2. Евгений Тодоров
3. Иван Бедров
4. Иво Инджев
5. Калин Манолов
6. Мартин Заимов
7. Николай Караиванов
8. Николай Младенов
9. Пламен Асенов
10. BLITZ
11. BPOST
12. FROGNEWS
13. R.E.D.
14. СВЕЖО
15. Ян Бибиян
16. ОРИНАВИ
17. Стефан Бонев
18. Петя Ставрева
19. Александър Секулов
20. Оринави
21. Веско Петров
22. Сантов
23. Силви Стефанов
24. Христо Гагов
25. Пламен Славов
26. Bulgaria_news
27. Елена Емануилова
28. Mese4inkata
29. Първа блогерска среща - 24.07.2009
30. Георги Цанков
Законът за досиетата може да бъде ревизиран, за да се разграничат работилите в разузнаването и доносниците на политическата полиция. В парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред е постъпило обръщение от Инициативен комитет за защита правата на военните разузнавачи на България, в което се настоява да се направи ясно разграничение между дейността, целите, задачите и способите на работа, които са изпълнявани от ДС и Военното разузнаване, научи “Всеки ден”. Предлага се да бъде направена промяна в т.нар. Закон за досиетата и оттам да бъде изваден съставът на БНА, който също подлежи на разсекретяване.
Информацията бе потвърдена от председателя на комисията Анастас Анастасов, който е депутат от ГЕРБ. “Не може абсолютно всички досиета да бъдат разсекретени”, заяви той пред “Всеки ден”. “Към този момент има хора, които продължават да работят и реално техният живот е наистина застрашен следствие на отварянето на досиетата или на информация, която може да излезе в общественото пространство”, допълни Анастасов. Уточни обаче, че засега той самият няма категорично мнение, но въпросът следва да се обсъди в комисията.
Още преди официално да встъпи в длъжност като премиер Бойко Борисов поиска пълно разсекретяване на всички досиета на бившата Държавна сигурност. На 24 юли при откриването на нов спортен комплекс в Банкя той съобщи, че е възложил на Народното събрание да приеме възможно най-бързо решение за пълно разсекретяване на досиетата на бившата Държавна сигурност. Преди година обаче, когато бе разкрито, че сегашният и.д. кмет на София Минко Герджиков е бил сътрудник на ДС, Борисов заяви, че държавата допуска груба грешка като обявява имената на разузнавачите и призова да се прави категорична разлика между доносниците и офицерите от българското разузнаване.
Идеята да бъдат поставени ограничения пред отварянето на всички досиета набира сила. Както е видно, дори в редиците на ГЕРБ. “Винаги съм считал, че дали в Държавна сигурност или във Военното разузнаване разлика трябва да се прави. В частност Военното разузнаване, когато е работило, а предполагам и сега целите на службата са в тази връзка - за защита на националната сигурност от външни заплахи по отношение на страната, и всъщност насочеността на тяхната работа е била насочена в изпълнение на тази цел. Те са нямали отношение към вътрешната сигурност – работа с гражданите. Техният агентурен апарат е на съвсем друго ниво, в съвсем друга връзка се обслужват техните цели. Те работят изключително много с Техническо разузнаване. Просто разликата в работата на едните и другите е неимоверна”, твърди герберът Анастасов. “Между разкритите имаше доста хора, които са кадрови служители и от ДС, и от Военното разузнаване. Струва ми се, че за кадровите служители тази информация не би трябвало да се изнася. Все пак той е изпълнявал задължения по служба, работил е там по закон”, допълни той.
Според депутата от “Атака” Станислав Станилов предложението първо трябва да се обсъди в парламентарната група. “Законът изобщо не прави разлика между каквото и да било. Щом имаш едно картонче, веднага си сътрудник на ДС, което по принцип е нарушение на Конституцията, но така го направиха”, възмути се иначе той. “Тези, които са направили закона, и тези, които са го приели, не разграничават абсолютно нищо”, добави Станилов, за когото също беше обявено, че е сътрудничил на ДС. Според него трябва да се открият финансовите досиета и да се види кой какво е откраднал. Депутатът смята, че първо трябва да се направи разграничение между тези, които са се подписали и имат декларации и тези, които не са подписали и нямат нищо. “Има една група от хора, която има досиета без те да знаят. Примерно Людмил Стайков е такъв, той даде под съд Комисията по досиетата и поиска от съда да отсъди, че той не е бил доносник, защото не е знаел нищо. Той заведе двамата офицери, които са му направили досието в съда, но съдийката отказа да ги допусне в залата”, припомни народният представител.
