Изборите в Афганистан, или какво се случва в Средния Изток?
Интервю на агенция "Фокус" с ген. Чавдар Червенков, бивш началник на военното разузнаване и бивш министър на вътрешните работи. Понастоящем е експерт в Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД).

Ген. Чавдар Червенков е Директор на Европейската програма на Центъра за изследване на демокрацията от юли 2003 г. Завършил е Висшето военно училище “В. Левски” през 1964 г., Военна академия през 1977 г. и Генералщабната академия “Ворошилов” в Москва през 1984 г. По време на военната си кариера е заемал различни длъжности. През 1993 г. излиза в резерва като заместник началник на Генералния щаб и Директор на военното разузнаване.
През периода декември 1993 - юли 1999 г. е посланик на Р. България в Тунис.
Бил е Министър на вътрешните работи в служебното правителство 1994-1995 г.



Ген. Червенков, има ли място за оптимизъм за мирно развитие на Афганистан след изборите?
Очевидно ще се наложи да се увеличава военното присъствие, което влече след себе си увеличаване на разхода на ресурси, без да има ясна визия за резултати, които биха могли да се очакват в обозримо бъдеще Т.е. – какво бихме могли да очакваме след година или две – нещо, което може да създаде мотивация за участие. Да си припомним съветския опит в Афганистан – огромна военна машина беше използвана без никакъв резултат. Получихме това, което представлява днешният Афганистан. Вярно е че тогава в един момент Афганистан се превърна в арена на противоборство между двете сили – Съветския съюз и САЩ – и резултата никак не беше добър. До известна степен – би могло да се направи известен паралел и сега: получава се едно въвличане - непрекъснато се увеличават контингентите, т.е. влаганите ресурси без ясна перспектива. В този смисъл – не съм особен оптимист за края и на конфликта, и на това състояние на нещата.
Тезата, че е по-добре там да се борят талибаните или – да бъде изведен тероризмът по-далеч – поставя и въпросът с цената на какво се постигат тези резултати? Известно е решението на американския президент да увеличи още присъствието си в Афганистан.

Изборите как ще коментирате?
Независимо от оскъдната информация, която се получава, и това, което се видя, е че може би изборите дават основание за известна надежда. Независимо от заплахите, независимо от обстановката в страната, хората отидоха да гласуват. Дори жените гласуваха, което за Афганистан е доста окуражаващо.
Може би резултатите от изборите и настроенията, които ще се почувстват в страната, ще дадат основа за една оценка – как да продължават усилията и в каква насока да се постави главното ударение – дали да се засилва военният контингент или ударението да се постави към другите видове присъствие. Очевидно страната има необходимост и от друг вид помощ. Военното присъствие е важно, защото осигурява сигурност и спокойствие на управляващите, на местните органи на властта, които трябва да провеждат определени реформи. Но страната очевидно има нужда и от много други неща. Най-важното е – ще съумее ли нашият свят, който присъства там, да създаде алтернатива на производството на наркотици? Главният проблем е там – Афганистан е най-големият световен производител на наркотици. Друг е въпросът, когато се проследи това производство – каква цена получава селянинът, който сади мака, събира опиума, как върви преработката и къде отива огромната печалба. Очевидно това е един източник, който финансира талибаните. Не само в страната, а и навън – това е един от източниците на финансиране на тероризма. Един от основните въпроси е да се създаде алтернатива на хората. Милиони хора може би се издържат от това.
Първият по важност въпрос е в това създаване на алтернатива – да убедиш тези хора, да зарежат мака, да преминат на нещо друго, нещо което никак не е лесно и просто. Отстрани може би изглежда лесно, но реалността е съвсем друга. Световната общност, която е там с войска, може би трябва да насочи усилията и в тази посока. Не по-маловажен е въпросът за образованието. Афганистан има изключително тежки и сложни проблеми и задачата на международната коалиция е да преобърне нещата, за да може опасността от тероризма да се намалява. Това ще струва много усилия и много средства; за съжаление този период съвпада с периода на икономически проблеми в САЩ и Европа, в частност и у нас. Може би и ресурсът, който трябва да се отдели, няма да е този, който е необходим. Конфликтът ще продължава и ще изисква все повече и повече усилия и средства.

Защо Съветският съюз се провали в Афганистан?
Хората не можаха да бъдат спечелени за каузата. Проблемът се политизира, създаде се една номенклатура, назначи се един президент и основните усилия бяха – да се пази този президент и групата около него. Хората не бяха спечелени за каузата. Те не видяха перспектива в това, което се предлагаше. Ние, да си сложим ръка на сърцето, не знаем и какво точно им се предлагаше, но ако се е предлагала система, подобна на съветската, очевидно тя трудно ще спечели привърженици, освен ако не им плащаш достатъчно Очевидно имаше хора, които получаваха облаги от това състояние на нещата, но и ресурсите на Съветския съюз не бяха неизчерпаеми. След `80-та година те навлязоха в криза, след `85 г. започнаха да търпят поражения и много загуби, съпротивата се засили, не без участието на „съперника” – САЩ, влагаха все повече усилия без резултати и в крайна сметка се получи този крах. Макар и закъсняло, много правилно беше решението да се излезе от Афганистан, но след това остана хаос. 

България как стои сред международните сили в Афганистан?
Всяка страна участва според своите възможности. Това е ангажимент на НАТО и ние не можем не участваме доброволно, а по силата на съюзническите си задължения. Водят се разговори – достатъчно ли е участието, с повече или по-малко трябва да участваме. Не бива да се извеждат математически съотношения, че трябва да заделяме точен процент от въоръжените сили. Въпросът е сложен и е свързан с финансов ресурс. Страната ни взе решение за увеличаване на контингента и смятам поема достойно и отговорно своята част от задълженията. Това, което достига до нас като информация е, че българският контингент се справя със задачите там. Миналата година беше пратен в район, който е с по-висок риск. Тъй като и там обстановката ще се усложнява, не бива да се отпускаме. Надявам се новото ръководство на Министерство на отбраната и на войската да увеличат усилията за по-добра подготовка, по-добро оборудване на контингента. Момчетата, които са изпратени там, си изпълняват задълженията. 

Може ли тероризмът на талибаните „да излезе” от Афганистан и в други територии?
Мисля, че една от главните цели на военното присъствие там, е по възможност действията на терористите да се ограничават и да не се допуска разпространението им, колкото и трудно да е това. Искам да се върна пак на изборите. Талибаните – противници на режима на президента Карзай, искаха да повлияят на изборите да дестабилизират обстановката, да уплашат хората. Целта беше да се покаже, че режимът не се ползва с подкрепа. Не бива да мислим, че талибаните са някаква сбирщина и действията им не се подчиняват на политика и стратегия. Освен, че разполагат със значителен финансов ресурс, сред тях има хора – доста добре образовани и подготвени, които се опитват да влияят политически. Специално по време на изборите мисля, че целта, която си бяха поставили, не беше постигната. Изборите не бяха провалени, проведоха се. Не можем да ги сравняваме с изборите в нормална държава, но за тези условия, това е значително постижение.
------------------------------------------------------------------
*Заглавието е променено