Блогрол
1. Александър Божков
2. Евгений Тодоров
3. Иван Бедров
4. Иво Инджев
5. Калин Манолов
6. Мартин Заимов
7. Николай Караиванов
8. Николай Младенов
9. Пламен Асенов
10. BLITZ
11. BPOST
12. FROGNEWS
13. R.E.D.
14. СВЕЖО
15. Ян Бибиян
16. ОРИНАВИ
17. Стефан Бонев
18. Петя Ставрева
19. Александър Секулов
20. Оринави
21. Веско Петров
22. Сантов
23. Силви Стефанов
24. Христо Гагов
25. Пламен Славов
26. Bulgaria_news
27. Елена Емануилова
28. Mese4inkata
29. Първа блогерска среща - 24.07.2009
30. Георги Цанков
2. Евгений Тодоров
3. Иван Бедров
4. Иво Инджев
5. Калин Манолов
6. Мартин Заимов
7. Николай Караиванов
8. Николай Младенов
9. Пламен Асенов
10. BLITZ
11. BPOST
12. FROGNEWS
13. R.E.D.
14. СВЕЖО
15. Ян Бибиян
16. ОРИНАВИ
17. Стефан Бонев
18. Петя Ставрева
19. Александър Секулов
20. Оринави
21. Веско Петров
22. Сантов
23. Силви Стефанов
24. Христо Гагов
25. Пламен Славов
26. Bulgaria_news
27. Елена Емануилова
28. Mese4inkata
29. Първа блогерска среща - 24.07.2009
30. Георги Цанков
Постинг
28.08.2009 15:22 -
Тровят питейната вода на Пловдив с канцерогенни отпадъци?
Вододайната зона на Пловдив, от която 400 000 души пият вода, е превърната в сметище, твърди пред електронното издание „Plovdivmedia” биологът Петър Кривенчев. Фирма „Бибов и Ко” и тогавашният областен управител Гьока Хаджипетров сключват през 2004-та г. договор за изграждане отбивна дига в района на помпена станция „Юг” на сума 200 023,60 лв. Фирма обаче започнала да влага в дигата строителните си отпадъци, които е трябвало да кара на сметището в Първенец. От това е спестила поне 90 000 лв. от таксата за депониране, обяснява Кривенчев.
Той свидетелства, че във вододайната зона, освен каменни блокове и тухли, са изсипани и отпадъци от азбест, които са канцерогенни. По думите му тези опасни отпадъци сега лежат на по-малко от 30 метра от крайното помпено съоръжение на станция „Юг”. Покрити са с тънък слой пръст, добита от два изкопа наблизо. А оттам се черпи питейната вода за целия град.
Кривенчев сезира Окръжната прокуратура и Министерството на околната среда още през 2004 г. В сигнала си настоява изграждането на дигата да бъде спряно. Разпоредената проверка от прокуратурата обаче продължила цели три години и приключила с отказ за образуване на досъдебно производство, недоумява биологът: „Беше разпоредена проверка от страна на Икономическа полиция. С представители на Басейнова дирекция участвахме в нея. Констатирахме замърсяване с парчета азбест и гума. Но после се появи становище, че има замърсяване, но било от неустановен източник!”.
След проверката замърсяването продължи, твърди Кривенчев. Според него, освен на дигата, такива сметища с канцерогенни отпадъци били направени на още две други места във вододайната зона. Кривенчев недоумява как комисията е издала приемателен протокол за една дига-сметище. Той е поискал прокуратурата да започне срещу членовете й разследване за издаване на документ с невярно съдържание. Стигнал е чак до главния прокурор. Настоява магистратите да посочат кой текст от закона позволява строителни отпадъци да се депонират във вододайна зона.
Твърденията му можели много лесно да се докажат. Просто трябвало да се отиде на мястото и да се направи проверка на дигата. ”Това са десетки хиляди кубични метра отпадъци, които няма как да бъдат скрити - категоричен е биологът. - Ако аз твърдя неистини, прокуратурата е длъжна или да образува срещу мен дело за клевета, или да се установят всички визирани от мен закононарушения. Това искам от главния прокурор”.
Следващата седмица Кривенчев ще търси среща и с премиера Бойко Борисов, ще моли той да се намеси: „От тази дига-сметище, изградена във вододайната зона на Пловдив, ние търпим последствия, защото ползваме лошата вода. Но какво са виновни децата и внуците ни, за да плашат за нашето малодушие и нежелание да решим този проблем?!”, пита биологът.
