2. Евгений Тодоров
3. Иван Бедров
4. Иво Инджев
5. Калин Манолов
6. Мартин Заимов
7. Николай Караиванов
8. Николай Младенов
9. Пламен Асенов
10. BLITZ
11. BPOST
12. FROGNEWS
13. R.E.D.
14. СВЕЖО
15. Ян Бибиян
16. ОРИНАВИ
17. Стефан Бонев
18. Петя Ставрева
19. Александър Секулов
20. Оринави
21. Веско Петров
22. Сантов
23. Силви Стефанов
24. Христо Гагов
25. Пламен Славов
26. Bulgaria_news
27. Елена Емануилова
28. Mese4inkata
29. Първа блогерска среща - 24.07.2009
30. Георги Цанков
Сегашната икономическа криза не прилича на предишните, защото те обхванаха само някои икономики или части от света, докато сегашната се разрасна до глобална. Тя тръгна от най-важната част на пазарната икономика - финансовия сектор, и от страната, където той е най-силно развит – САЩ. А обхвана света, защото икономиката на САЩ дава една четвърт от световния брутен вътрешен продукт. Това каза известният икономист Лешек Балцерович в лекцията си за световната икономическа криза и изхода от нея, изнесена в София във вторник, предаде електронното издание Медиапул.
Проф. Балцерович бе в столицата по покана на Дипломатическия институт към министъра на външните работи, БАН и Полския културен институт. Балцерович е бивш вицепремиер и министър на финансите на Полша в три правителства, бивш председател на Полската народна банка. Той бе член на екипа икономисти към Европейската комисия, който разработи новите правила за регулация на финансовите пазари в общността, одобрени неотдавна от Съвета на Европа.
Лекцията на известния икономист беше предхождана от представянето на негова биографична книга от полския журналист Витолд Гадомски, която в превод на български е вече на нашия пазар.
Според проф. Балцерович намесата на американските регулаторни органи в посока стимулиране на кредитите и последвалото разрастване на пазара на имоти до небивали размери е в основата на кризата.
Ако в САЩ тези причини са довели да колапса, във всяка отделна страна има вътрешни причини кризата да обхване и местните пазари. Така бум на инвестиции в строителството срещу евтини кредити е имало в Испания, Ирландия, Швеция, Централна и Източна Европа. Това се е съчетало с увеличаване на бюджетните разходи и ръст на дефицита (Испания).
Ниските лихви бяха отговор на исканията и обществените нужди и банките станаха първата жертва на този обществен натиск, смята икономистът.
За да се намери отговор как да се противодейства на кризата, всяка страна поотделно трябва да сложи точната диагноза за своята икономика. Погрешно е едно общо лечение за всички страни.
Според Балцерович е опасно да се гледа на мерките за изход от кризата в краткосрочен план. Както е и опасно да се приема безпрекословно презумпцията, че ненамесата ще доведе до катастрофа и следователно всяка намеса е по-добра от ненамесата.
Като повтори, че мерките за всяка страна са различни, той обобщи, че за малки отворени икономики като българската или полската антикризисната политика трябва да е насочена към осигуряване на растеж, въвеждане на иновации, строга фискална политика със съкращаване на разходите, свобода и дерегулация в частния сектор, и, естествено, осигуряване на действаща правосъдна система.
Кризата създаде възможност за избор на правилната политика. Но ако това се остави само в ръцете на правителството, ще е равнозначно на катастрофа, заяви проф. Балцерович.
02.07.2009 09:01
Китайците си казали "Ами добре! Поне наем ще спестим за тази една година." И се възползвали от тези кредити. За това за първите 2 месеца от началото на кризата банките в САЩ "прибраха" три милиона къщи. Там са им парите сега.
Не виждам обаче това какво общо има със баничарницата на ъгъла на блока в нашия софийски квартал, та "баровеца" не ще да плаща пълната заплата на хората си? Българина яде по-малко банички заради кризата в Америка?