При никакви обстоятелства да не се посяга на валутния борд, докато България не влезе в еврозоната, предупредиха във вторник икономисти по време на публично представяне, посветено на 12-годишнината от въвеждането на паричния съвет (1 юли 1997 г.), съобщи електронното издание Медиапул.

Те определиха като опасни внушенията, отправяни напоследък от някои бизнес кръгове, че бордът пречи на по-бързото излизане от кризата.

Икономистите препоръчаха да се направи всичко възможно за избягване на бюджети с дефицит в няколко поредни години, защото това може да доведе до събаряне на борда.

Нулева е вероятността бордът да срине икономиката

Доста хора говореха, че бордът ще устоява, само ако икономиката расте, но през 1997 г. той работеше и при много по-лоша икономическа конюнктура, а историята показва, че той работи много добре и при криза, заяви Лъчезар Богданов, управляващ съдружник в "Индъстри Уоч".

Той даде за пример 1997 г., когато преди въвеждането на борда средната годишна инфлация у нас е била 230%, а след въвеждането е паднала на 6%.

Стабилните пари работят при всякакви условия, обясни той. Според Богданов обикновено преди избори се правят всякакви радикални изявления, но който твърди, че бордът трябва да бъде премахнат, трябва да посочи и алтернативата. А тя е девалвация и инфлация. Заплатите ще бъдат обезценени, от това няма да спечелят работещите и бизнесът, а само тези, които искат да живеят на чужд гръб, коментира икономистът.

Георги Ганев, програмен директор на Центъра за либерални стратегии, каза, че от премахването на валутния борд биха могли да се облагодетелстват определени бизнес среди и те дават подобни съвети на политиците, които от своя страна не на думи, но на дела могат да направят така, че да се премахне бордът.

В момента доверието в българския лев е на най-високото си равнище в сравнение с предните години и това е убедителна подкрепа за валутния борд.

Ганев посочи, че вероятността бордът да предизвика срив в икономиката е равна на нула и това означава, че ако той бъде премахнат, това ще бъде политическо решение. Тогава доверието ще трябва да се гради от нови, по-ниски нива, посочи той.

Балансиран бюджет, а не споразумение с МВФ

Трябва не само да се каже, че ще се запази валутният борд, но и да се балансира бюджетът, да се запази бюджетната стабилност, коментира Георги Ангелов, старши икономист в Институт "Отворено общество". И в Аржентина всички казваха, че ще запазят борда, но правеха по 10 процента бюджетен дефицит, посочи Ангелов. Според него, ако няколко поредни години държавата излезе на дефицит, бордът няма да бъде запазен, колкото и политиците да говорят, че искат това.

Бюджетен дефицит от 2-3% прогнозираха икономистите, ако не се вземат мерки за балансиране на бюджета.

Икономистите коментираха, че искането за сключване на предпазно споразумение и заем от МВФ не е най-добрият вариант за справяне със ситуацията на задаващ се бюджетен дефицит. Сключването на предпазно споразумение ще бъде лош сигнал за инвеститорите, смята Георги Ангелов.

Според Георги Ганев бъдещото правителство трябва да ореже само бюджетните разходи, а не да разчита МВФ да изиграе ролята на лошото ченге.

Ако МВФ бъде поканен, това ще пренесе върху фонда натиска над правителството от непопулярните мерки, които ще трябва да предприеме, но ще бъде лош показател за страната. Никоя европейска държава не кани МВФ, ако не е фалирала, заяви Георги Ангелов и даде за пример Унгария, Румъния, Латвия и Полша.

Според разчетите на тримата експерти бъдещото правителство ще трябва да ореже между 1.5 и 2.2 млрд. лв., а в най-лошия сценарий на икономическо развитие - до 2.9 млрд. лв. бюджетни разходи, което е двойно повече от оставения в бюджета буфер.

Не е необходимо да се реже еднакво от всички публични разходи, трябва да има държавни приоритети и това трябва да се реши от бъдещото правителство, каза Георги Ганев.

Лъчезар Богданов заяви, че докато през последните години дебатът е бил как в края на годината да бъде изхарчен бюджетният излишък, то сега ще трябва да се дискутира как публичният сектор да се оптимизира и да стане по-ефективен.

В подкрепа на тезата за прекрояване на държавните харчове икономистите дадоха някои разчети за влошаването на публичните финанси.

Данъчните приходи за тази година са отбелязали ръст само през януари, в сравнение с януари през миналата година, докато през февруари, март и април се отчита спад, който все повече се увеличава, каза Георги Ангелов.

През април данъчните приходи намаляват, като само при ДДС те са по-малко с 38%, отколкото през миналия април, посочи той. В същото време бюджетните разходи все повече се увеличават, това прави ножица, която изяжда бюджетния излишък. Според Ангелов, ако тенденцията се запази, бюджетът ще излезе на дефицит след месеца-два.

Според него бюджетът трябва да се балансира още сега, а не да се изчаква.