Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.07.2009 18:52 - Татяна Дончева: ДПС подчини БСП с общи обръчи от фирми
Автор: reporter Категория: Новини   
Прочетен: 706 Коментари: 1 Гласове:
0



"При нас е повече от монархизъм – престолонаследниците на Политбюро и няколко нови фамилии са обсебили партията" - никой не може да убеди Татяна Дончева в обратното. "Вижте ни листите и гражданските квоти и ще разберете къде са олигарсите", аргументира се тя. В интервю за "ШОУ" соцдепутатката отсича: "Нека харесват Бойко, няма проблем. Но когато харесваш някого, го вземаш за любовник, а не да ти поправи банята".

image
  - Големи скандали текат в БСП, г-жо Дончева. Божидар Димитров напусна партията, Жени Живкова - политиката, Георги Близнашки критикува листите...

- За мен много ключово е оттеглянето на Краси Премянов. Защото в центъра на София, в един много тежък район, ние имаме проблеми с нашите избиратели. Божидар Димитров не знам дали би могъл да повлияе върху електората на БСП, защото той много отдавна е свързан с ГЕРБ. Дълго време се разсъждаваше дали трябва да бъде изключен. Но има оттегляне от листите на председатели на общински партийни организации, които са ключови за регионите си - те няма да станат медийно известни, не биха искали и затова и аз няма да ви кажа техните имена, но те са много силни и влиятелни хора, които са правили кампания в съответните ключови места повече от десет години, някои и повече от двайсет години. Има и още по-съществени неща - ние имаме проблеми с доверието на гражданите в нас и с доверието в самата партия. Чудех се каква е причината. И стигнах до извода, че някъде в дъното на този проблем е формулираната още от поета Христо Радевски теза за Партията:

"Аз знам, аз вярвам, че си права, когато съгрешиш дори!"


Защото партията се възприема като Началника с главно Н. Някак си като чип е вкоренено, че съпартийците не си дължат уважение, дължат само сервилност на Началника. И всичко останало е позволено. Няма никаква нужда, дори е забранено да уважиш усилията и на твоя другар. Хората решават въпросите със зъби, лакти и нокти. И става трагично, когато Началникът толерира това или се прави, че не го вижда, или също участва в това. Разбирай Началника с главно Н и като събирателно - и като началническия антураж, и като различни началнически нива. На последния конгрес на партията нямаше нито дума за управлението, за неговите хубави и лоши страни, за проблемите, които то среща. Имаше едни съветници с нагласени изказвания, които трябваше да станат членове на Висшия партиен съвет. Имената им бяха написани на едни листчета за подсказване на делегатите.

- В БСП преди уважаваха различното мнение. Сега излиза, че се е превърнала в партия от макиавелистки тип - владетел и свита. Началникът с главно Н, както казвате, някакви съветници, които уж не са много нависоко...

- Но са решаващи!

- И никой няма право да каже на Началника истината?

- Прекалено много са научили от Тодор Живков. Само че днес това не е приложимо, защото има плурализъм. Ние не сме единственият отбор. И ако другите направят по-добър отбор, ние оттичаме в канала. Справка - СДС. Никой не е казал, че и една партия със 100-годишна история няма да започне да спада, да спада и да изчезне. Годините, които ни предстоят, са много критични, защото

ние имаме много висок процент избиратели над 60-годишна възраст и с основно образование

– 70% бяха на евроизборите. Години наред слушам, че бием на всички избори. Все сме победители, а имаме все по-малко гласове и по-малко места. Правим някакви странни коалиции. Сега влязохме в много критична фаза в борбата за гласове, защото искаме тези парламентарни избори да ни ги изкарат ромските формации. Значи ние не считаме, че имаме резерви в българите. Правим компромиси с неща, с които не може да има компромиси. Какво означава да вкарваш в листите лица с криминални досиета!? И се изправяш да ги защищаваш на национален съвет!

- Кой доведе Цветелин Кънчев за коалиционен партньор?


