Мъчни и с неясен край се очертават преговорите с “Газпром“ за сключване на нов дългосрочен договор за газови доставки без посредничеството на “Овергаз“ и “Винтерсхал“, а само през “Газпром експорт“. Затова и “Булгаргаз“ си прави бизнес-плана според сегашните договори и разчитайки на доставки от “Овергаз“ до 2013 г., когато изтича техният контракт.

Това стана ясно от думите на изпълнителния директор на “Булгаргаз“ Димитър Гогов, по време на заседанието в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) за обсъждане на бизнес-плана на дружеството в периода 2009-2013 г.

България поиска пряк договор за доставки с "Газпром" след газовата криза през януари т.г., в която се оказахме най-силно засегнатата страна в Европа.

Освен нежелание за промяна на схемата с посредниците, Русия използва преговорите с България по доставките, за да постави отново искането си за достъп до националната ни газопреносна мрежа за нуждите на газопровода "Южен поток".

“На последната ни среща Алексей Милер (президентът на “Газпром“ - бел.ред.) изрази тревогата си от преговорите с дъщерните си дружества по прекратяването на договорите им за “България“, каза Гогов. Така той отговори на въпрос от председателя на ДКЕВР Константин Шушулов защо "Булгаргаз" посочило в бизнес плана си, че основните количества газ ще се доставят от “Овергаз“, след като се преговаря за премахване на посредниците.

Пред журналисти Гогов уточни, че става въпрос за преговорите на “Газпром“ с двете дружества, в които руският монополист има акционерно участие, за прекратяване на контрактите с “Булгаргаз“.

“Всеки търговски договор си има клаузи и разваляне е свързано с неустойки и това са разговори между “Газпром“ и останалите акционери“, каза Гогов.

Той посочи още, че руснаците основно изисквали от българската страна обвързване на новия договор с резултатите от технико-икономическото проучване за реализацията на “Южен поток“, което се очаква да стане ясно до края на 2009 г.

Времето за влизане в експлоатация на газопровода със съответните количества, планирани до достигнат 63 млрд. куб. м годишно, и отражението на тези обеми в общия транзит на руския газ също поставят в зависимост бъдещия дългосрочен договор, по думите на Гогов.

Става въпрос за желанието на руснаците да ползват част от съществуващата газопроводна мрежа на българска територия за южното отклонение на “Южен поток“ и тя да стане част от газопровода, което обаче ще се отрази на количествата руски газ за транспортиране до Гърция, договорени в действащия сега контракт.

Това бе един от най-спорните моменти в преговорите между София и Москва за "Южен поток". При посещение на премиера Станишев в Русия бе постигната договорка да се изгражда паралелна инфраструктура за "Южен поток", без да се посяга на българската мрежа. Все пак бе оставена вратичка за включване на участък от съществуващото трасе, но само при плащане на транзитни такси. Освен това като успех бе обявена друга договорка – да не се намаляват транзитните количества руски газ, които се транспортират през страната.

В същото време обаче министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров заяви пред журанлисти в Кардам, където бе открита компресорна станция за транзита към Гърция, Турция и Македония, че "има вариант след изграждането на "Южен поток" да спре подаването на газ по тази система". "Но ние смятаме, че работата на "Южен поток" не бива да се отразява на сегашната мрежа", добави министърът.

“Спор е и цената, ние сме поискали по-ниска, което не се харесва на “Газпром“. Трябва пак да се обсъдят параметрите на договора“, каза още Гогов. Той изрази надежда за още една среща с ръководството на “Газпром“ преди началото на летните отпуски. /Медиапул