“Има Шесто управление, чиито досиета ги няма, някой ги е откраднал. Татяна Дончева каза, че са били у някакъв човек с много интересен немски прякор, визираше Митьо Гестапото, т.нар Димитър Иванов. Досиетата на политическата полиция, на истинските доносници ги няма. Отворени са всички останали. Всички досиета трябва да се отворят, лошото е, че Синята коалиция натиска да има лустрация. От 1997 г. са прочистени толкова много досиета и затова сред тези, на които сега им отвориха досиетата няма нито един олигарх, няма виден промишленик, все обикновени чиновници. Истинските сатани никога няма да бъдат показани”, коментира Станилов. Според него било съвсем нормално дипломатите да са свързани с разузнаването, тъй като навсякъде по света е така.
Депутатът от РЗС Димитър Чукарски също се съгласи, че трябва да има разграничение между тези, които са работили в разузнаването и в политическата полиция. “Едните са се занимавали с репресивната функция на държавата спрямо нейните граждани, докато останалите хора са изпълнявали задълженията си като служители на българската държава и са защитавали интересите на българската държава и на всички български граждани, а не само на тези от управляващата партия и върхушка”, смята той. Според него обаче разграничението трябва да стане чрез ясен критерий, така че да не се скрият досиетата.
“Тръгвайки по пътя да осветим абсолютно всичко, което се е случило в годините до 89-та година, трябва да стане ясно кои хора са работили за разузнавателните служби през този период. Що се отнася до военното разузнаване и до военното контраразузнаване там нещата наистина са по-различни. Не съм виждал какво съдържа досието на такъв човек и не мога да кажа категорична позиция дали да бъдат открити или не. Но има ли политическа воля всички да бъдат открити смятам, че това трябва да се направи веднъж завинаги и да се приключи”, коментира Чукарски.
Депутатът от БСП Антон Кутев също е на мнение, че е крайно време да се приключи с тази страница. Той добави, че освен тези, които са пряко ангажирани в разузнаването не знае кой друг има интерес от промяна на закона. “Едните искат промяна в закона за досиетата, другите налагат лустрация. Очевидно има различни лобита, които теглят към различни страни. Но след като е направена крачката да се отворят досиетата, би трябвало да се отворят всичките”, смята червеният народен представител. Иначе и според него трябва да се прави разлика между едните и другите и те не трябва да се приравняват. Това обезсмисли и самия закон за досиетата, защото в края на краищата тези, които са работили почтено за държавата и доносниците са сложени в един и същи кюп, добави Кутев.
“Подкрепяме тезата за промяна в т.нар. закон за досиетата, но искаме това да важи за всички разузнавачи - и от външнополитическото разузнаване, и от научнотехническото. По принцип сме против публичното оповестяване на имена”, коментира пред “Всеки ден” Горан Симеонов, председател на Асоциацията на разузнавачите от резерва. Публичното обявяване, че някой е откраднал някаква технология или документи, дава право на мощни чужди фирми да заведат иск срещу България и това е срещу националния интерес, даде за пример Симеонов. Той обясни своите идеи така: “Ние сме за закон, който да дава право на всеки българин да види документите за него, намиращи се в архивите, но от друга страна, подобен закон трябва да се съдържа основни параметри за секретност и давност на документите – нещо, което има във всички държави-членки на НАТО. Всеки, който смята, че по някакъв начин са били накърнени интересите му, има право да заведе граждански иск срещу съответните лица. Иначе дали дадено име ще бъде публикувано или не, това няма да донесе възмездие за тези, които действително са пострадали”.