- Председателят. И отговорникът по коалиционната политика.

- Тоест?

- Тоест Станишев и Румен Петков.

- Говори се, че всъщност Доган ви го е преотстъпил за коалиционен партньор, за да ви помогне с ромските гласове...

- Една от нашите най-големи слабости е зависимостта ни от ДПС в момента. И тя не се изразява само в това да ни кажат кого да вземем и кого да не вземем.

- А в какво се изразява?

- В общи бизнеси, общи начинания, общи обръчи от фирми, общи собствености...

- Конкретни примери?


- Е, има много...

- Станишев например лично защити сделката за ИПК с Ирена Кръстева, чийто син Делян Пеевски е зам.-министър от квотата на ДПС, а сега и водач на тяхна листа ...

- Не е само това. Преди това имаше история с Държавния резерв. Преди това пък с "Булгартабак". Някои от големите строителни проекти бяха такива. Самата експанзия в медиите -също. Предстои преструктуриране на медийния пазар. То се очаква след изборите. Финансово предпоставките са налице. Очевидно някой потърси решаващо политическо присъствие във властта. Да получава безкрайни аванси в тая насока.

- Защо се допуска това?


- Как защо? Защото играят с властта и от нейно име.

- А на бизнеспартньорите от соцпартията не им ли минава през ума, че в един момент могат да изхвърчат от обръчите, когато вече не са на власт?

- Сигурно им минава. Но в този живот, когато поемаш ангажименти, без да си правиш сметката, ставаш като работника на струг, на който стругът му захапва ръкава и после му намъква цялата ръка вътре. Още по-тежко е обаче, когато обещаваш едно и също нещо на няколко взаимно изключващи се играчи.

- Кой от управляващите обещава едно и също нещо на взаимно изключващи се играчи?

- Хора с не особено много мозък. Всеки знае, дори в мутренските среди, че подобно нещо се наказва тежко.

- Освен от ДПС доколко е зависима БСП от олигарсите?

- Вижте подреждането на листите, на гражданските квоти – можете да се ориентирате. Ето сделката с ИПК “Родина”. Защо ще правиш ти такава сделка, особено в навечерието на избори. От това друго освен негатив не може да произтече. Ами

историята с боклука. Очевидно залогът е много голям.

Законът за боклука на София не беше просто противоконституционен, противоречащ на европейската харта за местно самоуправление и всякакви други неща. Той създава страхотна колизия в интересите. В една пазарна икономика договорите би трябвало да се спазват. След концесията на “Новера” София е разделена на райони, има учредени права за години напред на други фирми, тези хора са взели кредит, купували са техника, правили са си сметка на бизнеса и ти изведнъж им казваш – хайде сега всичко това да го одържавим, започваме отначало, ще отчуждаваме терени, и накрая ще сложим в договора една убийствена неустойка в случай на разваляне. Тези хора, получили концесиите след “Новера”, са в правото си да си бранят парите и интересите. Защо трябва да си ги правим врагове?

- Значи работата не е била само да се мерим с Бойко кой е по-голям мъж, а да уредим едни други хора…

- Ама в лошо време. Да беше една година по-рано, някак си да си го обясниш – да си подредим нещата, да покажем, че можем да решим въпроса .

- Ако БСП трябва да съставя правителство след изборите, пак ли ще го направи с ДПС?

- Обвързването с ДПС става неминуемо, защото нямаш друга електорална подкрепа, а своята пък си загубил точно заради връзката си с ДПС. Така че си продължаваш…надолу...

- Вашата партия не прави ли опити да си отгледа качествени хора за в бъдеще?

