За издателя на в."Земя" Димитър Иванов се знаят две неща - че е последният началник на Шести отдел в Шесто управление на ДС и първият вицепрезидент на митичната Мултигруп. Тези дни името му отново се завъртя в публичното пространство относно тезите му за нов Възродителен процес и по повод последната му книга "Кой кой е в Държавна сигурност". Димитър Иванов е завършил е факултет "Държавна сигурност" в Академията на МВР, Философския факултет и Факултета по журналистика на СУ "Св. Климент Охридски". Има научна степен доктор по история. Президент е на консорциум "Европа". Председател е на Националния клуб "Стефан Стамболов", както и на фондация "Арес", създател е на първия частен античен музей "Арес". Издател и главен редактор на вестник "Земя", автор на много книги, както и на монография за Стефан Стамболов.

Той е един от малцината, които се осмеляват да пишат за кухнята на ДС. Малцина знаят, че митичната и свързвана с тоталитарния период Държавна сигурност всъщност е създадена не от комунистите, а през 1906 г. и то точно за борба с комунистите. Имало ли е фашизъм в България или не?

Мракобесна или полезна за България фигура е бил суперполицаят Никола Гешев? Как бившият офицер от така наречената политическа полиция на тоталитарна България - Шесто управление Димитър Иванов, оценява работата на Държавна сигурност? Кои са най-силните и най-спорните фигури от 100-годишната й история? Защо има небивал за историята на България крах на службите за сигурност в демократичния период след 1990 г.? Тези теми анализира Димитър Иванов.

 Г-н Иванов, каква е целта, която желаете да постигнете с написването на последната си книга?

- Как каква? Целта на книгата е да бъде прочетена от колкото се може повече читатели. Темата за ДС е една от най-употребяваните. През двете десетилетия на прехода тази тема е с най-висок обществен интерес. През тези 20 години в България се обсъждаха много теми, повечето от тях се оказаха преходни и отпаднаха от обществения дебат. Към темата за службите интересът не само че не спада, напротив - увеличи се. Засилва се и така нареченият нездрав интерес към проблематиката. Написах книгата, за да се прочете от повече читатели, целта е да се регулират нещата, да се подтисне този нездрав интерес към службите. Защото той не помага на обществения климат, противопоставя обществото на фронтове, разделя го.  Аз реших, че мога да се наема в един стуктуриран, подреден разказ да поднеса най-важното, най-същественото от историята на специалните служби, да разкажа и за теоретичните основи на работа им в България.

Под различни наименования ДС е съществувала в целия исторически живот на третата Българска държава. ДС съществува във всички развити държави в Европа, в света. В САЩ след терористичните актове на 11 септември 2001 г. беше създадено министерство на ДС. Най-демокатичната, най-мощната, най-богатата дръжава, чиито механизми за социално управление, за регулиране на обществения живот, за потискане на противообществената дейност са овладяни. Тази държава не намери други форми за разрешаване на проблемите с престъпността, а създаде министерство на ДС! В САЩ има 15-16 различни специални служби, които са самостоятелни - ЦРУ, ФБР, военно- морско разузнаване... Въпреки това администрацията на Буш създаде министерство на ДС.

Доста успешните опити да се  ликдидират българските специални служби в последните 20 години са проява и действия не по посока на демокрацията. Това са действия срещу демокрацията, която се състои от правила. А обществените правила се контролират и осигуряват и от специалните служби. Когато ти ликвидираш охранителната, имунната система на обществото, не можеш да твърдиш, че изграждаш демокрация. Разбиват се службите, получава се вакум и точно в него ярко и силно избухва организираната престъпност, корупцията, предателството, шпионажът, диверсията, терорът.

Може ли да се твърди, че след като държавата изхвърли на улицата висококвалифицирани кадри от ДС, те се вляха в престъпните групировки?

- Това е опростенческо мислене, това е мислене в сферата на митологията. Това обяснение е опростенческо. Има нещо, което днешните политици, които се наричат демократи, а и днешните ръководители на МВР не разбират, защото не го притежават. А то е, че принадлежността кам специалните служби е въпрос на гордост, на професионална чест. Въпрос на морал. Всяка една специална служба изгражда в своите служители морален кодекс и норми. Самозванците, които днес управлят България, и специалните служби не могат да разберат това.

Моралът, професионална чест не позволява да стане това преливане, за което говорите. Уволняват служители от МВР и от ДС  и те отиват в престъпните групировки. Това не е възможно да се получи! Моралът на тези хора не позволява това нещо да стане. Ще ви дам един изключително груб пример - представете си, че членовете на едно почтено семейство са пред развод. Възможно ли е автоматично съпругата да отиде на улицата и да стане проститутка?! И защо да става, след като тя до вчера е била почтена, омъжена жена. Възможно ли е след развода екссъпругът да стане сводник, жиголо, стриптизьор в нощен клуб, само защото вече не е семеен?! Говоря ви за морал, за манталитет, за мироглед. Повечето от висшите служители от МВР и ДС бяхме комунисти, членове на партията. Да бъдеш комунист, заначи да имаш мироглед, да имаш идеология. Точно те изключват възможността да отидеш в престъпния свят. Разбира се - има и единици - ренегати, лумпени, или пък прекалено користолюбиви хора, които за пари се продават. Казвам тези неща, като искам да вметна, че аз винаги се стремя да разсъждавам за обществените проблеми и през собствената си биография.

