
Автор е три книги със стихове “ Седмо небе “ / 1988/, издателство Христо Г. Данов; Високо, над далечината “ /1997/, издателство Жанет 45; “Възхитително и леко “ /2003/, две издания, издателство Пигмалион.
Издал е книга с есета “ Майсторът и камъните “ /1996/ , издателство Всичко за книгата,книга с фрагменти “Високите каменни хълмове/ 2006/, издателство Жанет 45, както и публицистичната книга „История на минималната съпротива.Хронологичен роман в една колона” /2008/ издателство „Сиела”.
Съвместно с художника Атанас Хранов издава колекцията “Наско Х. Истории с ром, джинджифил, стафиди и мед “/ 2005/ .
Автор е на пиесата “Светли хотелски стаи” /2005/.
Автор е на изящния роман „Колекционер на любовни изречения” / издателство „Сиела”, 2007 година. Книгата има второ издание през 2008 година и е сред финалните шест на конкурса „Роман на годината ВИК”.
Превеждан е на английски и унгарски.
Автор на ежедневната рубрика “ Под игото “ на вестник “ Марица “ от 1994 година досега, за която е носител на наградата” Пловдив “ за журналистика, 1995.
Носител е на националните литературни отличия “Академика”/1988/ “Цветан Зангов”- /1985,1986,1987/ , “Иван Николов” –/1998,2004/.
Носител на наградата “Пловдив” за литература за книгата “Възхитително и леко”.
Работил е като журналист и редактор във вестниците “Марица “ и “ Новинар” /1991 – 1997/.
Автор и издател на списанията “Фрагменти”/1990/ и “Петното” /2004/.
Собственик на два от най-известните музикални клубове в България -„Конюшните на царя” и „Петното на Роршах”.
Създател на Празници на изкуствата “Лятно време” в Старинен Пловдив / 1997 /
Създател на организацията PLOVDIV MUSIC STAGE.

Автор на блога www.podigoto.blog.bg



Сашо Секулов и Наско Хранов


Атанас Хранов е художник с над 40 самостоятелни изложби в България, Германия, Люксембург, Малта, Гърция. Участвал е в многобройни представителни общи изложби в Ирландия, Франция, Германия, Италия, Кувейт, САЩ и други. Негови творби притежават повечето от значимите колекционери на изкуство в България, както и много галерии и музеи. Отличаван с наградите на значителен брой частни галерии. Живее и работи в Пловдив.

Съвместни проекти с Александър Секулов
Изложба „Остров за любовни истории” , галерия „Жорж Папазов”, Пловдив, 2005 година
Изложба „Страници от международен паспорт”, галерия „Ракурси”, София, 2006 година /сребърни релефи върху дърво с вградени в тях истории, достъпни единствено за притежатели на творбата/
Изложба „Гравьорът на сънища”, галерия „Жорж Папазов”, Пловдив, 2006 година /акрил,платно и гравирани върху хартия с лазер истории/
Изложба „Малките светици на Валпарайсо”, галерия „Ракурси”, София, 2007 година
         Изложбата разказва чрез картини, записи, предмети и едно сако историята на един от най-причудливите и неразрешени криминални случаи в края на 70-те години, наречен “Малките светици от Валпарайсо”. Случаят касае появата на една и съща жена на различни балкони из Валпарайсо, което води до намирането на 11 мъртви мъже с еднаква самоличност. В джоба на сакото на всеки един е намерена малка порцеланова фигурка.

Пътуваща изложба „ Плаващият град и мъжете от черен пипер” за Министерство на външните работи – Празници на изкуствата „Аполония 2008”

Артбордове от винил върху фасадата на Градската художествена галерия в Пловдив, съдържащи изображения от платна на Атанас Хранов и текстове на Александър Секулов, част от откритата кампания „Обичам Пловдив”, 2005 година
Лимитирани колекции от дигитално обработени отпечатъци на картини, текстове и ръчно изработени печати
„Наско Х. Истории с ром, джинджифил, стафиди и мед”, 2005 година
„Наско Х. Малките светици и мъжете от черен пипер”, 2007 година
Романът „ Колекционер на любовни изречения”, издателска къща „Сиела”, 2007 година
Изработват единични колекционерски предмети чрез рисунки, сребърни пластики и скрити истории, както и лични бижута с уникална история и съдба.