- При всички партии важи следното – когато генералите са “високи”, те имат афинитет към хора с качества и намират формули, за да ги привлекат, дават им възможност за изява. Например Доган се движи в научните среди – в Софийския университет, ходи, дискутира някаква проблематика, сверява си часовника. А при нас такова нещо няма. Дявол да го вземе, защо нямаме икономисти в БСП, които да отидат, да седнат с икономистите на УНСС и на другите университети да дискутират по определени проблеми?! Изключвам Пламен Орешарски, той не е наш, той беше взет от УНСС, защото ние нямахме. Същото важи за публична администрация, философия, социология. Нека да бъдат твои противници даже! Но ще има и такива, които да привлечеш като съмишленици. Не може всичко да се върти в едни съвети на партията, в които са членовете на Висшия партиен съвет. Разделили сме ги на десет съвета – все тези хора. Как сме ги селектирали? 62 души са написани – младежи до 30 години и жени. Другите са по извадката с листчетата за задължително избиране. Трябва да имаме хора професионалисти, които сфера по сфера да знаят какво се предлага на пазара. Ние какво имаме? Един в енергетиката – Румен Овчаров. И какво друго имаме?

- Ама нали си имате кадровици, банка кадри правихте….

- Когато след 1999 г. измислиха системата за подбор на кадри, отговорник беше Ивелин Николов. Той раздаде по партийните организации едни анкетни карти да се попълнят от актива. И толкова. Нашият проблем е, че не привличаме към активна дейност авторитетите. Как в листите на БСП в София няма място за един професор от ВУЗ?! Ако ние не възстановим интелектуалното превъзходство на БСП, сме обречени. Докарали сме го дотам да гониш всеки способен човек да не те засенчи – то върви отгоре надолу. Когато са високи генералите, полковниците са високи, лейтенантите са високи и така надолу. А

като е нисък и комплексар генералът, минава с косачката да заравни всичко със земята.

- Така ли се появиха хората като Азер Меликов? Той всъщност защо се е свързал с тая кампания на сайта boykostov.org?

- В човешкото развитие го има и елементът на глупостта. И той често е решаващ.

- Откъде се взе този човек?

- От международния отдел на БСП. Там бяха заедно с Кристиян Вигенин и Сергей Станишев.

 - Да, това беше първата месторабота на Станишев...

- При монархическите формации се дължи благодарност и житейска перспектива на една персона. И другите от фамилията са добре, но основното се дължи на една персона – на престолонаследника. В нашата партия се дължи на всички исторически фамилии и всички техни представители. Ние имаме много заслужили фамилии и много престолонаследници. И даже фамилиите от най-ново време и те имат такива амбиции. Старото Политбюро счита, че властта му се полага като слънцето и въздуха на всяко живо същество. Но и новите фамилии така се държат. Вие мислите, че всичко опира до Жени Живкова, но не е така. Ето сега ще се появи Иван Таков – внукът на Пеко Таков, ще се появи Альоша Даков – син на Мако Даков. Беше Илия Божинов – син на Тодор Божинов. За Станишев и Пирински да не говорим.

- А кои са новите фамилии?

- Ами фамилия Добреви е най-активна.

- И какво – сега в партията имате повече принцове, отколкото по соцвреме?

- О, да, монархизмът при нас е на много висока степен.

- Когато се отказахте да се кандидатирате за депутат преди евроизборите, казахте, че това е като мач, трябват играчи. И да се справят сами, щом не ви искат. Справи ли се БСП?


- Мача ще го коментирам след парламентарните избори. Играта на европейските избори показа на всички отбори, че без играчи не става. Националното политическо първенство изглежда като мач на сегашните “Левски” и ЦСКА - две табели със славни истории и някакви случайници ритат топка. Няма кампания, която става без личности. Ето, Меглена Кунева е класически пример как един човек с мажоритарна кампания може да направи успешен пробив. А НДСВ беше отписано отвсякъде. Безличието в политиката е по-страшно от това едните да те възприемат за лош, а другите за добър. Безличието е ужасно, смазващо. Особено сега, когато има криза на авторитети, когато няма избран нов месия. Има някаква вълна, която е анти досегашното управление. Има много голямо лутане на хората какво да изберат. Не харесват дуета БСП-ДПС. Но не харесват и милиционерската партия ГЕРБ, не смятат, че тя е алтернатива.

