Адела Пеева е най-прочутата българска режисьорка на документални филми. В рамките на „Киномания” през ноември бе премиерата на “Развод по албански”, признат за едно от върховите постижения в документалното кино през 2007 г. след номинирането му за наградата на Европейската филмова академия. Това е едва вторият наш филм в 20-годишната история на Академията, който почти докосва европейския „Оскар” - първият също бе на Адела Пеева - „Чия е тази песен?”.



- Показахте доста нелицеприятни неща в най-известния ви филм "В името на спорта" - за методите на Иван Абаджиев при тренирането на щангистите по времето на социализма. Има ли нещо, което самата вие не бихте си позволили да направите в името на киното?
- Не знам. Но определено в името на спорта тогава имаше дори смъртни случаи. Белослав Манолов бе една от жертвите. Мисля, че нищо не може да оправдае злоупотребата с живота на хора, деца, животни при снимането на някои филми. Човешкият живот, а и този на всяко живо същество, е определено по-ценен и от най-великия филм.

- Иван Абаджиев заяви пред „ШОУ”, че сте го подвела толкова ловко, че дори в един момент си е помислил, че го сваляте. Допустими ли са подобни прийоми?
- Вижте какво, когато отивам да снимам някого, не се карам с него. Естествено е, че искам да го предразположа. Не отивам с оръдия да стрелям, а отивам да разкажа това, което прави. И Абаджиев го знаеше. Влизането в чужда къща не може да става с ритник. Но оттам-нататък - какво ще последва, как домакинът ще те посрещне и какво ще ти каже, си е въпрос на негов личен избор. Сега всичко може да се говори за този филм и за начина, по който са запечатани отблъскващите моменти в методите, прилагани от Абаджиев. Но нека не се заблуждаваме - тогава не беше възможно да се влезе с онези огромни камери някъде без изричното разрешение да се снима. Съжалявам много за Абаджиев, че се опитва по този начин да изтълкува нещата. Но го разбирам, защото навярно го е заболяло от разкриването на истината. Малко преди забраняването на филма при мен дойде една позната, която ми каза, че Абаджиев иска да знае колко пари са ми дали за заснемането му и колко бих взела, за да се съглася да бъде унищожен? Аз просто я изгоних. Целта на моя филм бе да покаже, че не може да се прекрачват определени граници в името на една система, защото не ставаше дума за спорта, нека не се лъжем, а за социализма, който искаше на всяка цена да покаже, че е най-добрата система на този свят.

- Абаджиев не крие, че е настоявал за спирането на филма, защото го е смятал за антиспортен по своята същност.
- Бих казала, че бе по-скоро антикомунистически.

- Това означава ли, че предварително сте си поставили за цел да разобличите прочутата методика на този треньор, с която бяха свързани някои от най-големите ни спортни успехи?
- Не, разбира се, това се получи в процеса на снимането, когато се натъкнах на ужасни неща, които би било престъпление да премълчавам.

- Доколкото знам „В името на спорта” видя бял свят едва след падането на комунизма и предизвика буря от международно възмущение към методите на Иван Абаджиев, което логично доведе до тяхното отричане.
- А, това не знам. Но след като го пуснаха, имах по-големи неприятности и проблеми, отколкото по повод неговото спиране. Навярно защото излизането на истината наяве засегна твърде много лични интереси.

- Подобно на британския филм „Да купиш игрите”, който доведе до свалянето на Иван Славков като шеф на БОК. Явно документалното кино е мощно оръжие срещу силните на деня.
- Това е безспорно. Неведнъж съм се уверявала в това във връзка с мои филми. Например след „Чия е тази песен?” Мнозина се усъмниха дали е възможно да има толкова крайни националистически разбирания при това у младите хора. Но много скоро се появи „Атака”.
http://www.blitz.bg/article/4218