Европейската комисията отчете ускорение на "техническо равнище" на реформата в съдебната власт и борбата с корупцията в сравнение с доклада от юли 2008 г. Ефектът на предприетите мерки от българските властите се оценява като "ограничен".

В новият доклад на ЕК, оповестен в сряда по обед в Брюксел, като основен проблем се посочва липсата на "широк политически консенсус и политически ангажимент" за провеждане на реформите, за борба с корупцията и организираната престъпност. Отбелязват се "похвални" усилия на "отделни" фигури в съда и прокуратурата.

Като цяло ЕК отбелязва добра инерция на реформи в България и Румъния, но поради недостатъчния напредък механизмът на наблюдение ще продължи и през лятото на 2010 ще излезе следващият доклад. Към България са отправени 21 препоръки, а към Румъния - 16. Основната разлика между двете страни е, че София е наблюдавана и за борбата с организираната престъпност.

Представителите на тройната коалиция разчетоха доклада като обективен, а от ГЕРБ заявиха, че е силно критичен и всички набелязани мерки ще бъдат изпълнени.

Според Брюксел в България липсата на политическа подкрепа действа демотивиращо на служителите в институциите да се съпротивляват срещу корупцията.

ЕК отбелязва, че много малко разследвания започват по инициатива на българските институции.

При представянето на доклада говорителят на ЕК Йоханес Лайтенбергер заяви, че "съдебната система е подложена на политическо въздействие".

Все още не е започнала сериозна реформа на съдебната власт. За тази цел е необходим дългосрочен и категоричен политически ангажимент, заявяват от ЕК.

Препоръчва се да продължат усилията за уеднаквяване на съдебната практика, цялостна преработка на наказателна политика с цел ускоряване на производствата и избягване на присъди под минимума, преразглеждане на кадровата политика на ВСС и съобразяване с препоръките на съдебния инспекторат.

По отношение на борбата с организираната престъпност и корупцията се препоръчва създаване на постоянно действащи политически независими разследващи екипи, насърчаване на вътрешните проверки, по-активно прилагане на Закона за конфликта на интереси, улесняване на дейността по отнемане на незаконно придобитото имущество, защита на лицата, подаващи сигнали за корупция, както и мониторинг на прилагането на всичките тези мерки.

Приемането на Закон за амнистията, който "опрощава" извършените поради непредпазливост грешки от администрацията преди април 2008 г., се оценява като пълно "противоречие с ангажимента за борба с корупцията".

Повечето от препоръките присъстваха и в доклада от юли 2008 г. ЕК смята, че предприетите досега мерки се възприемат от обществото като некоординирани действия, които не се следват системно на всички равнища. "Съществуват много недостатъци, които българското правителство трябва спешно да отстрани", се казва още в доклада.

Нужни са по-съществени резултати в разследването, съдебното преследване и произнасянето на присъди по дела за корупция по високите етажи и дела, свързани с организираната престъпност, за да се постигне трайна промяна в България.

Въпреки това е преценено, че към този момент не би било подходящо да бъде активирана предпазна клауза спрямо България и Румъния, каза говорителят на ЕК. Механизмът, който прилагаме, дава резултат, макар и не толкова голям, колкото очакваме, добави той.

Цензурирани теми

В отговор на въпрос на Mediapool министърът по европейските въпроси в оставка Гергана Паси заяви, че българските власти са успели да убедят Еврокомисията за отпадането темата "Шенген" от мониторинговия доклад. В първоначалния му вариант напредъкът в борбата с организираната престъпност и корупцията бе обвързан със срока за влизане на страната в Шенгенското пространство.

По думите на Паси българските власти са успели да отстоят своята позиция, че "Шенген" е тема на съвсем различен механизъм на сложна експертна оценка и няма място в доклад с политически оценки.

Тя обяви, че след демонстрираните усилия от властите е отпаднала и формулировката за "липса на политическа воля" в борбата с корупцията и престъпността. Тази оценка бе заменена с "липса на достатъчен политически ангажимент и консенсус".

"Липса на консенсус за начина на провеждане на реформата в съдебната власт наистина имаше", коментира Паси.

От окончателния доклад е отпаднало и определението, че корупцията в България е "дълбоко вкоренена". Тази констатация присъстваше в доклада на ОЛАФ от юли 2008 г.

Паси засегна и темата за "необяснимо богатите хора" в България. Тя не присъства в окончателния доклад, но в една от черновите се отбелязваше наличието на стотици "Бентли"-та по столичните улици. Евроминистърът в оставка заяви, че са "актуализирани" и някои цифри, които изброяват успехите на България в борбата с престъпността.

По въпроса за политическа намеса в работата на съдебната власт, тя посочи кадруването във ВСС и "определени съдебни актове", но не пожела да конкретизира.

В заключение тя заяви, че има напредък - от "унищожителен" през 2008 г., сегашният доклад вече е "критичен". Паси прогнозира, че през следващата година мониторингът може да отпадне.

ГЕРБ ще реализира всички препоръки

Председателят на ГЕРБ и бъдещ МВР-министър Цветан Цветанов коментира, че докладът е "критичен" и "обективен". Ще се съобразим с всички констатации, каза той и добави, че Брюксел ще разчете като положителен знак назначаването на прокурор Маргарита Попова за правосъден министър. Досега тя бе ръководител на звеното за борба с евроизмамите.

От своя страна вътрешният министър в оставка Михаил Миков също определи доклада като "обективен". Той заяви, че не се е сбъднала прогнозата на опозицията в миналия парламент за задействането на предпазна клауза за правосъдието и вътрешния ред.