- Сега с Бойко Борисов не се ли повтаря това, което беше с царя 2001 г.?

- Не са еднакви нещата. Първо, цар беше много високо понятие за голяма част от старата аристокрация, пък и не само за нея... Българите, които по принцип не приемат никого за по-главен от себе си, са готови да дадат такова място на един цар. В екипа на НДСВ имаше много случайници, но имаше и много стойностни хора. Беше докаран много сериозен екип от Юридическия факултет на Софийския университет. Имаше и в други сфери авторитети - от други висши учебни заведения, от други професионални общности. Хора, които там са уважавани. Добре, царят ги е направил депутати, но те си бяха професионалисти. Може в масовото съзнание да не са говорили много, но в съответната област са говорели. Имаше хора, които биха могли да свършат работа на прима виста. Имаше една кохорта деца, които бяха докарани от чужбина. И за които тогава нямаше защо да се говори кой ги е пратил в чужбина, защо ги е пратил, защо ги връща в този момент - това по-късно стана ясно.
При Бойко такова нещо няма. Авторитети в народната милиция има, но хората не харесват милиционери за политически водачи. Бойко е харесван не защото е милиционер, той е харесван по други причини. Но да докараш една милиционерска партия не е кредитабилно.
Ти на базата на вълната ще привлечеш хора - има вятър в платната ти, но това не е онази всепоглъщаща вълна. Мисля, че се оформя един глад за политическа състоятелност. Не за един човек, който да е поредният месия, а за група хора, които да вдъхват доверие, защото са познати, защото имат репутация на сериозни, смислени, честни професионални хора. Бойко Борисов можеше да бъде допуснат до някакво ниво на базата на харесването. Обаче започва да

става плашеща мисълта да го направиш министър-председател.

- Но хората го харесват.

- Добре, вие ако харесвате някого, ще го поканите ли само заради това да ви ремонтира банята, да ви поправи телевизора или покрива? Харесването е харесване. Ако харесваш някого, го вземаш за любовник. Но ако не може да ти оправи водопровода, не го вземаш за водопроводчик. Това е свързано с усещането на българите, че всеки става за политик. Никога няма да кажат, че всеки става за хирург, но за политик - да. А въпросът е всеки да си тежи на мястото. И политиците да не се смятат за по-важни, по-главни, по-възвишени.

- Вече си обзавеждате адвокатска кантора, къде?

- На “Витоша”.

- Сама или със съдружници?

- Още е рано за оповестяване. Дайте ми един-два месеца до началото на съдебния сезон.

- Вие сте с доста остър език, това създава ли ви неприятности?

- Аз съм с остър език, защото имам остър ум. Неприятностите ги създават преди всичко злобата и завистта.

- Имахте сериозни словесни престрелки с Румен Петков. Той говореше за тишината във вашата спалня, вие му отговорихте, че по-добре да има тишина, отколкото бедствия и аварии…

- Ние с Румен имаме дълбоко несходство в характерите, както казват съдиите по брачните дела. Различаваме се основно в принципите, в ценностите, в разбиранията за добро и лошо.

- С кого другиго имате несходство в характерите?

- Лилов навремето казваше – не съм чак такъв мръсник да ме харесват всички. Много се разбирам с хора с творчески характер. С хора с чувство за хумор. С хора, които опитват нестандартни решение. Много добре работя и с хора, които не са толкова нестандартни, но са задълбочени и перфекционисти. Трудно работя със сиви и безлични хора, защото те обикновено са завистливи, започват да правят проблеми от несъществени неща.

- Карате ли кола?

- От две години. От 1986-а имам книжка, но преди две години реших, че трябва да започна да карам. Преди три години се научих да карам и ски.

- Каква кола имате
?

- Имам “Ситроен”-С3. Имам и един апартамент. Имала съм два други преди това, но не съм толкова надобряла и продавам единия, за да си купя друг.

- Предлагали ли са ви подкуп?

-Не, и мисля, че си личи. И сега, и като бях прокурор.

