2. Евгений Тодоров
3. Иван Бедров
4. Иво Инджев
5. Калин Манолов
6. Мартин Заимов
7. Николай Караиванов
8. Николай Младенов
9. Пламен Асенов
10. BLITZ
11. BPOST
12. FROGNEWS
13. R.E.D.
14. СВЕЖО
15. Ян Бибиян
16. ОРИНАВИ
17. Стефан Бонев
18. Петя Ставрева
19. Александър Секулов
20. Оринави
21. Веско Петров
22. Сантов
23. Силви Стефанов
24. Христо Гагов
25. Пламен Славов
26. Bulgaria_news
27. Елена Емануилова
28. Mese4inkata
29. Първа блогерска среща - 24.07.2009
30. Георги Цанков
След две години ще се проведе преброяване на населението и жилищния фонд в страната, решиха днес депутатите. Преброяването ще се извърши в рамките на две седмици – от 10-ти до 24-ти март 2011 г. Последното подобно мероприятие бе направено през 2001 г.
60 лв. глоба заплашва гражданите, отказали да дават информация или предоставили неверни данни на оторизираните длъжностни лица. И преброителите не са опазени - санкции от 250 до 500 лв. ще им бъдат налагани, ако не са изпълнили задълженията си съгласно закона. Длъжностно лице, което злоупотреби с индивидуални данни, ако деянието не представлява престъпление, да се санкционира от 2 000 лв. до 6 000 лв., предвижда проектът.
От преброяването ще бъдат изключени българи, включително и с двойно гражданство, които са напуснали страната преди 10 март 2011 г. ; чужденци-членове на дипломатически и консулски представителства; служители на междудържавни и междуправителствени организации; чуждестранният военен персонал; екипажите на чужди морски и речни кораби.
Преброяването ще се извършва от Националния статистически институт, Централната комисия по преброяването и териториалните статистически бюра съвместно с областните управители и кметове на общините. Ще се ползва метод, прилаган и в останалите страни-членки на Европейския съюз. Данните ще бъдат използвани от Европейската комисия в редица сфери, когато се налага да се сравнява България с другите държави от общността.
Това ще бъде 17-ото поред преброяване в историята на България и третото поред след демократичните промени на 10-те ноември.
Първото преброяване е проведено през 1880 г. на територията на Княжество България, Източна Румелия все още е турски протекторат. Първите въпросници са били доста кратки. През 1887 г. събираната информация се е разширила и започва да се отчита грамотността, званията и “немощите” (инвалидността) на българите. През 1892 г. се прибавят и данни за жилищата и селскостопанските животни. 8 години по-късно преброяването за пръв път се прави на основа на специален закон. През 1905, 1910 и 1920 г. се вкарват повече икономически аспекти – брои се селскостопанският инвентар и стопанските сгради. След започналата индустриализация на страната през 1926 г. преброяват и занаятчийско-индустриалните предприятия, а през 1934 г. - и промишлените и търговските стопанства, записват се и справки за образованието на българите. Следват преброявания през 1946, 1956, 1965 и 1975 г. През 1985 г. се търсят данни за вилите и компютрите у нас. Заради финансови проблеми през 1992 г. не се събират данни за броя на жилищните сгради.
При първото преброяване българите се оказват 2 007 919, като жените са по-малко от мъжете с около 100 000. През 1920 г. населението достига 5 млн., като представителите на двата пола са почти изравнени. 140 хил. са жертвите от Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Това са предимно мъже в репродуктивна възраст. Осемте милиона население минаваме през 1965 г., като отново данните отчитат равновесие между половете, което в следващите години се загубва в полза на жените в съзвучие със световните тенденции. Падаме под 8 млн. жители през 2001 г.
През 1880 г. градското е население е било едва 16,7 на сто. Едва през 1975 г. гражданите се оказват повече от селяните. При последното преброяване преди 10 години в градовете са живеели 69 % от всички българи.
През 1946 г. възрастните хора над 60 г. са 800 000. Само 50 години по-късно броят им нараства с още 1 млн. Пак през 1946 г. децата под 10-годишна възраст са близо 1 300 000. Новият век посрещаме със 700 000 – половин милион малко подрастващи.
Социализмът включва и графата “разведени”. Две години след установяване на народната власт разведените са 26 000. През 2001 г. увеличението е над 10 пъти – около 300 000.
Преброяването показва и друг любопитен факт. Семействата, живеещите в селата, по-многолюдни от градските. През 1946 г. една селска фамилия наброява 4,4 члена, а градската – трима. С течение на времето броят на членовете на българското семейство прогресивно намалява и при последното преброяване показателите са изравнени – 2,7 към 2,6.