Над 20 години след предприетата от тогавашния комунистически режим кампания в България за преследване на мюсюлманското малцинство представителите му се страхуват, че нарастващата ксенофобия може да върне този кошмар. Според тях засилващата се антимюсюлманска реторика подстрекава към етническа омраза и отваря стари рани, посочва Ройтерс.


  „Ние всички сме много притеснени. Хората са уплашени от крайнодесните партии, които проповядват и искат да видят България като държава на една нация”, казва 56-годишният философ и бивш учител Мустафа Юмер.
Мюсюлманите са около 12% от 7,6-милионното население на България. Страната си спечели похвали за избягването на етнически сблъсъци след края на Студената война, за разлика от бивша Югославия.
България е единствената страна в ЕС, където мюсюлманите не са имигранти. Повечето са потомци на етнически турци, заселили се по време на Османската империя. Те живеят заедно с християните в култура, известна като „комшулук”, припомня агенцията.
Но нарастващата популярност на крайнодясната партия "Атака" и формирането на по-крайно отношение на други десни политици спрямо мюсюлманите преди парламентарните избори през юли разкрива пукнатини в българския модел.
Атака е малко вероятно да бъде част от следващото правителство, но помогна за установяването на тона в предизборната кампания.
Някои мюсюлмани се опасяват да не изгубят гражданските си права, получени през последните две десетилетия и да не се повторят репресиите от 80-те години, ако националисти се присъединят към едно коалиционно правителство след изборите на 5 юли.
Според анализатори старите традиции на добросъседството и предходните 45 г. на официален комунистически атеизъм за момента правят трудно навлизането на радикалния ислям в България. /БЛИЦ