Симеонов е убеден, че и Комисията по досиетата не е перфектна в приложението на закона. “Има 250 бивши разузнавачи от Първо главно управление, т.е. от външнополитическото и научно-техническото разузнаване, които са оповестени – независимо, че са работили зад граница, че са контактували с агентура. Всичко това е против националния интерес”, смята той. Според него в противоречие на закона са били обявени и имената на около 50 бивши служители, които са починали. “По всяка вероятност ще търсим среща с ръководството на комисията, което не означава, че в частен порядък няма да има искове срещу тях. Не се съмнявам, че това ще се случи”, прогнозира ексразузнавачът.
Лустрацията, която се готви, може да има силно обратен ефект, предупреди Горан Симеонов. Ако на национално ниво се въведе забрана, подобна на този в Правилника в Народното събрание, където бе записано, че свързан с бившите служби не може да членува в определени парламентарни комисии и да заема ръководни постове в НС, стотици хиляди семейства ще бъдат засегнати и това никак няма да се отрази добре на националното единство, твърди той. В края на юли сини и тъмносини обявиха, че започват работа по изработването на лустрационен закон, който ще предложат на парламента. По текстовете ще работят депутатите Лъчезар Тошев от СДС и Иван Иванов от ДСБ.
Положително се отнасям към идеята за пълно разсекретяване на досиетата, защото този дебат в обществото трябва да приключи, каза пред “Всеки ден” бившият шеф на НРС Бриго Аспарухов. Той обаче не вижда какво повече може да се разсекретява – има закон за разкриване на досиетата, който се изпълнява от комисията.
Оказа се обаче, че все пак Аспарухов има резерви към пълната публичност. “Когато говорим за разкриване на досиетата на бившата ДС, аз имам предвид единствено на българите, които са сътрудничили на ДС. След 20 години преход такава агония трябва да спре. Що се касае до разузнавателните служби, материята е по-деликатна и там трябва да се подходи изключително внимателно, защото тоталното разкриване на досиетата трябва да се съобразява с това кой седи зад това досие, т.е. ако е чужд гражданин, сътрудничил на българската държава, би поставило в опасност първо него и второ, много е вероятно да бъдат предизвикани усложнения в отношенията на България с други страни”, обясни позицията си той. Аспарухов настоя да се прави ясна граница между щатните и нещатните служители – нещо, което сега не се прави. “Допусна се умишлена представа, че няма значение дали някой е кадрови офицер, секретен сътрудник или агент на ДС. Трябва да има разграничение”, настоя той.
Бившият шеф на разузнаването напомни, че когато преди години е започвал дебата “за” и “против” отварянето на архива, той самият е бил против, защото смятал, че това ще отвори рана в обществото, което дълго време няма да може да зарасне. Сега обаче е убеден, че да се пледира за спирането на действащия закон за разкриване на досиетата е неправилно и лековато, тъй като държава-членка на ЕС и НАТО вече сме обявили този процес и всяка рязка промяна в тази позиция би поставила много въпроси пред обществото и пред вътрешния свят. “Нещата така се разхвърляха в различни посоки, че вече се убеждавам в необходимостта от разкриване, за да се сложи някакъв ред”, ревизирал е мнението си Бриго Аспарухов.
През май шефът на НРС Кирчо Киров обяви пред в. “Труд” своите резерви към пълното разсекретяване на досиетата. “В процеса на подготовката за предаването (на архивите на Комисията по досиетата – б.ред.), виждам, че съществува огромен риск, огромен потенциал от двустранни усложнения между България и други държави, ако бъдат разкрити ненавреме и по неподходящ начин съществуващи масиви. Това от една страна. От друга - между архивите, които предаваме, и днешната дейност на НРС продължава в немалко случаи да има пряка връзка по отношение на лица, действия и събития, които тогава са се развивали и които имат своето продължение и днес. Има хора, които и до сега служат на българското разузнаване. Има приятели на България, чийто живот е заплашен, ако бъдат разкрити. Има реална заплаха за живота на наши бивши и настоящи офицери на разузнаването, които са работили с подобен тип източници. Има риск за техните семейства. Поради тази причина намирам за уместно да изразя своите опасения. А иначе законът си е закон и ние го спазваме стриктно”, коментира тогава Киров.
---------------------------------------------------
*Заглавието е променено
http://www.vsekiden.com/?p=56022