Само от дървесните си отпадъци, които в момента масово гният в горите, България може да произвежда 13.5 тераватчаса (13.5 млн. мегаватчаса) топлинна енергия годишно. Тези данни обяви днес Асоциацията на българските енергийни агенции (АБЕА), цитирана от БТА. Цифрите са близки до годишното производство на двата 1000-мегаватови блока на АЕЦ Козлодуй в момента - за миналата година например атомната електроцентрала е произвела около 15 тераватчаса.

Биомасата – отпадъците от дърводобива, дървопреработването и земеделието, както и производството на зърнени култури за биогорива съставлява около 40 % от потенциала на страната за добив на възобновяема енергия, заяви председателят на асоциацията Лияна Аджарова.

Отделно от дървесината, неоползотворен до този момент стои и потенциалът на остатъчната слама от земеделието, посочиха от асоциацията. Ежегодно след прибиране на реколтата в страната остават общо около 5 милиона тона слама, от която могат да се произвеждат още близо 10 тераватчаса.

През миналата година в България са били произведени 160 000 тона биогорива – 140 000 тона биодизел и 20 000 тона биоетанол. Количеството се равнява на приблизително 1.5 тераватчаса енергия.

Биомасата може да покрива около 9 % от крайното енергийно потребление в България – това бе отчетено в приетата през юни миналата година от правителството Национална дългосрочна програма за насърчаване използването на биомаса за периода 2008 - 2020 г. Стратегията предвижда през 2020 г. производството на топлинна и електрическа енергия от този сектор да стигне 9.7 тераватчаса.

Производството на топлина от отпадъчна дървесина може да е особено полезно за градовете и курортите в планините, които са далеч от газовата инфраструктура и нямат централно топлоснабдяване. Такива централи на биомаса вече отопляват Банско и Ихтиман и още няколко са в проект. Освен това, производството на мегаватчас топлина с биомаса е 0.5 – 3 пъти по-евтино, отколкото с масово изполваното до този момент дизелово гориво.

Секторът може да осигури прехрана на социално-слаби хора в районите с относително нисък жизнен стандарт, отбелязаха от асоциацията.

Екологичният ефект от употребата на биомасата също би бил доста значим – тя би довела до прочистване на горите, което означава по-ниска заболеваемост и гниене, и по-малък риск от пожари. В резултат пък би се намалило отделянето в атмосферата на метан, който е един от най-мощните парникови газове. В градския въздух пък съществено биха намалели концентрациите на въглеродни, серни и азотни окиси.

По-важните проекти досега Първата централа на биомаса в страната е построена през 2002 г. в Априлци. От декември 2003 г. с отпадъчна дървесина се отоплява болница "Иван Скендеров" в Гоце Делчев. От смяната на горивото здравното заведение спестява годишно около 37 000 евро. В Хасково от 2006 г. работи завод за отоплителни съоръжения, оползотворяващи биомаса. Същата година в Банско беше открита най-голяма като мощност засега отоплителна централа, използваща дървесни отпадъци. Мощността й е 10 мегавата и тя отоплява около 45 общински сгради Изграждането й е по инициатива на община Банско. През 2007 г. бе разработен проект "Изграждане на когенерация с използването на слама като биогориво" с грантово финансиране в размер на 1 553 850 евро от Международен фонд "Козлодуй". Технологията на проекта предвижда използване на 1200 тона слама за производството на газ и топлина за оранжериите и сградите на Селскостопанския институт "Образцов чифлик" край Русе. От газа чрез генератор с мощност 1,5 мегавата ще се добива електроенергия за около 600 000 лв. годишно. Индустриални котли за изгаряне на дървесни отпадъци са били инсталирани през 2008 г. във фабриката "Свилоцел" край Свищов, край с. Баня (за отопление на парници), в хартиената фабрика в Стамболийски, в индустриалната зона на Хасково и др. Множество хотели, детски градини, болници вече също използват биогоривата за отопление, посочват от АБЕА. През февруари 2009 г. бе въведена в експлоатация най-новата централизирана топлофикационна система в Ихтиман. Заменят се твърдото и течно горива с чипс във всички училища, детски градини, болница, читалище и още няколко стопански и административни постройки. Отоплителната централа има топлинна мощност 3 мегавата и разполага с 8 км. нова топлопреносна мрежа. За да се осигури суровина за новите "зелени" технологии от 2007 г. започва засаждането на 10 000 дървета край Димово, област Видин, върху площ от 90 дка, а също така и в района на Варна. Проектът обхваща и изграждане на фабрики за преработка на биомаса и производство на екологична енергия в района на Видин и Варна. Проект за изграждане на топлоцентрала с горивна база отпадъчната маса от земеделието се разработва в Никопол. Предвижда се централа с мощност 10 мегавата да захранва бъдещата индустриална зона на града и общински сгради. Изграждането й ще струва около 70 млн. лв.

http://www.dnevnik.bg/ekobiznes/2009/07/28/762368_potencialut_na_biomasata_v_bulgariia_nadhvurlia/

Щото иначе, лошо...