Избраната за стратегически партньор в бъдещото дружество за изграждането и експлоатацията на АЕЦ "Белене" – немската RWE, преговаря с руската компания "Интер РАО" и още две фирми, за подялба на частния дал от 49 на сто в българския проект. Това съобщи пред журналисти Мардик Папазян, изпълнителен директор на НЕК, която държи мажоритарния пакет от 51 на сто, пише електронното издание Медиапул.

"Интер РАО" управлява електропреносната мрежа в Русия и притежава редица електроцентрали в страната и в чужбина с обща мощност от 18 хил. мегавата. Компанията купи дял от "Химко"- Враца и искаше да участва в приватизацията на ТЕЦ-Русе, но се отказа.

По думите на Папазян един от другите претенденти за 24.5 на сто от централата е финландска компания, която има опит в експлоатацията на руския реактор, предшественик на предлагания от "Атомстройекспорт" ВВЕР-1000 трето поколение, изграден във финската централа "Ловииса".

Този кандидат държи и две централи в Швеция. На профила отговаря публичната компания "Фортум". За преговори с нея потвърдиха други източници, близки до разговорите на немската компания.

Не е ясно дали ще се спази определеният от RWE срок за приключване на сделката по създаването на общо дружество с НЕК за реализацията на проекта. Това трябваше да стане до края на юли, но най-вероятно ще се отложи не само заради опитите на немците да вкарат трети акционер в АЕЦ "Белене", с който да поделят риска и да се подсигури финансирането, което в момента е най-сериозната пречка пред проекта. Друга причина са предстоящите парламентарни избори и евентуална смяна на правителството у нас.

Сделката трябва да бъде пусната и от антимонополния орган на Европейската комисия, тъй като надхвърля критериите за одобрение от националните регулаторни органи.

За да не бъде спряна подготовката на площадката за построяване на единия от реакторите, се търси финансиране за минималния обем работи до приключване на структурирането на кредитите за проекта, заяви Папазян. По думите му до октомври 2010 г., когато трябва да се подпишат договорите за банковите заеми, са необходими 200-250 млн. евро, които трябва да осигури НЕК. Той обаче така и не обясни откъде може да дойдат парите, като преди това призна, че държавната компания очаква загуби от десетки милиони за тази година.

Русия, чийто премиер Владимир Путин още като президент обеща държавно финансиране на централата край Белене, все още не е изпратила условията за отпускане на заем. Въпросът за последно бе обсъждан на най-високо равнище при посещението на премиера Сергей Станишев в Москва в края на април.

Преговори за експортни заеми и с Франция и Германия

Според близки до правителството експерти в момента по-изгодно е да се вземе експортно кредитиране, каквото ни предлага Русия, но ще се преговаря и с експортните агенции на Франция и Германия, чиито фирми също участват в проекта като подизпълнители на руснаците.

Според тази схема руската "Атомстройекспорт" може да получи от руски финансови институции средства за своя обем работа, а френската "Арева" и германската "Сименс", които са подизпълнители в строежа на АЕЦ "Белене", да бъдат финансирани от техните експортни агенции.

Краен бенефициент по тези заеми обаче ще е бъдещото дружество между НЕК и RWE и евентуално трети акционер и то ще трябва да ги връща.

Фактически част от решаването на въпроса с финансирането на строежа е регистрирането именно на това дружество, за да може то да кандидатства и да сключи кредитните споразумения, независимо дали те ще са с руски, френски и германски финансови институции.

Според експертите на НЕК експортното кредитиране е с по-дълъг срок на издължаване, по-ниски лихви и излиза по-евтино, отколкото търговското.

Финансовата схема на проекта трябва да бъде предложена от избраната банка за структуриране на проекта – френската БНП-Париба. Заради финансовата криза обаче, в момента всички търговски банки се въздържат от участие в каквито и да било инфраструктурни проекти.

За експортното кредитиране ще трябват повече от предвидените в сегашния бюджет държавни гаранции за 600 млн. евро, затова и са поискани още гаранции.

Решението за тях при всички положения остава за следващия кабинет, който ще реди бюджета за 2010 г.

Лицензирането на технологията остава за догодина

Вероятно за 2010 г. остава и лицензирането на предлаганата от "Атомстройекспорт" технология, стана ясно от изявление на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР). През миналата година започна поетапното внасяне на документацията на технологията, но ядреният регулатор иска допълнителни обяснения от НЕК и от руския изпълнител, за да направи своята оценка на проекта.

АЯР са поискали помощ от експерти на Международната агенция по атомна енергия за извършване на оценката, за да е тя по-обективна при даването на същинското разрешително за строежа на атомната централа.