Как човек като вас - един от най-големите шефове в ДС, стана гръбнака и лицето на най-могъщата навремето частна групировката като Мултигруп?

- Напуснах ДС, защото буквално за 5 минути бях уволнен. Бях на 38 годиин, имах три висши образования, знаех езици, имах кариера, бях началник, имах три деца, жена ми беше офицер също от ДС. Тогава нямахме жилище, нямахме кола, нямахме пари на влог. Защо?! Защото работихме, бяхме добре платени и водихме нормален живот. Година след като ме уволниха отидох в Мултигруп, като през тази година Илия Павлов 3-4 пъти настояваше да работим заедно, идвал е при мен, чакал ме е с часове. Накрая аз и моята колежка (сегашната секретарка на Димитър Иванов - Пепа) отидохме в Мулти. Приместихме се, защото в даден момент трябваше с нещо да се прехранваме. Аз съм висшист, тя е юрист, ние двамата сме офицери. В един момент се оказа, че моето и нейното семейство няма къде  да си изкарват хляба. Никой не ни искаше на работа. Тогавашното ръководство на МВР се подиграваше с нас, с кадрите си. Казваха - отиди в дирекцията на милицията, може да те вземат и за квартален отговорник.

Отидох в Мултигруп и работих там много сериозно, много задълбочено по структурата на групировката, по кадровото й обезпечаване, по създаване на търговските контакти в Русия, с другите бивши соцстрани, с чужбина. Когато обаче започна масовата приватизация и  видях, че методите на тази приватизация не отговарят на моята вътрешна нагласа, мироглед и морал, казах: Илия  не съм съгласен с теб. Той каза: съжалявам Митко, ние не можем да работим повече заедно. Ти не работиш за групировката, ти работиш за държавата. Трябва да се разделим. И се разделихме. Години наред се говореше за нас, за хора като мен, че сме мултаци. Тази формулиовка е направена по външни белези. Затова и написах тази книга. В нея разказвам за съдбата си, за съдбата на две, три поколения служители на ДС.

Какво е видял във вас Илия Павлов, че е пожелал да ви "притежава"?

- Тогава държавата ме изгони и не ме искаше. Така че, ако не бях попаднал при Илия, щях да попадна в някоя от другите групировки на новозараждащия се частен капитал и бизнес. Ако не при Илия, то щях да съм при Валю Моллов, ако не при него - при Венци Йосифов, ако не другаде... Те ме канеха, имах предложения. Кагато след почти 6 години обща работа с Илия аз напуснах Мултигруп, само за часове получих няколко покани за работа. Поканиха ме включително и  двете най-силни групировки ВИС и СИК. Получих покана от Емил Кюлев, тогава той имаше много силна структура. Така, да се върнем на въпроса  - какво е видял Илия Павлов в мен. Той беше умен и прозорлив, той много бързо се ориентираше и много бързо се развиваше. За 6 години извървя много бърз път и в личностен, и в бизнес план. Видял е възможностите ми да администрирам определен вид дейност, да ръководя,  разбрал е, че имам изработен стил. Първите години Илия въобще не беше началник. Той се опитваше всичко да върши сам. Тръгваше на сделки с шофьора, със секретарката си, говориха си на ти. Илия беше абсолютно свободен в отношенията си, демократичен. Трябваше някой, който да сложи ред - първо на хартия нарисувахме структурата на Мултигруп, как трябва да изглежда групировката. След това се потърсиха съответните хора, които да огляват съответните структури и да ги ръководят. Илия е видял в мен човек, който има организационната култура, който умее да направи един бизнес план, който умее да създаде контролен орган - планиране, провеждане на дейността и контрол над нея. В началото Мултигруп беше в насипно състояние ­няколко фирми. А Мултигруп АД възникна след като ние с Илия три дни обсъждахме как да стане това. Чертах върху едни картони структури и схеми и постигнахме консенсус как да изглежда групировката, как да вървят финансовите потоци, как да върви информацията, как да се дават заповеди и разпореждания, кое ниво в струкутрата до каква степен е отговорно и пред кого. Това е една управленска дейност, по която аз 15 години съм работил в 6-ти отдел на ДС. Точно там,  в министерството, видях и знаех достатъчно добре структурирането и функционирането на възможно най-добрата и перфектно работеща администрация.  
Как оценявате създаването на ДАНС, агенцията, която спрягат като "българското ФБР"?
  -На първо четене нещата при ДАНС са положителни. Тази агенция се създаде, отдели се от полуразрушеното МВР. То не функционираше и в собственото си бездействие потапяше и НСС, а до голяма степен и Националната служба за борба с организираната престъпност. Създаде се ДАНС. Тя заробати не на едно, а на две нива по-добре, отколкото работеше старото МВР. Само че успехите на ДАНС могат са времени, те не могат да бъдат трайни. Моделът с две силови ведомства в една малка държава (като България) и в едно незряло общество, не е успешен.
    Това наистина е новина. Вие не виждате потенциал в ДАНС?!  
- Точно така. Аз лично смятам, че този етап (ДАНС) ще бъде изживян. Колкото по-бързо стане това, толкова по-добре. Забележете ­това е ново което казвам, не съм го казвам досега. Защо когато медиите се занимават с темата ДАНС, непрекъснато митологизират фигурата на Алексей Петров? Името му беше забъркано и в доста ъндърграунд сюжети... Няколко са причините за тази митологизация. Първо - нашето общество има нагласата да митологизира. Второ - не бива да се подценява самият Алексей. Той беше много добра барета, той е много добър професионалист. Алексей е извървял професионалния си път от милиционерското училище, мина през батальона "Червени барети", взе висше икономическо образование, защити дисертация, хабилитира се като доцент. Той - безспорният професионалист, също беше извърлен от държавата на улицата, той също беше подхвърлян. И разбира се, че...какво да прави Алексей в този момент?! Той не е нито  шахматист, нито цигулар. Той е специалист по бойни изкуства. При това положение много естествено е по-често да се бие, отколокто да свири на цигулка - нали?! Алексей е сериозна фигура и не бива да се подценява. Друг е въпросът, че не е правилно структуриран в ДАНС. Не е поставен на правилното място.