Сключелият договор с Гьока Хаджипетров собственик на фирмата Петко Бибов е починал преди година. Не успяхме да открием в „Бибов и Ко” управителите, които са наследили предприятието от него. Служител отказа да даде на репортера ни мобилните им телефони и добави, че трудно можем да ги намерим в офиса.
Пресаташето на Басейнова дирекция Лиляна Барганова заяви, че не може да коментира проблема и поиска да изпратим запитване. Не разбрахме обаче кога точно ще получим отговор, защото началник-контролът на Басейнова дирекция в момента бил в Пазарджик. От реакцията излезе така, че притеснението дали пловдивчани пият опасна вода е проблем единствено на „Plovdivmedia”, а не на Басейнова дирекция. Защото оставаме с впечатлението, че ако не изпратим въпроса си до институцията, тя няма да си мръдне пръста да се заинтересува има ли канцерогенни отпадъци на вододайната зона. /Plovdivmedia.com
Той свидетелства, че във вододайната зона, освен каменни блокове и тухли, са изсипани и отпадъци от азбест, които са канцерогенни. По думите му тези опасни отпадъци сега лежат на по-малко от 30 метра от крайното помпено съоръжение на станция „Юг”. Покрити са с тънък слой пръст, добита от два изкопа наблизо. А оттам се черпи питейната вода за целия град.
Кривенчев сезира Окръжната прокуратура и Министерството на околната среда още през 2004 г. В сигнала си настоява изграждането на дигата да бъде спряно. Разпоредената проверка от прокуратурата обаче продължила цели три години и приключила с отказ за образуване на досъдебно производство, недоумява биологът: „Беше разпоредена проверка от страна на Икономическа полиция. С представители на Басейнова дирекция участвахме в нея. Констатирахме замърсяване с парчета азбест и гума. Но после се появи становище, че има замърсяване, но било от неустановен източник!”.
След проверката замърсяването продължи, твърди Кривенчев. Според него, освен на дигата, такива сметища с канцерогенни отпадъци били направени на още две други места във вододайната зона. Кривенчев недоумява как комисията е издала приемателен протокол за една дига-сметище. Той е поискал прокуратурата да започне срещу членовете й разследване за издаване на документ с невярно съдържание. Стигнал е чак до главния прокурор. Настоява магистратите да посочат кой текст от закона позволява строителни отпадъци да се депонират във вододайна зона.
Твърденията му можели много лесно да се докажат. Просто трябвало да се отиде на мястото и да се направи проверка на дигата. ”Това са десетки хиляди кубични метра отпадъци, които няма как да бъдат скрити - категоричен е биологът. - Ако аз твърдя неистини, прокуратурата е длъжна или да образува срещу мен дело за клевета, или да се установят всички визирани от мен закононарушения. Това искам от главния прокурор”.
Следващата седмица Кривенчев ще търси среща и с премиера Бойко Борисов, ще моли той да се намеси: „От тази дига-сметище, изградена във вододайната зона на Пловдив, ние търпим последствия, защото ползваме лошата вода. Но какво са виновни децата и внуците ни, за да плашат за нашето малодушие и нежелание да решим този проблем?!”, пита биологът.
Сключелият договор с Гьока Хаджипетров собственик на фирмата Петко Бибов е починал преди година. Не успяхме да открием в „Бибов и Ко” управителите, които са наследили предприятието от него. Служител отказа да даде на репортера ни мобилните им телефони и добави, че трудно можем да ги намерим в офиса.
Пресаташето на Басейнова дирекция Лиляна Барганова заяви, че не може да коментира проблема и поиска да изпратим запитване. Не разбрахме обаче кога точно ще получим отговор, защото началник-контролът на Басейнова дирекция в момента бил в Пазарджик. От реакцията излезе така, че притеснението дали пловдивчани пият опасна вода е проблем единствено на „Plovdivmedia”, а не на Басейнова дирекция. Защото оставаме с впечатлението, че ако не изпратим въпроса си до институцията, тя няма да си мръдне пръста да се заинтересува има ли канцерогенни отпадъци на вододайната зона. /Plovdivmedia.com
GRAFFITI DE ПЛОВДИВЪ 17 - МАЛИ БОГДАН, А...
МЕТАЛНО ИЗКУСТВО И ГРАФИТИ от ПЛОВДИВ (п...
София - Бургас с влак за 4 часа и със 16...
МЕТАЛНО ИЗКУСТВО И ГРАФИТИ от ПЛОВДИВ (п...
София - Бургас с влак за 4 часа и със 16...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари