България и Русия парафираха във вторник документите по газопровода “Южен поток“, а до две седмици ще се подпише споразумението, след одобрение от бордовете на “Газпром“ и Българския енергиен холдинг. “Няма никакви разногласия между България и Русия по документа“, съобщи руският премиер Владимир Путин след срещата с българския си колега Сергей Станишев, който е на посещение в Москва.

От българската делегация съобщиха, че в последния момент руснаците оттеглили претенциите си за достъп до българската газопреносна мрежа за трасето на "Южен поток". Ако тя все пак се ползва, това ще става срещу заплащане. Така са отпаднали пречките, които не позволиха подписването да стане по време на енергийния форум в София миналата седмица.

Решението обаче било да се строи изцяло нова тръба на българска територия, каквато бе първоначалната политическа договорка. Изчистването на спора дава зелена светлина за структурирането на приоритетния за Русия проект, без обаче да са известни цялостните параметри на сделката, договорена от Станишев.

"Щастливата развръзка" идва ден след безпрецедентното унижение, на което бе подложен българският премиер, който не бе приет от руския президент Дмитрий Медведев, а Кремъл дори не намери за необходимо да даде някакви обяснения. Споразумението бе предшествано и от демонстрация на изострени отношения между София и Москва заради руския натиск за тръбите.

Президентът Георги Първанов дори предупреди, че московската визита на Станишев няма да е лека и го посъветва да не подписва споразумението сега, а през втората половина на май, когато е срещата на всички страни участнички в "Южен поток". Сега по всичко личи, че ще се случи точно това.

Бъдещото споразумение ще гарантира, че след изграждането на "Южен поток" няма да се намаляват количествата газ, които Русия транзитира през България за Гърция.

Спорът бил "недоразумение"

Във вторник сутринта зам.-министърът на икономиката и енергетиката Явор Куюмджиев съобщи, че в последния момент руската страна е отправила ново предложение за "Южен поток", което много се доближава до българското. Целият спор около руските претенции за включване в т. нар. южно отклонение на “Южен поток“ - към Гърция и Италия, част от съществуващата българска мрежа - бил определен на снощната среща като "недоразумение".

Така ходът на Москва отново бе представен като голяма "отстъпка" за България, макар че за Русия "Южен поток" е от ключово значение в настоящия момент и тя бърза да го придвижи заради активизацията на ЕС и САЩ по конкурентния проект "Набуко".

По същия начин, като голяма "победа", миналата година бе представено съгласието на Москва за равно българо-руско участие в акционерното дружество, което ще оперира съоръжението на наша територия.

"Булгаргаз" и "Газпром" се разбрали изцяло новото трасе в българския участък на "Южен поток" да е собственост на бъдещото дружество между двете компании, казаха от делегацията.

Това означава, че двете страни трябва да си поделят и разходите по строителството, което ще оскъпи проекта и това беше и основният мотив на руснаците да искат да се ползват съществуващата вече мрежа в България.

Всичките ни искания били приети

От българската делегация казаха, че всичките ни искания били приети. Ако след влизането в действие на "Южен поток", Русия ограничи транзита от Украйна през България, то страната ни ще получава същите транзитни такси за тези количества газ, пренасочени по "Южен поток". Така България си гарантира планирани от транзит печалби от около 1 милиард долара.

Експерти коментираха пред Mediapool, че е твърде несериозно да се твърди, че "в последния момент" Русия е дала нови предложения по толкова сериозен проект. Още по-несериозно е българската страна да ги приеме веднага, без да е направен цялостен анализ.

Така например е неясно дали Русия гарантира количествата газ, които ще се транспортират, особено след заявките за увеличаване на капацитета над първоначално обявените 31 млрд. куб. м. годишно.

Другият проблем е с финансовите гаранции от страна на Русия, както и условията, при които България и Русия ще финансират новата тръба през наша територия. Не е изключено да се повтори историята с проекта за АЕЦ "Белене", за който не се намери пазарно финансиране и България търси заем от Москва. Въпросът е, ако се наложи руснаците да кредитират българската част в "Южен поток", дали страната ни ще запази собствеността си върху нея.

Би трябвало да се очаква в споразумението да има клауза, отразяваща новата евродиректива, според която газопроводът "Южен поток", минаващ през страни членки на ЕС, се задължава да задели капацитет за пренос на газ от трети страни, а не само руски.