 Според някои източници Алексей Петров ще стане не само най-силната фигура в ДАНС, но и в държвата?

- Не, не е възможно това да стане. И не защото човекът се казва Алексей Петров. Просто ДАНС трябва да се оглавява от политическо лице. ЦРУ се оглавява от политическа фигура, ФБР също. Под политическо лице разбирам човек, който има кариера на политик, който може да е свързан по някакъв начин със службите, но не може да е човек като Алексей. Защото Алексей е силовак, той е професионалист в строго тясна дисциплина. Правилното ще е, ако спецслужбите се обединят. Има различни хора, които биха могли да стоят на върха на подобна структура. Една достойна фигура е Бриго Аспарухов. Казвам - тип Бриго Аспарухов - визирам го както конкретно, така и като типаж. Друг шеф на службите би могъл да бъде човек, какъвто в миналото беше един Николай Добрев - политик, държавник. Без да симпатизирам на Богомил Бонев, също мога да кажа, че той е достоен за подобна висока позиция.

Според вас Богомил Бонев би могъл да управлява българските служби. В момента обаче той е просто шеф на панаира...

-Ами панаирджийски работи. Човек като Богомил Бонев, с такава висока специализация, с такъв професионализъм, с доказан аналитичен ум, с възможности и качества на мислене. Признавам качествата му, като не крия, че Бонев е мой противник. Съжалявавам, че точно той стана търгаш. Защо му е на Богомил Бонев да става шеф на панаира?! Освен да е там под прикритие /смее се/. Освен да е като агент под прикритие в панаира... По друг начин не мога да си го обясня този негов ход, той е абсурден. Но както аз в Мултигруп върших административна работа, така съм сигурен, че Богомил може да върши подобна работа в пловдивсикя панаир.

Как ще коментирате влизането във ВС на БСП на Георги Гергов. Не е ли смущаващо човек като него, който през годините показа пристрастия към различни и противопоставящи се партийни идеи, сега да е във Висшия съвет на партията столетница?

- Нека уточня - малко ще ви поправя. Първо ­Гергов е от комунистическо семейство. Второ ­баща му е бил офицер в МВР. Трето - Жоро е минал през комсомола, той е бил зоотехник, директор на свинекомплекс по времето на социализма. На него му е гласувано много голямо политическо доверие. Той не е чужд на партийната среда. Аз нямам забележка към това, че Георги Гергов се е осъзнал и неговото социално чувство е надделяло над капиталистическото и е влязъл в БСП.  Въпросът обаче е, че човек с битие като това на Жоро, при всички случаи влиза там (ВС на БСП) с користни цели. Опитът му да извлече политически дивиденти в полза на иначе мащабния му частен бизнес е очевиден. Аз знам какви са споровете в БСП и колко трудно се избират нови хора на ръководни постове.   Бързото избиране на Гергов при всички случаи говори ако не за пряко купуване от негова страна на този пост, то поне за изява на благодарност от страна на пловдивската организация за неговите предишни плащания и очакване за едни нови плащания при издигането му на такива високи постове. При всички случаи е така. И това го знаят много добре и Сергей Станишев, и Румен Петков, който е приятел на Жоро, и Захари Георгиев, който е много добър човек, и Петьо Мутафчиев. Те знаят, че в партийното строителство, в партийната теория и практика такива салтоморталета са недопустими. Първо - те говорят лошо за човека, който ги прави, второ - два пъти по-лошо за организацията, която си позволява да прави такива неща. Аз не гледам с добро око  на това и мисля, че тази практика няма да продължи дълго. Заиграването на бизнесмени с политици е опасно и недопустимо. Опасно е и заиграването на бизнесмени с медии - това което в момента прави Жоро Гергов.

SNEWS

*Заглавието е променено