Точно преди 20 години, на 19 август един пикник с участието на фолклорни ансамбли и политици от Източна и Западна Европа, състоял се на унгарско-австрийската граница, отвори първата голяма пробойна в Желязната завеса, разделяща комунистическия от свободния свят. Тази пробойна доведе до рухването на Берлинската стена два месеца по-късно.
       
Днес, на същите тези зелени хълмове близо до Шопрон в Унгария, където над 600 източногерманци преодоляха със сила металните заграждения по границата, за да избягат на Запад, годишнината ще се отбележи в присъствието на германският канцлер Ангела Меркел, която е учила и е работила до 1990 г. в бившата Германска демократична република /ГДР/, и на настоящия унгарски президент Ласло Шойом.

Унгария беше страната, в която беше изваден първият камък от Берлинската стена, заяви бившият канцлер на Федерална република Германия Хелмут Кол на 4 октомври 1990 г., ден след обединението на двете Германии. И наистина унгарското правителство беше първото правителство от социалистическия блок, което се разграничи от политиката на изолация спрямо Запада. А Москва позволи подобно нещо да се случи.
       
През пролетта на 1989 г. ръководството на Унгарската социалистическа работническа партия взе решението да премахне по идеологически и финансови причини 246 километра заграждения, инсталирани от 1966 г. между Унгария и Австрия. Подновяването на ръждясалата бодлива тел по границата струваше прекалено скъпо.

Москва продължи да не реагира. Министрите на външните работи на Унгария и на Австрия Дюла Хорн и Алоис Мок официализираха този пробив на 27 юни, въоръжени с внушителни ножици пред журналистическите камери, на границата между двете страни. Процесът по премахване на загражденията обаче беше в ход още от 2 май.

У техните източногермански съседи, ръководителят на ГДР Ерих Хонекер продължаваше да твърди, че Берлинската стена ще просъществува още 100 години. Но сред жителите на ГДР, новините за премахването на граничните заграждения между Унгария и Австрия се разпространяваха прекалено бързо, също както и новината за паневропейския пикник, предвиден за 19 август. Така Унгария се превърна в още по-предпочитано място за почивка за летовниците от източния блок.
   
"Носеха се слухове, че човек можеше да премине от Унгария в Австрия пеша и така да стигне до свободния свят", спомня си историкът Имре Тот. А когато унгарците откриха бежански лагери през август за тези хиляди източногермански летовници, изчакващи в Будапеща възможността да преминат в Австрия, съветските лидери отново запазиха мълчание.
       
В този контекст в лоното на опозиционния Унгарски демократичен форум се зароди идеята за паневропейския пикник, за да се отпразнува новото европейски единство между Унгария и Австрия. Пикникът беше организиран под егидата на унгарския комунистически ръководител, реформатора Имре Пожгай и на председателя на Международния паневропейски съюз Ото фон Хабсбург, син на последния австро-унгарски император.

"Предвидихме да отворим загражденията точно в 15 часа, но не можахме да го направим, както го бяхме замислили, защото тълпа от източногерманци се втурна към бариерата, която поддаде още в 14.57 часа", спомня си Ласло Магаш, един от организаторите.
    
Унгарските граничари, които не бяха получили заповед да отблъснат тълпата със сила, предпочетоха да си затворят очите, като пропуснаха да минат над 600 души, преди железните заграждения отново да бъдат затворени три часа след това най-масово бягство на източногерманци на запад от епохата на построяването на Берлинската стена през 1961 г. до този момент.
   
Следващата голяма вълна беше на 11 септември, когато унгарското правителство отвори официално границите към Австрия и позволи на около 50 000 източногерманци да заминат на Запад.
   
Месец по-късно, на 7 октомври, партията на унгарските комунисти - Унгарската социалистическа работническа партия се преименува в Унгарска социалистическа партия, което беше прецедент в бившия съветски блок.
 
Тридесетина дни след това, на 9 ноември, рухна Берлинската стена. (БТА)

Току-що гледах снимката на агенция Ройтерс за събитието, за което ти ни напомняш.
Изминали са двадесет години, а сякаш беше вчера.

Някои събития са толкова впечатляващи, че картините са се запечатали в съзнанието на хората и са толкова ярки, че не са подвластни на времето.