След преговорите Путин коментира, че отношенията отговарят на интересите и на двете страни и отрече да е имало напрежение.

Русия изхарчила парите за “Белене“, но ще търси нови

Българският и руският премиер са обсъдили и отпускането на руски кредит за строежа на “Белене“, каквато възможност бе обявена в началото на миналата година от Путин при подписването на основния договор между НЕК и руския изпълнител “Атомстройекспорт“. Тогава той обяви, че в руския бюджет са заделени 3.8 млрд. евро за атомната централа.

Във вторник обаче Путин съобщи, че тези пари били пренасочени за други нужди на Русия, след като София не е поискала да се възползва от сумата.

“Сега по молба на България Русия ще се върне към разглеждането на въпроса със заделянето на кредит за “Белене“, каза руският премиер.

По думите на Станишев е този проект е изключително важен за енергийната независимост на страната и на региона и България е заделила за него 400 млн. евро.

"Надявам се "Южен поток" да не остане проект само на книга", заяви руският президент Медведев, който във вторник прие Станишев в резиденцията си Барвиха в Подмосковието.

"Въпросът е в това, че "Южен поток" засега е само на хартия, докато "Белене" е нещо съвсем реално", каза от своя страна Станишев, цитиран от РИА "Новости".

Той добави, че преговорите са били доста сложни, защото по редица въпроси "всяка от страните търси своята максимална изгода, защитава своя интерес. Доволен съм, че бе прието българското предложение, което в понеделник обсъдихме с премиера Владимир Путин", каза Станишев и изрази удовлетворение, че важни за България точки са били приети в споразумението.

Нов договор за газови доставки не се очертава

На "Газпром" й е безразлично дали ще продава директно газ или през сегашните компании, каза Путин по повод искането на София за нов договор с “Газпром“ при който да отпаднат двама от доставчиците, определяни от страната ни като посредници - “Овергаз“ и “Винтерсхал“, в които с по 50 на сто участва “Газпром“. България иска като единствен доставчик дъщерната на газовия монополист “Газпром експорт“.

Руският премиер обаче посочи, че всякакво разваляне на съществуващите договори може да доведе до юридически проблеми.

“Въпросът не е политически, а икономически и правен. Трябва да се разбере дали ще работим с друг контрагент. Ако "Газпром" се държи неадекватно, може да бъде съден“, каза Путин.

Той използва предоставената му трибуна, за да заяви, че Русия не вижда никакъв смисъл дори в запазването на подписа й под Енергийната харта на Европа. Документът, предвиждащ повече прозрачност в дейността на играчите на енергийния пазар, реципрочен достъп на компании извън ЕС до неговия пазар, както и либерализиране и пазарни принципи, бе подписан, но не и ратифициран от Русия.
"Енергийната харта не изигра своята роля", каза Путин.

Миналата седмица руският президент представи документ, който според вижданията на Кремъл може да замени Енергийната харта.

Красен Станчев: Ще стане като с "Белене"

На дипломатически език отказът за среща Станишев – Медведев означава начин българското правителство да бъде притеснено, коментира пред Dnes.bg Красен Станчев от Института за пазарна икономика.

Думите на Георги Първанов и размаханият пръст срещу "Газпром“ на енергийния форум в София е по-скоро акция за запазване на лицето, отколкото нещо друго, и дори смятам, че е съгласувано с Русия, каза Станчев.

Според него Станишев и Първанов само се правят, че подбират най-добрия вариант за България, а всъщност ще се получи както с проекта "Белене". България ще вземе кредит от Русия, ще финансира руско строителство и руска собственост, но на българска територия, заяви експертът.

Той смята, че от изказването на Симеон Сакскобурготски за спирането на III и IV блок на АЕЦ "Козлодуй" в края на януари 2002 г. до момента се прокарва една и съща политика – за предоставяне на собственост и обвързване с Русия.

Според него "Набуко" е по-скъп чисто икономически, а "Южен поток" е по-скъп политически.

България остава сама в ЕС и ясно показа на Европа, че е троянският кон на Русия. Това е ситуация, която ще трае до края на мандата на това правителство и до края на мандата на Първанов, каза в заключение Красен Станчев.