- Каква искахте да станете като малка?

- Политик и космонавт. Шейсетте години космонавтиката беше голям хит. Политик от много малка – много се увличам по такива работи. Баща ми и неговите приятели много говореха за политика и аз винаги присъствах и попивах. Обичах да уча много неща – и сега е така.

Треньорът по баскетбол се караше с майка ми, защото искаше да тренирам баскетбол,

а майка ми искаше да свиря на цигулка. Имам един знаменит съученик – Жоро Глушков, единственият българин играл в НБА. От детските ясли през детската градина до осми клас бяхме съученици.

- Защо отидохте после да учите математика?

- След осми клас трябваше да избирам между математика и музика и избрах математиката, защото е справедлива наука. Издържах изпитите в националната математическа гимназия.

- А защо после не продължихте с математиката, а избрахте правото?

- В 11-и клас ме приеха без конкурс математика в Университета от привилегията в гимназията. Бях приета и социология на труда във ВИИ “Карл Маркс” от националния политически конкурс. Социологията не ми се видя сериозна. Исках да завърша първо математика, а после социология. Да съчинявам разни нови модели. Обаче още първия семестър разбрах, че това няма да го работя. Математиката беше взела да ми омръзва. Исках да се прехвърля социология. Баща ми каза, че не ме вижда като заводски социолог и затова се прехвърлих право. Отначало не ме пускаха – деканът беше много против, аз бях отличничка. Но ректорът акад. Благовест Сендов ми разреши. Продължих и да свиря и в четвърти курс сериозно мислех да се прехвърля в консерваторията. От 20 до 30-годишна възраст много исках да се върна на
7-годишна възраст. Не за да поема по друг път, а да го извървя по друг начин, да бъда много по-добра. Това много ме притесняваше тогава. Сега вече не изпитвам никаква необходимост да се връщам назад.

- Докога продължихте да свирите?

- С филхармонията пътувахме в Щатите, в Швейцария, Мексико, Франция – страни, в които иначе тогава не можеше да отидеш. Имаше един конкурс за международен оркестър, явих се и ме приеха първа цигулка заедно с Веско Пантелеев Ешкенази – той беше тогава на 14 години. На изпита председателят на журито проф. Александър Павлович – преподаваше цигулка в Лондон, ме пита при кого уча цигулка. Аз му отговарям – не уча цигулка, а право – беше голям майтап. Бяхме 20 дни в Рим 1982 г. – страхотно преживяване тогава за социалистическия човек.
Като тръгнахме да се връщаме, на летището разбрах как се чувстват невъзвращенците – не че бягат някъде, защото са дисиденти, а защото там им харесва и искат да остана още. Като се върнах, отидох при проф. Боян Лечев – много добър преподавател по цигулка, но и много откровен човек. Свирих му, той беше много впечатлен. Каза, че съм много добра, не е проблем да вляза в консерваторията и да я завърша, но вече съм на 23 години и е късно за международна кариера. Още дълго след това свирих, но така се стекоха обстоятелствата, че се отказах. Сега си компенсирам със слушане, радвам се на моженето на другите хора...

Едно интервю на Данка ВАСИЛЕВА



Гласувай:
0



1. valsodar - Kъсничко е вече за това, късничко е.
04.07.2009 19:02
БСП е единствената партия, което проведе политика на физически и морален геноцид срещу електората си, за да се стигне до настоящият куриоз, да ползва на заем чужд.

Казаните неща са верни, но защо не бяха казани преди 4 години, а чак сега, когато корабът плува с дъното нагоре?!

Тепърва, мнозина от политиците ще бъдат следствени, но за да се случи и това, трябва да минат идните две години на пречистване, чрез глад, бедствия и лишения в национален мащаб.

Едва след това, ще започне да се вижда лека светлинка в мисленето на хората :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: reporter
Категория: Новини
Прочетен: 13000494
Постинги: 10473
Коментари: 5012
Гласове: 37058
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031