2. Евгений Тодоров
3. Иван Бедров
4. Иво Инджев
5. Калин Манолов
6. Мартин Заимов
7. Николай Караиванов
8. Николай Младенов
9. Пламен Асенов
10. BLITZ
11. BPOST
12. FROGNEWS
13. R.E.D.
14. СВЕЖО
15. Ян Бибиян
16. ОРИНАВИ
17. Стефан Бонев
18. Петя Ставрева
19. Александър Секулов
20. Оринави
21. Веско Петров
22. Сантов
23. Силви Стефанов
24. Христо Гагов
25. Пламен Славов
26. Bulgaria_news
27. Елена Емануилова
28. Mese4inkata
29. Първа блогерска среща - 24.07.2009
30. Георги Цанков
Дали промяната в българската външна политика след идването на власт на новото дясно правителство на премиера Бойко Борисов не е заплаха за националните интереси на Гърция или новият външнополитически курс на София създава нови възможности за по-нататъшно укрепване на гръцко-българските отношения.
С този въпрос започва статията си, озаглавена "Предизвикателство "Нова България", в гръцкия в. "Етнос" (ethnos.gr) известният анализатор Георгиос Деластик.
Според него този въпрос произтичал от динамиката, с която кабинетът "Борисов" променял съществени параметри от политиката на България в сравнение със следваната в продължение на години при управлението на предишните правителства.
Кабинетът в София е отскоро на власт, но той вече даде ясни индикации за промяна в три критични за Гърция сектора: първият е енергетиката и вече е ясно, че Борисов възнамерява да води твърда антируска политика по въпроса за тръбопроводите, по коите се предвижда да се пренася руски нефт и газ през България, което е в пълен разрез с линията на социалистите, които бяха твърдо ориентирани към Москва. Борисов смята да действа като човек на американците, се посочва в статията.
Неговото намерение е да каже "не"на Русия и "да" на САЩ. На практика това означава "не" на строежа на руския газопровод "Южен поток" и на строежа на нефтопровода Бургас-Александруполис. Дори това да са само намерения на новото българско правителство, независимо дали ще бъдат реализирани, те представляват негативен обрат за Атина и би трябвало да предизвикат тревога в гръцкото правителство, допълва анализаторът.
Вторият сектор, в който се виждала промяна в българската политика, била позицията на новото правителство спрямо турското малцинство в България.
За първи път от много години насам партията на това малцинство е поставена в политическата периферия и е отхвърлено участието й в правителството. Това намалява турското влияние в България и остава да видим дали то ще доведе до охлаждане на отношенията между София и Анкара, пише Георгиос Деластик.
Длъжни сме обаче да отбележим, че кабинетът Борисов е първото дясно българско правителство, което демонстрира намерение да се отърси от косвеното турско настойничество, допълва той.
Най-важен за Гърция обаче, според него, бил третият сектор и по-специално промяната в българската външна политика и в отношенията между София и Скопие, където се наблюдавало рязко влошаване.
България призна веднага като независима държава Бившата югорепублика Македония под името "Република Македония". Тя обаче не признава нито "македонската нация", нито "македонския език" и смята славянските жители на БЮРМ за българи от диаспората, а езика им за български диалект, отбелязва "Етнос".
Издигането на известния с фанатичната си войнственост спрямо "македонизма" историк Божидар Димитров за министър без портфейл, който да отговаря за българите в чужбина, предизвика бурни реакции в Скопие и очерта контурите на задаващия се срив в отношенията, отбелязва изданието. /БТА